Вълненията и коментарите по отношение закъснява или не приемането и представянето на новата версия на Плана за възстановяване и устойчивост, която екипът на Атанас Пеканов успя да сглоби, стъпвайки на конструкцията, оставена от предишните управляващи, не спират.
В краткия период откакто служебното правителство управлява страната, всички министерства бяха впрегнати да представят своите предложения и изисквания към този стратегически документ, който трябва да осигури усвояването на 12.6 млрд. лв. евросредства, определени за страната ни.
В това надбягване с времето, Министерството на туризма, което е изправено пред решаването на проблемите на един от най-засегнатите сектори на икономиката – туризма, успя да изработи в срок своята част от документа търсейки
достойно място за сектора,
който управлява.
Още с встъпването си в длъжност, служебният министър Стела Балтова поднови действията за осигуряване възможността туризмът да бъде включен в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България като инструмент за надграждане и трансформация на бизнесите, както и за подпомагане на възстановяването на сектора от кризата, вследствие на COVID-19.
В резултат от усилията на новия служебен екип, към момента е предвидено туризмът да получи подкрепа хоризонтално и в рамките на Стълб 1 “Иновативна България”; Компонент „Интелигентна индустрия”; Инвестиция 2: Програма за икономическа трансформация. Предложено е включването на туристическите предприятия като бенефициенти във фонда за енергийна ефективност. Чрез програмата се предвижда
предоставяне на целева подкрепа
на българските малки и средни предприятия в основните проблемни области, които забавят трансформацията към цифрова, зелена и ресурсно ефективна икономика. Но как се стигна дотук?
Специфичното при изготвянето на Националния план е, че залегналите в него реформи и инвестиции са пряко обвързани с препоръките към България по линия на европейския семестър за 2020 г. и 2019 година. Подходът при изготвянето на Националния план се определя индивидуално от всяка държава-членка. Насоките за разработване на Националните планове, изготвени от Европейската комисия, представят възможността за структуриране на реформите и инвестициите по компоненти, които могат да бъдат свързани с конкретен сектор или дейност, от една страна, или с конкретна тема, от друга.
В този смисъл, и за съжаление, подходът за структуриране на своя Национален план, който България е избрала от самото начало през 2020 г., е за реформи и инвестиции в рамките на компоненти по определена тема. Този хоризонтален подход се възприема от Европейската комисия и е предприет и в други държави-членки, дори и такива със силно развит туризъм като Франция, например, но той изключва разработване на конкретни мерки за сектор туризъм, който изначално не е заложен при разработването на плана. Никой от българското правителство в онзи политически момент не е реагирал за промяна на този подход.
В периода на служебния кабинет, в рамките на проведени разговори и разменена кореспонденция с Централното координационно звено, многократно беше подчертано, че туризмът е един от важните икономически отрасли в страната ни и един от най-засегнатите сектори от настоящата криза, свързана с пандемията от COVID-19. И без целенасочени мерки, подкрепени от държавата, възстановяването на сектора би било трудно и продължително, а положителните ефекти от подкрепата на туризма биха имали съществен принос към дигиталната и зелена трансформация на икономиката ни.
На базата на анализ на ситуацията в сектор „Туризъм“ и взаимообвързаността му с останалите сектори на българската икономика, в настоящия проект на Националния план за възстановяване и устойчивост са очертани
най-важните предизвикателства,
свързани със сектор туризъм. Те са неизменно свързани с целите за Зелен преход и дигитална трансформация. Тези две теми, чието значение е още по-силно подчертано в контекста на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, ще играят важна роля във възстановяването и бъдещото развитие на сектор туризъм.
След активна работа на екипа на служебния министър на туризма, в последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост туризмът вече фигурира, включен в следните инвестиции и програми:
В Компонент „Нисковьглеродна икономика”, Инвестиция 1: Енергийна ефективност в сграден фонд, където вторият и третият компонент предвиждат мерки за финансиране за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради и такива в областта на производството, търговията и услугите, са допустими и туристическите обекти. Задължително изискване след изпълнение на мерките по този компонент е да се постигнат икономии на първична енергия от 30% за всеки обект, като постигнатите енергийни параметри се оценяват въз основа на изготвен доклад за одит на енергийната ефективност. Планираният ресурс за двата компонента е 717,6 милиона лева.
Балнеологията и СПА туризмът, а и не само този дял от сектора имат пряко отношение към друга възможност. В рамките на Инвестиция 9: Проучвателни дейности за разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници. Проектът се състои в актуализиране на информацията за геотермалния потенциал в страната и изготвяне на проектно решение за пилотна система за използване на геотермална енергия за комбинирано производство до 5MW електричество и 30MW топлина. България е страната в ЕС, която е на второ място след Исландия по своите минерални извори – неоценимо природно богатство и ресурс и с най-горещия извор на стария континент – този в Сапарева баня, който надхвърля 100 градуса по Целзий.
Този проект ще създаде възможност за изучаване на неизползвания към момента възобновяем източник – геотермалната енергия и ще създаде условия за ефективно бъдещо използване на неговия потенциал за производството на топлинна и електрическа енергия чрез иновативни системи, осигуряващи чиста енергия не само за дома, индустрията и селското стопанство, но и за развитието на балнеология и туризъм.
В Компонент „Интелигентна индустрия“, Инвестиция 2: Програма за икономическа трансформация – обект на подпомагане ще бъдат малките и средните предприятия (МСП) от всички сектори на икономиката, включително и туризмът, а подкрепата ще се реализира чрез ваучери, както и чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на конкурентен принцип за дигитализиране на производствените и управленски процеси в компаниите. Тази програма ще допринесе за стимулирането на дигиталната трансформация на туристическите предприятия, за да могат те бързо да възстановят дейността си, да се обновят и модернизират технологично в променената ни реалност след глобалната пандемия от коронавируса, отговаряйки по този начин на новите изисквания и предпочитания на туристите.
Също така туризмът е конкретно посочен в Програмата за развитие на регионите, чрез която ще се подкрепя изпълнението на инфраструктурни мерки, насочени към подобряване и развитие на здравните и социалните услуги, образованието, професионалното обучение, културата, спорта, туризма, устойчивата градска мобилност, цифровата и безопасна транспортна свързаност, кръговата икономика, енергийната ефективност, достъпът до адекватни жилищни условия, достъпът до качествени публични услуги, мерки за подобряване на качеството на околната среда (включително зелена инфраструктура), мерки за насърчаване на икономическата активност (включително инвестиции в техническа инфраструктура за развитие на индустриални зони или друга инфраструктура за развитие на икономически дейности и подпомагане на иновациите и развитието на малките и средни предприятия).
И накрая, но не на последно място, в Планът за възстановяване и устойчивост беше посочена необходимостта от закупуване на медицински хеликоптери. Това е изключително положителна промяна в него, която пряко ще се отрази и ще подобри осезаемо
усещането за сигурност
за практикуващите планинския и ски туризъм, давайки реална възможност да бъдат спасени човешки животи на пострадали по време на своята ваканция.
И ако съдим по думите на вицепремиера Атанас Пеканов, който определи ревизирания план за устойчивост и развитие, като много по-амбициозен и по-добър от предишния, можем да останем с надеждата, че успешно ще изпълни основната си роля – стабилизирането на българската икономика във всички сектори. Стига неспирното политическо говорене по него да не се превърне в камъка, който да обърне колата. А свършената работа да потъне в крайпътната канавка.
