Зелените пари достигнаха невиждани от година и половина висоти и изстреляха доларовия индекс над 96 пункта. Той приключи търговската си сесия на 16 ноември на цена от 95.924 точки, което се случва за първи път от 13 юли 2020-а.
Еврото и японската йена пък падаха почти свободно. В ранното утро на 17 ноември единната европейска валута се разменяше срещу 1.1310 долара – най-ниската котировка за последните 16 месеца – след като американските пари пробиха ударно две солидни психологически равнища на съпротива от 1.15 и 1.14 долара за едно евро.
Японската валута пък пропадна до 114.97 йени за един долар в сутрешната азиатска търговия на 17 ноември – най-слабата й стойност от март 2017-а насам. Йената е загубила над 10% от пазарната си оценка към щатския долар от началото на годината и е най-губеща сред валутните си съпреници от Г-10.
Зелените пари бяха подпомогнати от поредните силни икономически данни за американското стопанство, показали, че продажбите на дребно са се увеличили по-бързо от очакванията през октомври. Това се възприема като потенциален намек към Федералния резерв да ускори редуцирането на програмата си за покупка на активи заради упорито високата инфлация. Силните октомврийски продажби на дребно подкрепиха и щатските борсови индекси, които поскъпнаха след огласяването на данните на 16 ноември.
На фона на инфлационното бягство към долара не секва публичния дебат на официални представители на Федералния резерв как да се отговори на инфлационния натиск точно когато президентът Джо Байдън решава кого да номинира за председател на институцията.
Байдън избира между двама кандидати: сегашния шеф Джеръм Пауъл и един от заместниците му – Лейл Брейнард, и обяви на 16 ноември, че ще вземе окончателно решение до края на седмицата. Това очевидно няма да е лесно, особено за бъдещия кормчия на американската централна банка, предвид предизвикателствата пред него (или нея) за постигане на консенсус по политиката.
Растящата инфлация
натиска надолу доверието на потребителите в икономическата перспектива до "равнище, което се свързва с рецесия", отбеляза директорът на клона на щатската централна банка в Ричмънд – Томас Баркин.
Някои икономисти смятат, че октомврийският ръст показва, че американците са започнали празничните си покупки по-рано, за да избегнат дефицитите на някои стоки в пандемичните условия. Същевременно, промишленият продукт през октомври се е увеличил до най-високите равнища от март 2019-а, по данни на Федералния резерв.
Директорът на клона на Федералния резерв на Сан Франциско – Мери Дейли, пък призова на 16 ноември за спокойствие, защото смята, че ценовият натиск ще избледнее от само себе си след преодоляването на пандемията. Тя посочва, че повишението на лихвените проценти сега няма да реши проблема със сривовете във веригите за доставки и с други временни трудности, които качват цените, но ще забави създаването на работни места и възстановяването. Дейли признава, че невъзможността да се предвиди колко дълго пандемията ще продължи да уврежда икономиката затруднява и прогнозирането на продължителността на високата инфлация и връщането на работната сила.
Преди нея директорът на клона на Федералния резерв в Сейнт Луис – Джеймс Бълърд, изказа противоположно становище и настоя за по-бързо приключване на програмата за покупка на активи, което да позволи увеличение на лихвите още през идната пролет. Бълърд посочи, че централните банкери трябва да "следват по-твърда посока" през следващите няколко съвещания на паричния комитет, за да са подготвени, ако инфлацията не отстъпва.
Директорът на клона на Федералния резерв в Атланта – Рафаел Бостик – отбелязва, че централната банка цели ниска инфлация, защото не иска домакинствата да се плашат от растящите цени.
Несигурни времена
Шефовете на две глобални кредитни институции прогнозират несигурност за световното стопанство заради инфлационния натиск.
Председателят на "Ю Би Ес груп" – Аксел Вебер – коментира по време на "Новия икономически форум" на "Блумбърг" в Сингапур на 17 ноември, че "неуютно високите" инфлационни равнища ще се задържат още една до три години. А главният изпълнителен директор на "Ди Би Ес груп холдингс" отбеляза, че инфлацията става "все по-структурна".
Старшият мениджър на портфейли на "Инвеско инвестмънт сълушънс" – Алесио де Лонгис – се обзалага, че щатският долар отново ще реализира по-високи печалби заради новия ръст на заразените от коронавируса в Европа. Де Лонгис прогнозира, че еврото може да падне до 1.10 щ. долара от сегашните грубо 1.13 долара.
Въпреки че неговите модели за оценка показват, че зелените пари са скъпи, бързо възстановяващата се икономика на САЩ остава далеч зад себе си конкурентите, което укрепва ролята на долара на безусловна валута за международно финансиране.
Валутни анализатори на "Ю Би Ес" и на "Ейч Ес Би Си" прогнозират, че
зелените пари ще поскъпнат
на по-широк фронт през идната година, включително към еврото и йената. А "Бенк ъф Америка" очаква борещата се с инфлацията щатска централна банка да подкрепи долара.
На практика фундаменталните показатели на еврозоната не са слаби. Ускоряващото се икономическо възстановяване на общността окуражава бизнеса да наема работници, което е потенциална предпоставка за повишено потребление през идните месеци. Заетостта в блока на еврото се е повишила с 0.9% през третото тримесечие – втори пореден тримесечен ръст, след като икономиката на еврорегиона излезе от рецесия. Въпреки това около половин милион работни места все още стоят непопълнени в сравнение с предпандемичния период, а подновеното увеличение на инфектираните от COVID-19 повишават риска от въвеждането на нови рестрикции, които вече са факт в Австрия, Словения, Нидерландия и Германия. Нещо повече, икономическият растеж е под натиск от продоволствените спазми, които засягат производството. БВП на еврозоната се е увеличил с 2.2% през третото тримесечие.
