"Какво трябва да направим, за да извървим първата истинска крачка към зеленото бъдеще на планетата?", попита Юрий Генов, изпълнителен директор и ръководител на направление "ИТ и операции" в Банка ДСК, започвайки презентацията си на тема "Трансформацията на банковия офис".
С радикалната промяна на потребителското мислене, което беше култивирано у нас от началото на новото столетие усилията ни са насочени в съвършено друга посока – изграждането на новия клиент. Но не новия клиент на една или друга наша услуга, а новия клиент на цялата банкова индустрия, която движи обществото напред.
Нещата са много интересни. Банка ДСК, например, оптимизирайки офисната мрежа след интеграцията с Експресбанк, затвори редица точки на продажба. Какво обаче постигнахме – подобрение или влошаване на общия коефициент?
Много труден въпрос. Защото, оценявайки това събитие, непредубедения човек си мисли следното: "Добре, затворили сте един офис и сте намалили разходите за електроенергия, за хартия, за вода. А клиентите ви масово са преминали към дигитални канали. За определени услуги обаче те трябва да посетят офис и да разговарят с консултанти, но офисът ви е… в съседния град. И се налага пътуване с автобус, лична или служебна кола. Тоест – излъчване на вредни емисии.
Цялата тази комплексност на ситуацията е плашеща, защото аспектите са много. Всъщност, това е голямата промяна, която ни предстои: да научим служителите ни да мислят по такъв начин и да използват такъв подход за оценка на една сделка, за оценка на едно действие. Не само да създаваме и да работим във високотехнологични и енергоспестяващи офиси, а да проумеем, че пестенето на енергийните ресурси и съхраняването на природата не става само с регулации, а е начин на мислене.
Когато говорим за енергийна ефективност, обикновено с хвалим със сертификати, с изпълнени предписания и спазени нормативи предписания. Всъщност, единственото важно нещо е как се справяме вътре в банката, как организираме собствените си процеси. В това отношение има купища неща за вършене. Като започнем от архива, минем през вътрешните процеси на банката (примерно – количествата ток, които употребяваме за поддържането на остарелите системи) и стигнем до реалното време, което отделяме за едно или друго начинание.
Другата посока, в която трябва да насочим вниманието си са услугите, които са видими не толкова за индивидуалните ни клиенти, колкото за партньорите ни. Подходящ пример за това е „пускането“ на дебитните и кредитните карти за употреба в градския надземен и подземен транспорт в София.
На пръв поглед, едно нищо и никакво допиране на банковата карта до четеца, нали? В същото време обаче на пътниците им са спестени реденето по опашки, купуването на билети и на карти, куп други неща. А на партньорите – печатането и продаването на билети, изграждането на павилиони по спирките и т.н. С други думи – осигурили сме възможност за безпроблемно ползване на обществения транспорт, който в една екосистема като София си остава най-ефективното и най-добре регулираното средство по отношение ограничаване на вредните емисии.
Така че второто голямо предизвикателство е да помогнем на партньорите ни да тръгнат в същата посока. Мисля, че това ще един труден и мъчителен път. От 14 години сме на европейската сцена и резултатите вече са налице. След като има такава конференция като днешната…
