За първи път БНБ отчете над 100 млрд. лв. депозитна маса в банките. По-конкретно в края на деветмесечието на годината влоговете на неправителствения сектор достигат 100.336 млрд. лв. след внушително нарастване спрямо септември 2020 г. с 11.8 процента. Оказва се, че нищо не може да откаже бизнеса и домакинствата от натрупването на спестявания в банките. Въпреки че от години доходността по депозитите е нулева, а в определени периоди през тази година бе и на отрицателна територия. При това в тази сметка не влизат непрекъснато растящите такси и комисиони, които банките начисляват на клиентите си и повишаващата се инфлация.
Основният въпрос в случая е защо домакинствата и фирмите
влагат парите си в продукт, от който гарантирано губят?
А отговорът е доста прозаичен – заради несигурността. Несигурност в икономиката, в здравеопазването и в политиката. Или дори убеденост, че утре може да е по-зле от днес. Тези макар и абстрактни моменти създават т.нар. предпазни спестявания. Това понятие е споменавано многократно в докладите на централните банки в последната година, белязана от пандемията.
Специалистите обясняват този феномен така: "спестявания под формата на влогове се натрупват заради по-голямата несигурност в бъдещото развитие на икономиката, запазването на трудовата заетост и липсата на нискорискова алтернатива на банковите депозити".
Казано по-просто гражданите не желаят да харчат, защото смятат, че положението в следващите години ще се влоши, могат да загубят работата си, а поради спецификата на криминалния преход и определени събития от 90-те години на миналия век за инвестиционни продукти не искат и да чуят. Ето защо не е изненада, че депозитите на домакинствата са 64.508 млрд. лв. в края на септември, като се увеличават с 10.9% спрямо същия месец на предходната година.
Същото е при предприемачите или хората със собствен бизнес. Заради нескопосаното управление на корона кризата от страна на държавните власти, те не искат да инвестират във фирмите си – да купуват нова техника, да наемат нови хора, да правят разходи за каквито и да е подобрения. Същевременно нарастват и опасенията им от фалити и сякаш предпочитат изкараното да бъде съхранено, т.е. първата мисъл е да оцелеят, а не да се развиват, което е напълно разбираемо. Потвърждават го и данните – депозитите на бизнеса са 31.609 млрд. лв. в края на септември 2021 година. В сравнение със същия месец на 2020 г. те се увеличават с 10.8 на сто.
Общото чувство на несигурност личи и при влоговете на финансовите предприятия. В случая става дума за депозитите на инвестиционни фондове, финансови посредници, застрахователни дружества и пенсионни фондове. Техните средства в банките нарастват нарастват с 36.3% на годишна база и достигат 4.218 млрд. лева.
Ще се обърне ли тенденцията
БНБ вярва, че в следващите две години предпазните спестявания ще понамалеят, а част от депозитите ще се преобразуват в потребление и кешови спестявания.
"Част от допълнителния доход на домакинствата се очаква да бъде използван за увеличаване на частното потребление или да се поддържа от домакинствата под формата на пари в брой. Намаляването на несигурността, при овладяване на пандемията от COVID-19, ще допринася за постепенното ограничаване на спестяванията с предпазен мотив", е посочено в Макроикономическата прогнозна на БНБ за периода 2021-2023 година.
Икономистите от централната банка очакват, че в условията на продължаващо покачване на заплатите, депозитите в банковата система ще продължат да се увеличават със сравнително високи темпове.
Тежест и за банките, и за клиентите
Както неведнъж е ставало дума, непрекъснатото нарастване на депозитите е проблем и за банките, които намират частично решение на проблема във вдигането на таксите. Банките преливат от ликвидност. В момента има повече депозити, отколкото кредити, а това си има своята цена. Кредитните институции са длъжни да плащат отрицателна лихва от 0.7% върху размера на свръхрезервите си, които държат в БНБ. Точно това обстоятелство ги принуди да въведат близка до отрицателна доходност по депозитите. Както и да прекратят предлагането на срочни депозити. Като алтернатива на клиентите вече се предлагат спестовни планове или спестовни сметки, а срочни влогове с изтекъл матуритет се преоформят в разплащателни сметки.
Колкото до банковите такси, последният по-детайлен преглед показа, че на физическите лица вече се начислява такса между 2 и 8 лева само за откриването на сметка. Повечето банки са фиксирали тази тарифа около 2.50 лева. Една от най-доходоносните такси за кредитните институции – тази за обслужване на сметка, варира между 2 и 10 лева на месеца. Повечето обаче прибират между 2 и 4 лв., което означава, че годишният разход за клиентите само за обслужване на сметката им може да достигне до 48 лева.
Освен това от началото на следващата година една от най-големите банки у нас въвежда и такса за теглене от банкомат за пенсионери. В банковия сектор се върти и идеята при теглене от банкомат да не се взима фиксирана такса, а процент от сумата, както е при тегленето на пари в брой от банков офис. Единствена радост за клиентите е, че преводите по електронен път засега са горе-долу два пъти по-евтини от тези в клона.
Трупането на депозити и икономическата несигурност обаче предполагат, че и през 2022-ра може да има поредно поскъпване на таксите.