След поредица неуспешни опити да пробие силното ниво на съпротива от 1.18 щ. долара за едно евро, зелените пари поскъпнаха до почти 1.17 долара за евро, което е най-силната му котировка от края на август. В началото на седмицата доларовият индекс се повиши до 93.356 пункта, а в обедните часове на 22 септември се котираше за 93.24 точки. Едновременно с това американският долар регистрира сериозни печалби и към валутите на развиващите се пазари, британската лира, австралийския и новозеландския долар.
Единствените две валути от Г-10, които на 20 септември изпревариха по резултати щатския си съперник, бяха японската йена и швейцарският франк – традиционните убежища в смутни времена. Поредното бягство към тях бе провокирано от очертаващата се финансова катастрофа на силно задлъжнелия гигантски китайски конгломерат в сферата на недвижимите имоти "Чайна Евъргранд груп", която опъна допълнително нервите на инвеститорите.
"Евъргранд" има дългове в размер на 305 млрд. щ. долара и лихвени плащания по облигации за 83.5 млн. долара, дължими на 23 септември. Появиха се сериозни опасения, че тези лихвени плащания няма да бъдат направени и че без държавна подкрепа може да се стигне до зрелищен колапс или до ликвидация. Публично "споделените" предположения предизвикаха сериозни вълнения, точно когато китайският растеж започна да изглежда не особено стабилен. Масло в огъня наля и коментарът на международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс глоубъл рейтингс" на 21 септември, че предприемачът е на ръба на фалита.
Отговорът на Китайската народна банка
На 22 септември, още преди страховете за дългова криза в "Евъргранд" да разлюлеят сериозно глобалните пазари, Народната банка на Китай напомпа 120 млрд. юана (18.6 млрд. долара) в банковия сектор чрез реверсивни контракти за обратно изкупуване, еквивалентни на нетна инжекция от 90 млрд. юана. Количеството е съизмеримо със сумата, разпределена на 17 септември и малко под обема от 18 септември.
За разведряването на атмосферата помогнаха и уверенията на мениджърите на континенталното поделение на "Евъргранд", огласени също на 22 септември, че ще платят в срок лихвите на притежателите на облигации в юани с купон 5.8% и падеж през 2025 година. Те са поели ангажимент за превеждане на около 35 млн. долара, което в общи линии съвпада със сметките на агенция "Блумбърг", че дължимата сума е 232 млн. юани. Тези обещания обаче идват два дни след като изпадналата в немилост група е пропуснала да се издължи поне на двама от най-едрите си банкови кредитори.
По оценка на анализатори "инжекционната" намеса на Китайската централна банка е целяла по-скоро да успокои нервите на пазарните играчи извън основната задача да въдвори дисциплина.
Кешовите операции на Пекин са с намерението да създадат баланс между растежа, разколебаван периодично от новите огнища на вируса, и от по-стриктната регулация за предотвратяване на ценови балони на различни класове активи. Официалните власти по правило разхлабват хватката върху ликвидността в края на всяко тримесечие, когато банките търсят по-усилено кеш за счетоводните си отчети пред контролните органи. Кредиторите се нуждаят и от повече средства преди празничната седмица в страната в началото на октомври.
Експерти коментират, че увеличението на ликвидността няма да е достатъчно, за да се реши от само себе си кризата с "Евъргранд". При все това например в "Ситигруп", "Барклейз" и "Ю Би Ес груп" не вярват, че кризата на китайския гигант ще прерасне в китайската версия на колапса на американската инвестиционна банка "Лиймън брадърс" в разгара на кризата на ипотечния дълг с ниско качество през 2008 година.
Прекалено голяма ли е, за да фалира "Евъргранд"?
"Евъргранд", чието предишно име е "Хенгда груп", е основана през 1996-та от бизнесмена Хюй Ка Ян в Гуанджоу, Южен Китай. В момента поделението й "Евъргранд риъл истейт" ръководи над 1300 проекта в повече от 280 населени места. Бизнесът на групата се е разраснал и далеч извън пазара на имоти и включва управление на лични състояния, производство на електрически коли и на храни и напитки. Тя дори е собственик на един от най-големите футболни отбори на страната – "Гуанджоу ФК".
Личното състояние на основателя й пък се оценява от списание "Форбс" на около 10.6 млрд. долара..
Огромният проблем на индустриалната група се корени в агресивното й разрастване за сметка на кредити, надхвърлящи 300 млрд. долара. Положението се усложни след като през миналата година Пекин въведе нови правила за контрол на дълговете на най-едрите играчи на пазара на недвижима собственост. Те принудиха "Евъргранд" да предлага имотите си с голяма отстъпка, за да подсигури необходимите за бизнеса й пари.
В резултат днес компанията се бори да погаси лихвените си задължения по емитираните дългови книжа, акциите й загубиха близо 85% от пазарната си оценка от началото на годината, а кредитният рейтинг на облигациите й бе понижен от големите световни агенции.
Оцеляването на гиганта е въпрос на живот и смърт.
Първо, много хора са купили имоти от предприемача още преди да започне работата по тях. Те са платили депозити и могат да загубят парите си, ако той фалира.
На второ място, множество компании работят с "Евъргранд". Строителни и дизайнерски фирми и доставчици на материали рискуват да натрупат солидни загуби, които могат да ги доведат до фалит.
Третият проблем е потенциалното отражение на евентуален колапс на "Евъргранд" върху китайската финансова система. По непотвърдени данни групата дължи пари на близо 171 местни банки и на 121 други финансови компании. И при неин фалит всички те ще имат далеч по-малък кредитен потенциал. Това би било изключително лоша новина за второто по големина световно стопанство и ще стресне чуждестранните инвеститори. Особено като се има предвид, че сред най-едрите купувачи на дългови книжа на "Евъргранд" са корпорацията "Блек Рок" и инвестиционните банки "Ейч Ес Би Си" и "Ю Би Ес".
Поради сериозните последици от евентуален срив на толкова дълбоко задлъжнял играч се предполага, че Пекин ще се намеси и ще спаси поне основния му бизнес. Но не липсват и песимисти, които смятат, че "Евъргранд" не трябва да разчита на държавна помощ, а да се спасява сам. Защото целта на китайските власти е да "озаптят" корпоративния дълг и държавна инжекция в такъв гигант ще е лош пример.
