Правителството определя проектобюджета за 2026 г. като „бюджет на реалността“, а основните политики на управляващите ще намерят отражение в бюджета за 2027 година. Това стана ясно от думите на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев в интервю за обществената телевизия в отговор на критиките към заложения дефицит от 5,7% от БВП и липсата на реформи.
По думите му проектът отразява реалното състояние на държавните финанси и предвижда мерки, които ще намалят реалния дефицит от 7,4% с близо два процентни пункта. Донев подчерта, че възможностите за по-радикални промени са ограничени, тъй като половината от бюджетната година вече е изминала.
Финансовият министър посочи, че кабинетът е наследил значителни неразплатени задължения – около 1,1 млрд. евро по общинската инвестиционна програма и още толкова към Агенция „Пътна инфраструктура“. Според него тези плащания са били отложени, за да бъде отчетен дефицит от 3% през 2025 г., необходим за присъединяването към еврозоната. Той отбеляза, че именно хората, които са оставили тези задължения, сега отправят най-острите критики към план-сметката.
Донев предупреди, че сериозното ограничаване на разходите през тази година би могло да забави икономическия растеж. „Разчитаме тази година икономиката да произведе по-голям брутен вътрешен продукт, а това означава повече приходи в бюджета“, каза Донев.
По отношение на административната реформа финансовият министър заяви, че тя не е изоставена, но първо трябва да бъде направен подробен анализ на функциите в държавната администрация, за да се прецени кои структури могат да бъдат обединени и къде могат да се въведат споделени услуги.
Той обясни още, че ефектът от въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и работещите в съдебната система ще се усети в периода 2028–2029 година. По думите му нетните им доходи няма да бъдат намалени, тъй като ще получат компенсация, а облагането им с данък ще се извършва върху по-ниска данъчна основа.
Донев заяви, че не се притеснява от евентуални протести на синдикатите, като подчерта, че всички предвидени мерки се обсъждат както с представителите на работниците, така и с работодателските организации.
Отново в ефира на обществената телевизия бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов разкритикува проекта, като заяви, че е очаквал по-амбициозна програма за стабилизиране на публичните финанси. Според него положителната новина е запазването на сегашния данъчен модел, но буди тревога фактът, че през почти целия мандат на правителството се предвиждат бюджетни дефицити над 3 процента.
Горанов смята, че кабинетът трябва да се откаже от част от поетите допълнителни разходи, вместо да планира нов държавен дълг в размер над 10 млрд. евро. Той определи като недостатъчен аргумента, че настоящото управление само продължава наследената политика.
Депутатът отправи критики и към идеята държавните служители да бъдат компенсирани за въвеждането на лични осигурителни вноски. По думите му това ще увеличи средния осигурителен доход, което впоследствие ще доведе до по-високи разходи за пенсии и допълнително натоварване на бюджета.
