Намалява броят на построените и готови за продажба жилищни сгради през второто тримесечие на тази година спрямо периода между януари и март 20201-а. По предварителни данни на Националния статистически институт предприемачите са завършили 838 обекта. Повече са обаче новопостроените жилища в тях – общо 4058.
Спрямо второто тримесечие на миналата година сградите са с 81 повече, а жилищата в тях нарастват с 678. Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, която се получава от общинските администрации.
Сред въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на тази година почти две трети са със стоманобетонна конструкция. Тухлени са 21.6% от обектите, с друга конструкция са 3.9%, а панелките са само 0.6 на сто.
Следвайки тенденцията от последните пандемични месеци най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73.6%), следвани от жилищните кооперации (16.6%). В сравнение с второто тримесечие на 2020 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, сградите от смесен тип и вилите, докато броят на жилищните кооперации намалява. Наложените от пандемичните мерки за работа вкъщи и ученето у дома, накараха много хора да потърсят по-широки пространства за обитаване от цялото семейство. Това увеличи търсенето на къщи в селата извън градовете или пък засили желанието за изграждане на нови такива за удовлетворяване на новите нужди.
Няма изненада в данните, че най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 112 сгради с 1175 жилища, в Пловдив – 108 сгради с 302 жилища, и във Варна – 103 сгради със 789 жилища в тях. Така или иначе те привличат хора за работа, в тях има най-много средни и весши училища. Всяка една от тези групи се нуждае от място за живеене – в момента или пък в следващите години. Някои купуват жилище с идеята да инвестират или пък да се изпълзва когато се наложи, например, когато децата пораснат и отидат да учат в големия град.
В същото време, тъй като завършените сега жилища са започнати преди пандемията, то те следват наложилите се тогава тенденции в строителството. Тогава се търсеха по-малки апартаменти – за студенти, за млади хора, които идват от други населени места и не са семейни. Затова през второто тримесечие най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.3%), следват тези с три стаи (35%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 2.2 на сто.
Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на тази година е 393 200 кв. м, като тя е с една трета повече в сравнение със същото тримесечие на 2020-а. Жилищната площ също се увеличава, дори с по-висок процент, и достига 302 400 кв. метра.
Естествено това увеличава и средната полезна площ на едно новопостроено жилище. Тя нараства от 88.6 кв. м през второто тримесечие на миналата година на 96.9 кв. м през същото тримесечие на 2021-а.
Числата показват още един любопитен детайл. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана не в големите населени места, а в областите Силистра – 205.6 кв. м, и в Кюстендил – 197.4 кв. метра.
Най-малка е средната полезна площ в областите Монтана – 50.8 кв. м, и във Враца – 74.9 кв. метра.
