Мечтата на политическия ортодокс се сбъдна. За първи път от 10 ноември 1989 г. насам на политическата сцена се появи наистина антисистемен играч. По стар народен обичай обаче в ложите са се настанили две категории “зрители”.
Едните, които завиждат и поради тази причина се мъчат да го изкарат нещастник, случайно попаднал в “двореца” чалгар, тъпанар, депесарска подлога и какво ли не още. Само дето не се сетиха за едно култово заглавие отпреди 20 години, тиражирано в един булеварден парцал, явно след изчерпване на всички останали “аргументи” срещу него: “А Слави е с пластмасова глава!” Или нещо почти същото.
Втората категория “посрещачи” се оказаха най-обикновени болшевики, робуващи на лениновата максима “Който не е с нас е против нас!” Те също не спряха да сипят “мъдрости”, но някак по-елегантно, сякаш го налагаха с мекия каиш: “Не се прави така момче!”, “Ако искаш да ти отворим, най-напред помоли!”, “Защо влизаш в голямата политика без предварително съгласувана програма!”, “Не искаме да сменяме джипката с фейсбук!” и т.н.
Оказа се, че има и трета категория зрители – нещо като правостоящи зад кулисите и в коша на оркестъра – на които всичко им е безкрайно ясно. Сякаш възприемат действителността през всичките си отворени чакри, а през очите им провижда лично Всевишния. За тях вариантите са само два: Трифонов е пудел на Ахмед Доган и на Москва, проектокабинетът му е съчленен от никому неизвестни и лесно управляеми пионки, а номинирането на Николай Василев за премиер е доказателство, че за пари Трифонов и себе си би продал за жълти стотинки.
Чак когато кокошката беше сварена, разбра колко суров е живота!
Трябваше ли Трифонов да обяснява, че е антисистемен играч и изобщо не се чувства длъжен да робува на принципите, докарали политическия ни елит през годините до собственото си отрицание?
Или пък да обяснява по силата на каква логика първата парламентарна сила трябва да обикаля като цветарка и да проси одобрение от останалите?
Нямал програма, нямал приоритети, нямал нищо. Ами що някой не отвори сайта на “Има такъв народ” и не видя, че в категорията “Програма” си пише всичко черно на бяло? И че идеите за съдебна реформа почти по нищо не се различават от идеите на останалите? Включително и с изваждането на прокуратурата от съдебната система и “оформянето” й като независима държавна структура, равно отдалечена от трите власти?
По същия начин корифеите можеха да “бръкнат” и в Търговския регистър и с очите си да видят, че Слави Трифонов няма никаква нужда от пари. Не за друго, а защото от 2007 г. насам е декларирал приходи в размер на… 108.821 млн. лв. общо. А средният разход за единица бройка персонал във фирмата му “Седем осми” е около 7000 лв. месечно.
Така че, засега това е положението. Трифонов направи втория официален тест, видя кой колко струва и продължава напред. В крайна сметка, не е участвал в градежа на системата и няма нужда да й се подчинява!
Който иска – ще го подкрепя и така – без пазарлъци. Хареса му нещо – гласува “За”, не му хареса – гласува “Против”.
Който не иска да го харесва – избори до дупка! Както се вижда, поне на служебни министри случихме…
