Съществува добре смазана "въртяща се" врата между най-големите счетоводни компании в САЩ и американското министерство на финансите, разкриват журналисти на "Ню Йорк таймс".
Размяната на професионалисти между държавния и частния сектор не е новина, но възможността, предоставена на най-могъщите данъчни консултанти да "внедряват" свои служители на най-важните данъчни позиции, до голяма степен остава извън полезрението на обществото.
Как работи схемата?
– изпълнителни директори на най-големите счетоводни фирми окуражават водещите си юристи по данъчно право да кандидатстват за временна работа във финансовото ведомство;
– вече в министерството, тези правни експерти помагат за написването на правилата (подобно на онова, позволяващо на ресторантите да претендират за предвидените за производителите данъчни ваканции с мотив, че те "произвеждат" парчета от чийзкейк от целия сладкиш), които дават възможност на техни бивши корпоративни клиенти да редуцират данъчните си сметки;
– впоследствие, същите професионалисти, понякога само няколко месеца след като са помогнали за написването на новите нормативи, се връщат обратно при старите си работодатели на по-високи позиции с по-щедро заплащане.
Изразено в числа, по време на последните четири президентски администрации, поне 35 души (включително петима от последните шест шефове на данъчната служба на финансовото министерство), напуснали водеща счетоводна компания, за да преминат на работа като данъчни правителствени чиновници, по-късно са се върнали при предишните си работодатели. Близо половината от тях са били направени партньори – позиция, на която може да се печели по 1 млн. долара годишно, сочат публичните регистри, прегледани от "Ню Йорк таймс", както и интервюта със сегашни и предишни официални представители на правителството и на одиторския сектор.
Правителствените агенции разчитат на опита на частния сектор, за да разберат реалния свят на данъчния кодекс.
Федералното законодателство формално забранява на правителствени чиновници да работят по дела, в които имат финансови интереси, примерно – неписано споразумение да се върнат в предишната си фирма.
В интерес на истината, счетоводните компании не са единствените, които се възползват от въртящата се врата на Вашингтон. Напоследък доста криптодружества наемат агресивно на работа бивши регулатори, за да могат те да подсилят лобистките им маневри.
"Делойт", "Прайсотърхаус Купърс", "Ар Ес Ем" и други счетоводни фирми са отказали официален коментар на разследването на "Ню Йорк таймс". Ерик Слоун – бивш старши данъчен юрист в "Делойт" – пък не вижда нищо нередно да се обясни на младши служители, че работа за правителството може да им спечели големи финансови "награди" когато се върнат към частната практика. Данъчните експерти могат също да поискат да се включат в "чиновническите" редици, за да направят промени, за които са убедени, че са в обществен интерес.
Практиката "иди ми, дойди ми" на счетоводния бранш дава резултати.
Данъците, които плащат корпорациите, като процент от БВП на САЩ намаляват от години. Този дял в момента е в близост до най-ниското равнище за последните 50 години, а някои ветерани от сектора твърдят, че "обменът" на персонал между частния и публичния сектор също е допринесъл за спада.
"Прилагането на закона е сложно нещо и корпоративна Америка разпределя огромни чекове на експертите, минаващи през въртящата се врата, за да им даде предимство", посочва Джеф Хаусър от клонящия към либералите Център за икономически и политически изследвания. Според него, ако на чиновниците се плаща повече, въртенето на врата ще се забави. Защото обществото е най-добре когато държавните служители смятат публичния и личния си интерес за едно и също нещо.