Деветосептемврийската шпионска акция от 2019 г. на Специализираната прокуратура срещу Движение "Русофили" и неговия председател Николай Малинов най-сетне излезе из потайните дебри на обвинението и вече е в съда. Всъщност с този акт българската русофилия като цяло напусна удобното убежище на историческия контекст, за да се озове на мразовитото бранно поле на геополитическите сблъсъци между Големия бял брат отвъд океана и Сибирския мечок. Въпросът е дали спецпрокуратурата ще представи доказателства, достатъчни за евентуална преоценка на контекста.
Специализираната прокуратура оповести във вторник (23 юни), че е внесла в Специализирания наказателен съд обвинителния акт срещу Николай Малинов, председател на движение "Русофили". В съобщението си ведомството, което в същия ден очакваше избора на нов административен ръководител, лаконично отбеляза, че обвиняемият е Н.М., лидер на политическа партия, и е за това, че се е поставил в услуга на чужда организация, за да й служи като шпионин с цел да издаде информация, представляваща държавна тайна.
Спецпрокуратурата отбелязва мимоходом и че в хода на разследването са проведени множество процесуално-следствени действия, в полза на тезата си: разпит на свидетели, претърсване, изземване и личен обиск, две компютърно-технически експертизи, графологична експертиза на веществените доказателства, както и относими към предмета на доказване справки и документи.
Две години бяха необходими на прокуратурата, за да сложи
точката на обвинителния акт срещу Малинов.
И да даде официален старт на процедурата по окончателното извеждане на България от орбитата на руското влияние, чийто край би бил едно обективно осъдително решение.
Според твърденията на прокуратурата, движението "Русофили" и лично Малинов са били проводник на интересите на руската държава за натиск и разширяване на влиянието й сред българското общество.
Основният коз на обвинението е докладна записка на руски език, изготвена от Малинов, чиято есенция е геополитическата преориентация на България към Русия. За целта Малинов е начертал пет направления на работа – дейност на неправителствения сектор, създаване и поддържане на интернет сайтове, създаване на собствен телевизионен канал, създаване на влиятелен аналитичен център и създаване на партия, която да се превърне в непреодолим фактор в българския парламент. Това, според прокуратурата, са инструментите за политическата преориентация на България.
Особено внимание, според обвинението, представлява Приложение 2 от записката на Малинов. То описва
как всъщност ще се осъществи т. нар. "Проект България".
"За да се създаде адекватна икономическа основа, ние предприехме действия по безвъзмездно предаване на активи за повече от 1,5 млрд. евро от страна на банкера Цветан Василев на руския бизнесмен Константин Малофеев". Договореността за предаването им, както пише самият Малинов, била постигната в периода от януари до март 2015 година. Ставало е дума за една голяма телекомуникационна компания в България, предприятията от ВПК "Дунарит" и "Авионамс" и две телевизионни компании.
Доколко плановете на Малинов и руските му благодетели са се реализирали, всеки любопитен ми могъл да разбере от случилото се с повечето от изброените в приложение 2 компании. Неоспорим факт е обаче, че след сриването на КТБ през 2014 г., нито телекомуникациите, нито "Дунарит" като част от военно-промишления комплекс са държавна собственост, така че да има необходимост от някакви действия на неправителствена организация като движение "Русофили" за преориентация на сектори от обществено-икономическия живот към Русия. Даже напротив – с усилията и действията на самата държава, при управлението на Бойко Борисов, такива сектори със стратегическо значение попаднаха под руско влияние…
Не са видни и резултатите от планираните действия, залегнали в докладната на Малинов, в областта на партийното строителство. Вярно е, че той е начело на движението "Русофили", но къде е партията, която би трябвало да е
непреодолим фактор в българския парламент?
Ако говорим за партия "Възраждане на Отечеството", на която Малинов стана председател през септември 2020 г., тя съществува още от 2008 г., а най-големият й успех е това, че се яви на изборите през април 2021 година. И очевидно ще повтори успеха си и на предсрочните избори на 11 юли, но без каквито и да е шансове не само да стане незаобиколим фактор в Народното събрание, но и да прескочи прага му.
Прокуратурата обаче твърди, че Малинов е взимал пари от руските си благодетели, в лицето на Института за стратегически изследвания, ръководен до 2017 г. от ген. Леонид Решетников.
Покрай връзките си с "Русофили", разведката Решетников получи забрана да влиза в България за срок от 10 години, а заради него бяха разпитвани Юрий Борисов (бивш главен редактор на "Дума") и социологът Живко Георгиев.
Борисов бе арестуван за няколко часа, защото от прокуратурата и ДАНС искали да изкопчат информация за Леонид Решетников, както той разкри. Социологът Живко Георгиев пък беше разпитван заради поръчаното от Руския институт за стратегически анализи изследване преди изборите за президент през 2016 година. Резултатите от това изследване посочиха, че 12 на сто от анкетираните са се обявили за категорични русофили, 25% за умерени, а две трети от анкетираните са заявили, че "България трябва в максимална степен да възстанови и поддържа приятелски отношения с Русия".
През март 2020 г. бившият главен редактор на "Дума" и секретар на "Русофили" Юрий Борисов осъди МВР за ареста си, като публикува цитат от решението на съда, според който той не е бил задържан заради данни за престъпление, а за да може арестът му "да обслужи други цели".
Очевидно е, че шпионският скандал с "Русофили" и председателят му Николай Малинов "има други цели". И на децата е ясно, че
Русия си плете кошницата на Балканите и в България,
така както умее, и с хората, с които намира общ език. Генерал Решетников не е ланско пиле и е в сферата на външното разузнаване от десетилетия. Изключено е в близките му контакти в България той да не е изпълнявал специфичната си мисия. Въпреки че вече не е начело на Института, Решетников е инициатор на създаването на движение "Двуглав орел", финансирано от руския олигарх Константин Малофеев, чието име нашумя в сагата с Виваком и с когото Малинов е в близки отношения.
Така че предизвикателствата пред спецпрокуратурата, която внесе обвинителния акт срещу Николай Малинов, тепърва предстоят. Необходими са категорични доказателства, които да убедят не само съдебния състав, но и всички българи, че "Русофили" и Малинов са извършвали реален шпионаж в полза на Русия. А не са действали в качеството си на посредници на влияние, каквото впрочем от векове Русия има у нас. Защото в такива например биха могли да бъдат обвинени и всички представители на руската култура въобще, които досега са ни предоставяли прекрасни доказателства за дълбочината на руската мисъл и изкуство.
Въпросът е в баланса. И дали прокуратурата няма да се халоса по главата, докато върти сопата…
