Здравейте, г-н Василев! През февруари 2017 г. сайтът "Болкан бизнес уайър" описа разгрома на КТБ в публикация, озаглавена "Българският случай Магнитски". Няколко месеца по-късно Вие наехте вашингтонската юридическа фирма JWI Inc., с чието съдействие поискахте защита по Закона "Глобален Магнитски". В средата на юни 2018 г. съобщихте, че срещу Делян Пеевски е стартирало второ разследване по Закона "Магнитски" и уточнихте, че налагането на санкции означава край на кариерата на Сотир Цацаров (тогава главен прокурор, а днес шеф на КПКОНПИ) и блокиране на активите на Пеевски не само в Дубай, но и навсякъде по света. Днес чувствате ли се победител в този епизод от битката, или в случая става дума за съвсем друга сюжетна линия?
– Преди всичко бих искал да направя уточнението, че апликацията ми по Глобалния закон Магнитски в никакъв случай не е търсене на защита от правителството на САЩ. По същество това си беше рискован ход с една – единствена цел – да се обърне вниманието на САЩ върху ширещите се беззакония и корупция у нас и да бъдат евентуално санкционирани едни от основните фактори за това. Факт е, че във финансовото министерство на САЩ са подадени само две апликации срещу Пеевски – моята (която е и срещу тогавашния главен прокурор Цацаров) и на НПО „Ние, гражданите”. Нямам съмнение, че за вземането на това решение от страна на Финансовото министерство на САЩ са повлияли много други фактори, както и редица факти, станали достояние във времето след подаването на апликацията ми.
В крайна сметка считам, че целта е постигната частично. Номинирането на Пеевски по Глобалния закон Магнитски и включването му в листите на OFAC (Office of Foreign Assets Control) и SDN (Specially Designated Nationals and Blocked personals) окончателно го демаскира и затваря неговите възможности да избяга от правосъдието. Наред с това съм убеден, че огромните му активи (негови, на членове на неговото семейство, както и на подставени негови лица), придобити изключително в резултат на търговия с влияние, корупция и рекет, ще бъдат замразени и използвани за справедливи каузи. Жалкото е, че те никога няма да се върнат в България, откъдето са откраднати от него и неговите приближени.
В същото време този акт е достатъчно ясна оценка за дейността на българската прокуратура и в частност на Цацаров и Гешев, за които нямам съмнение, че не само трябва да бъдат отстранени от постовете им, но и разследвани заедно с Пеевски и компания.
Неотдавна Конституционният съд обяви за противоконституционни пакетът промени в Закона за банковата несъстоятелност, добили публичност като поправките „Пеевски – Цонев – Хамид“. Как оценявате решението?
– Лицата, които споменахте, са не само автори на законовите промени – те са сред активните ликвидатори на КТБ и точно поради тази причина решиха да си ушият поредния закон тип tailor-made, който да им помогне да доусвоят това, което не са усвоили. През лятото на 2014 г. Пеевски беше ангажиран преди всичко с решаване на собствените си проблеми в КТБ. Той имаше доста преки експозиции към банката, които трябваше да бъдат покрити, за да може след това Иван Гешев да каже крилатата фраза, че колкото Путин и Обама имат общо с КТБ, толкова и Пеевски. Така че бившият депутат от ДПС изпусна първичното разграбване на банката, което беше позволено от БНБ и от квесторите чрез т. нар. цесии. Пеевски също се възползва от тях, но на мен и до ден днешен не ми е известно синдиците на КТБ да са атакували новите му експозиции.
Решението на Конституционния съд е съвсем нормален акт за нещо, което се виждаше с просто око. Но макар и правилно, решението е закъсняло и не е много ясно кого обслужва. Подобни цесии са правили Александър Сталийски, Бисер Лазов, предполагам Делян Пеевски – и много други такива случаи. Така че в общи линии Конституционният съд показа, че е институция, която не се различава съществено от останалите институции на "превзетата държава". Особено в мотивите на решението, в което са включени доводи извън предмета на делото – като лош мениджмънт на банката, проспиване от банков надзор и прочие. Ще търсим правата си чрез подходи, които да принудят Конституционният съд да промени решението си в тази част.
Дали не е правена някаква сложна аритметика кога да излезе решението? Как ще се отрази то върху попълването на масата на несъстоятелността, щом като има действие само занапред, а правните ефекти от премахнатите с него законови норми си остават непокътнати, образно казано?
– Преди всичко потърпевши са кредиторите и акционерите на банката, а не цесионерите, които са се възползвали от банката. Всъщност, когато говорим за тандема Пеевски – Цонев, той е започнал планирането на атаката срещу банката още в края на 2013 г., когато до мен достигнаха определени съобщения. Само че за да бъдат разсеяни, се говореше че Пеевски работи върху проект за придобиване на банка. Още през юни 2014 г. видях във Виена органограми на фирми с взаимовръзки, участия, експозиции към банката и към други фирми, каквито не бях виждал преди това. Те са били разработвани очевидно с помощта и на Бисер Лазов, за да сложат ръка на основните активи на банката. Ефектът от този закон е огромен хаос, но той беше приет с цел разграбване на активите, включително чрез поставяне на допълнителна пречка за реализацията им на по-висока стойност – за да отидат не в масата на несъстоятелността на КТБ, а по определени сметки.
Неотдавна Гаранционният фонд се похвали отново с успех в попълване на масата на несъстоятелността – по четирите сметки на разпределение ще бъдат събрани 1.3 млрд. лв. за удовлетворяване на кредиторите. Очевидно това е заложеният предел на събираемост.
– Този предел неслучайно е заложен. Още по-ниска летва – 800 млн. лв., беше сложена от т. нар. доклад на „Аликс Партнърс“, който несъмнено е писан в България. В някой офис – дали на Александър Ангелов, дали на Пепи Еврото в "Осемте джуджета" или някъде другаде. Та ,естествено, че тези 800 млн. лв. е трябвало да бъдат надхвърлени, като се отчете фактът, че при затварянето на банката са останали 500 млн. лв. в кеш. Така че да се достигне до тези 1.3 млрд. лв. не им е било много трудно, на практика това е равно само на нетната стойност на актива, който КТБ имаше към „Виваком“. Интересен факт е, че този доклад на „Аликс Партнърс“ дори не е включен в обвинителния акт по наказателното дело, явно прокуратура е решила, че едва ли ще им свърши някаква работа. Докладът е един обикновен пасквил, писан в България с индулгенцията на една фирма, която е ликвидирана малко, след като го е предала.
Между другото аз се опитах да ги съдя тези юнаци в Лондон и не успях по една проста причина – те отрекоха, че преводът до който ние достигнахме в България, е превод от техния оригинал, за който пък се позоваха на търговска тайна с възложителя в България. Не знам колко е известен е фактът, че същата тази „Аликс Партнърс“ е била използвана в подобен скандален случай при корпоративната рейдърска атака срещу най-големия холдинг в Хърватия – Agrokor на Ивица Тодорич. Тогава същите тези господа от „Аликс Партнърс“ са включени като мениджъри на компанията в ликвидация и в резултат на техния мениджмънт милиард и половина евро са отекли – разпродадени са на безценица. Тук те не участваха в играта, защото мениджмънтът се осъществяваше лично от Пеевски и абсолютно всичко беше под негов контрол. Затова подготвям сигнал за организирана престъпна група за източване на КТБ срещу синдиците, шефа на Фонда за гарантиране на влоговете – настоящия и бившия (днес шеф на банков надзор), както и бившия финансов министър Ананиев. Само ще изчакам момента, в който прокуратурата да му обърне внимание.
Освен че не публикуваха доклада на „Аликс Партнърс“, не разбрахме на каква стойност е договорът и колко е платено по него. Още по-голяма тайна обаче са разходите около несъстоятелността на КТБ.
– Разбира се, от отчетите на синдиците това е абсолютно неразбираемо. И досега никой не пожела да даде една, макар и груба, макар и обобщаваща сметка за един по-дълъг период на несъстоятелността, защото вероятно сумите са огромни. Разбира се, те и досега харчат в пъти повече средства при неработеща банка, отколкото струваше издръжката на КТБ, докато тя работеше и реализираше печалба. Месечният разход в КТБ никога не е надхвърлял 10 млн. лв., а доколкото разбирам месечният разход при тези господа в неработеща банка е над 20-25 млн. лева. Да не говоря за източването на банката чрез разходи за правни услуги от специално подбрани фирми, които завеждат стотици и хиляди безсмислени искове, включително срещу мениджмънта на банката.
При искове за около 4-5 млрд. лв. около 150 млн. лв. са потрошени само за разноски, като априори се знае, че дори и да бъдат спечелени – а те всичките досега са загубени! – няма от кого да се вземат парите. Очевидно е, че нито изпълнителните директори, нито аз имаме толкова пари, нито сме ги присвоявали.
Въобще ликвидацията на КТБ е друго престъпление, което също трябва да бъде разследвано. Смятам, че трябва да бъдат разследвани и всички правни кантори, които са получавали средства от банката за завеждане на искове, НАП да провери как са използвани тези средства. Защото съм убеден, че огромната част от тези средства или са изплатени на каса или са разплащани към подизпълнители, защото е трябвало да стигнат дотам, докъдето е трябвало да стигнат.
Определени медии периодично се чудят защо наказателното дело за източване на КТБ продължава толкова дълго. Видиш ли – разследването от Гешев било докарано бързо до успешен край, пък съдът се мотаел вече три години и все още е доникъде. Досега имаме разпитани трима свидетели и те са все на прокуратурата – Бисер Лазов, Орлин Русев и Албена Андреева.
– Откровено казано, аз не знам в какво съм обвинен, защото в целия обвинителен акт няма един ред, който да доказва, че съм присвоил нещо, нито пък че някой от останалите 17 човека е присвоил. Говори се за някаква организирана престъпна група, която включва списъчния състав на мениджмънта на банката. При това подбран толкова селективно, че не мога да си представя как само аз съм в групата – като един единствен представител на Надзорния съвет – щом като решенията на този колективен орган са взимани с минимално мнозинство трима от петима членове. Да не говоря, че на база акционерното ни споразумение с Оманския фонд голяма част от решенията са взети с пълно мнозинство, включително с гласовете на двамата представители на Оманския фонд. Абсурдна е конструкцията "а ла Гешев", излишно е да оценявам човек с нулева правна грамотност.
И как може да изключат от обвиняемите главният изпълнителен директор на банката, който в продължение на 10 г. е изнасял докладите пред Общото събрание на акционерите? С аргумента, че той не бил знаел и не бил разбирал – ами излиза, че ни е заблуждавал, което не е вярно.
В този обвинителен акт няма един ред, който да доказва каквото и да било присвояване, но има и друго – много важно. Прокуратурата не си е направила труда да изследва активите на фирмите кредитополучатели! Ами там има фирми, които са с активи, присвоени след 20-ти юни, и огромната част от тези активи са присвоени чрез Бисер Лазов! Това е откровен цинизъм. При нормален съд това дело нямаше да започне, защото това е един пасквил – неук, неадекватен, недоказващ абсолютно никаква вина на никого, при това единствените доказателства към този момент са свидетелски показания на хора, които са в очеизваден конфликт на интереси.
Излиза Бисер Лазов и говори за „Евробилд“, където са маса активи, които той е откраднал, включително с вътрешни цесии е прехвърлял на фирми на Пеевски – „София прес“, която пак под носа на тази БНБ служи като обезпечение на експозиция в друга банка на фирма на Пеевски и БНБ си трае, знаейки много добре, че този актив е очевидно откраднат от масата на несъстоятелността на банката.
Не знам дали ще бъде разпуснат Специализираният съд, не знам дали ще разпуснат Специализираната прокуратура, но това дело където и продължи, се надявам да спре натискът върху съда от страна на Гешев лично и на прокуратурата.
Защото аз изпращах мои международни адвокати на първите заседания по делото и те се върнаха потресени. Единият беше сърбин, той ми каза: Господин Василев, аз си мислех, че България като европейска страна е много напред в правораздаването, но такова чудо не съм виждал. Първо – съдийката беше непрекъснато на телефонен контрол и прекъсваше разпоредителното заседание, за да получава инструкции. Второ – прокурорът по делото излиза пред съдебна зала и дава интервюта, в които презумпцията за невинност е последното нещо, за което се сеща. Това дело е позор за българското правораздаване и се надявам да тръгне в нормални условия, за да се покаже пълното фиаско на прокуратурата на Гешев.
По арбитражното производство с Оманския фонд очаквате ли да стане ясно дали то е прекратено, защото държавата е платила обезщетение?
– Че решението на Вашингтонския арбитраж е в резултат на споразумение между двете страни – няма съмнение. Решението очевидно показва наличие на споразумение и работа на журналистите в България, е да изискат текста на това споразумение от Министерството на финансите, за да се види истинската причина за прекратяването на това арбитражно дело. За мен няма съмнение, че някой е платил! Не казвам, че е държавата, защото това би било лесно проследимо. По-скоро си мисля, че частно лице е платило на Оманския фонд компенсация за вредите им като акционери, срещу придобиване на други активи в България. Работя по въпроса за разкриване на текста на това споразумение, нека стане ясно защо е направено: от една страна – оманциите да нямат претенции, а от друга – да ме лишат от огромен коз по делата ми в Страсбург. Ако Вашингтонският арбитраж беше присъдил в полза на оманците, те щяха да бъдат до голяма степен подкрепени от такова решение.
Помним как започна всичко с КТБ – с медийни публикации за прекалено големи експозиции на държавни фирми и ведомства в банката. Актуалният скандал сега е с Българската банка за развитие и раздадените от нея кредити. Голяма ли е разликата?
– Огромна е разликата в начина на управление – КТБ е управлявала активите така, че да извлече максимална печалба, докато ББР управлява активите, така че да обслужи някого в ущърб на данъкоплатеца. Атаката срещу КТБ започна още през 2009 г. с идването на Борисов на власт, известна е групата, която я водеше с многобройните сигнали за неоторизирана държавна помощ. Ефектът беше нулев тогава, защото никакви пари в резултат на въведените ограничения в тази насока не са излезли от КТБ, просто не се налагаше преразпределение. Имаше много шум за нищо, който беше подкрепян от определена група с много силно присъствие в първото правителство на Борисов и която група направи всичко възможно да изложи КТБ на риск.
Сега обаче някой да се интересува къде са парите? Милиарди са трансферирани, къде са стояли те? С ББР тепърва предстоят огромни проблеми и огромната част от тези кредити няма да бъдат върнати. И освен обезпеченията, хората, които правят одит на ББР, трябва задължително да тръгнат по пътя на парите. Защото чрез пътя на парите – оттам сигурно в някоя търговска банка са отишли, оттам сигурно в някоя офшорка, оттам пък сигурно по друга сметка на офшорка в банка навън и така нататък – ще се стигне пак до гнездото на Пеевски, и не само на Пеевски.
От ББР все твърдят, че отпуснатите кредити са свръхобезпечени. Ако се окаже обаче, че не са толкова обезпечени и длъжниците спрат да ги погасяват, сравним ли ще е ефектът с погрома над КТБ?
– Ефектът ще е напълно сравним. Само че за разлика от случая с КТБ, при който негативите бяха поети от кредиторите и акционерите, при ББР парите са усвоени и държавата ще трябва да отпише тези свои вземания. Тогава ще лъсне една друга огромна дупка в бюджета.
Очаквате ли цялостно отрезвяване, след като някои от фигурите, които бяха цяло десетилетие на властови позиции, засега поне са частично извън управлението.
– Ами сигналите са определено положителни от действията на служебното правителство. За първи път се вижда, че има цели. Знае се как те трябва да бъдат постигнати и предвид късите срокове, се вижда, че има приоритети. Не може всичко да бъде оправено, но основните приоритети се следват, така че в крайна сметка да бъдат спрени крановете за издръжка на тази огромната паразитна мафиотска система и да бъдат ограничени възможностите й за новите избори. От този резултат ще зависи как ще продължи на практика изчегъртването на мафията от снагата на държавата. Аз съм умерен оптимист.
Разговора води Огнян Стойчев
