На днешния ден през 1966 г. на връх Ботев – най-високият в Стара планина и на нейния дял Калоферска планина (2376 м), е открита телевизионна и УКВ станция.
На връх Ботев е изградена и метеорологична станция, а радиорелейната и телевизионна станция покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България.
Върхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата между област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположените градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север – град Априлци.
През годините върхът е имал различни имена. До 29 юни 1942 г. се нарича Юмрукчал (понякога Юмрючал), а след това до 5 януари 1946 г. е Фердинандов връх. До 14 март 1950 г. отново е Юмрукчал, а след това получава сегашното си име Ботев.
Върхът попада в планинския климатичен пояс. Той обхваща онези части от територията на България, които имат приблизителна надморска височина около и над 1000 метра. Най-високите температури са през лятото, а най-ниските – през зимата. Времето е динамично поради специфичното местоположение.
Ветровете на върха са най-силните в страната, на второ място у нас е връх Мусала – със 7.6 м/с годишна скорост на вятъра.
За туристи
Връх Ботев е сред "Стоте национални туристически обекта" на Българския туристически съюз, има печат в туристическата спалня на върха.
Върхът е включен и в инициативата "Покорител на 10-те планински първенци“ (на трето място у нас). Печат има в метеорологичната станция и в туристическата спалня на върха и в заслон „Ботев“.
Маршрути
Един от маршрутите е през южното било на планината от местността "Паниците" до хижа „Рай“. Преходът отнема около 5.5-6 часа. До хижа "Рай" се следва добре маркирана (син цвят) и често посещавана пътека, след това се минава по така наречената Тарзанова пътека, която се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, но безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се също върховете Амбарица, Купена, Жълтец и т.н. Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 м на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка.
От север през хижа "Плевен" с преход от 4-4.5 часа или директно качване по "Кабела“ през "Кралимаркова купа“, което се явява най-краткия и най-бързия маршрут за изкачване до върха, а времето което ви е необходимо е между 3-3.5 часа. От Острец през хижа "Тъжа" разстоянието се взема за 7 часа.
От запад към върха води маршрут по билото, който започва от хижа "Добрила". Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава сравнително лесно от всеки средностатистически турист. Има на места въжета за улеснение, като на едно-две места е нужно набиране, а другаде – спускане почти само на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са рядкост, маршрутът предлага неповторими гледки към Северна и Южна България. От хижа "Васил Левски" може да се изкачите за 3.5-4 часа.
Връх Ботев е част от прехода "Ком – Емине“, известен още като маршрут „E3“ – название на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България. В миналото е наричан и „Маршрут на дружбата“ той представлява финалът на международния туристически маршрут "Е3".
Хубав зимен маршрут е Карлово – хижа "Равнец" – Кочмара – Петолъчката – връх Жълтец – заслон "Ботев“ – връх Ботев. При хубаво време, но с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето трудно. За физически добре подготвен човек с раница около 14 кг, маршрутът се изминава за 8 часа, но е доста изморително. По този маршрут не е наложително използването на котки, но с тях се ходи стабилно и бързо, ако е заледено, и затова носенето им по този маршрут е главно за улеснение.
Внимание
При недостатъчен туристически опит и подготовка и липса на компетентен водач трябва да се внимава в маркировката, в противен случай има опасност туристите да се изгубят или да пострадат.
