Цената на бензина може да нарасне от началото на 2023 г. с 1 лв. за литър и от сегашните около 2.20 лв. да достигне 3.20 лв. за литър. Поскъпването на дизела може да е още по-голямо – до 3.40 лв. за литър. Това ще стане, ако страните от ЕС одобрят предложената от Европейската комисия нова директива за облагане на горивата, каза експертът Светослав Бенчев.
Финансисти емпирично са установили, че 10% увеличение на цената на горива вдига инфлацията с около 1 процент. Простата сметка показва, че повишението на цената с над 30%, за каквото става дума, може да ни добави 2-3% инфлация. А това в годината, предхождаща приемането на еврото, за каквато е обявена 2024-а, би били фатално за пътя ни към единната европейска валута.
Директивата предвижда акцизите за бензина и дизела да нараснат и да се определят на база енергийно им съдържание, а не на литри, както е в момента.
Какво ще предизвика ЕК-лобизмът за електромобилите у нас?
Идеята е да бъдат повишени акцизите за традиционните изкопаеми горива, за да имат стимул хората и фирмите да използват повече алтернативни горива и електричество. Но зад добрите намерения винаги се крие лобистка свързаност с големи играчи.
За бензина и дизела Европейската комисия (ЕК) предлага минималният акциз да бъде 10.75 евро за един гигаджаул. В момента у нас акцизът за бензина е 710 лв. за 1000 литра, а за дизела (газьол) – 646 лв. за 1000 литра. Като се има предвид енергийното съдържание на бензина и дизела и това, че върху акциза се дължи и 20% ДДС, крайната цена на бензина ще нарасне с 1 лв. за литър, а на дизела с 1.20 лв. на литър, ако предложението на ЕК бъде прието, показват изчисления на proenergia.bg
За да стане всичко това, трябва да има съгласие между страните от ЕС. Предложението на Европейската комисия е новите правила за акцизите да влязат в сила от 1 януари 2023 г. Но за някои горива е предвиден преходен период от 10 години, така че през 2023 г. новият начин на облагане да стартира с по-ниски акцизи, които постепенно да нарастват до 2033-а.
През последните години
политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката се промени радикално.
В мотивите си ЕК посочва, че действащата в момента директива за облагане на горивата вече не е съобразена с настоящите политики на ЕС. Предложената нова директива е част от законодателния пакет „Fit for 55" и се фокусира върху проблемите на околната среда, а целта е намаляване на замърсяването на въздуха.
Новата цел на ЕС е до 2030 г. да бъде постигнато поне 55% намаление на вредните емисии спрямо нивото от 1990 година. А това се прави, за да се изпълни целта от Парижкото споразумение за повишаване на глобалната температура под 2°С в сравнение с равнищата от средата на 19 век или дори с 1.5°С, пише в мотивите.
Предвижда се да бъдат премахнати стимулите за потребление на изкопаеми горива в целия ЕС, за да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове, посочват авторите на новата директива. Това може да бъде постигнато чрез въвеждане на по-високи нива на данъчно облагане за замърсяващи горива, в допълнение към ценообразуването на горивата за транспорта, чрез въвеждането им в схемата за търговия с емисии, пише в мотивите. Но не пише като как най-богатите и най-бедните членове на ЕС ще плащат еднакво по-високата цена, след като не са равностойни по ред други икономически показатели.
Освен повишаване на акцизите, Европейската комисия обсъжда и
включване на горивата за автомобили в схемата за търговия с вредни емисии.
Това означава, че ще трябва да се плаща при използване на горива, които отделят вредни емисии в атмосферата. Все още обаче това предложение не е ясно формулирано и не се знае каква е целта – за вредните емисии да плащат производителите на горива или отделяните емисии да бъдат включени директно в цената на горивата за крайните потребители. Ако това предложение бъде осъществено, цената на горивата ще нарасне допълнително.
Действащата в момента директива за облагане на горивата не насърчава намаляването на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и използването на електричество и алтернативни горива (възобновяем водород, синтетични горива, модерни биогорива и др.), пише в мотивите. Настоящата директива не дава и стимули за инвестиции в чисти технологии.
С новата директива ще бъдат определени
по-високи нива на акцизите за изкопаеми горива
и по-ниски за горива от възобновяеми източници, като по този начин се намалява ценовото предимство на изкопаемите горива пред по-малко замърсяващите алтернативи, посочват от ЕК. Това би обезкуражило използването на изкопаеми горива. Звучи обаче някак несериозно толкова важни решения да бъдат мотивирани с формулировки, в които отсъства икономическата експертиза: как конкретно ще бъде засегната всяка от страните-членки на общността.
Действащите в момента минимални ставки на акцизите за горивата са ниски, тъй като не са актуализирани от 2003 г., въпреки че националните ставки в повечето страни от ЕС са значително над минимумите, пише в мотивите на ЕК.
Приходите в българската хазна от акцизи се равняват на около 5 млрд. лв. годишно,
показват данните на Министерството на финансите. През 2016 г. събраният акциз е на стойност 4.8 млрд. лв., а на следващата година той е вече 5 млрд. лева. През периода 2018-2019 г., точно преди пандемията от коронавирус, сумата се движи между 5.2-5.5 млрд. лв. годишно. През 2020 г. обаче е налице спад, макар и незначителен. Така от 5.5 млрд. лв. през 2019 г. приходите от акцизи през 2020-а са вече 5.4 млрд. лв., или с едва 1 млн. лв. по-малко. По плана за държавния бюджет за тази година очакванията са събраните постъпления да стигнат 5.6 млрд. лева.
Всъщност от 2016 г. насам приходите от акцизи бележат незначителен ръст от едва 3% при средно 7% по други салда в приходната част на държавния бюджет.
Реално в салдото акцизи попадат всички постъпления от акциз върху алкохола и алкохолните напитки, върху моторните горива, както и върху енергийните продукти за отопление.
