Г-н Зарков, с начертаните за преговорите две категорични червени линии – по отношение на РСМ и Истанбулскака конвенция, Корнелия Нинова изпрати БСП в графата на дясноконсервативните националистически партии. Как приемате това?
– Най-важната тема в момента са преговорите и тяхното финализиране. Ясна е нуждата от силно правителство, зад което да стои устойчиво мнозинство, без ГЕРБ и ДПС. Хубавото е, че тези червени линии не възпрепятстваха намирането на съгласие. Надявам се, че няма да се появят нови линии на разделение.
След като това бяха единствените две непреодолими линии на разграничение, ще се чувства ли уютно БСП, в компанията на дясноконсервативните националистически партии?
– Няма да бягам от въпроса. Не са това темите, които биха дали добавената стойност на БСП, като единствената лява партия в настоящата коалиция. Именно като лява партия нашата отговорност е да допринесем за социалния облик на бъдещото управление, което ще бъде доминирано от десни партии. Какво може да оправдае колаборацията между идеологически противници. Първо, необходимостта от промяна и то в конкретно измерение – правосъдната реформа. Второ, когато от „Продължаваме промяната“ казват, че България не е бедна, а окрадена държава, те са прави, но до половина. Защото много се краде, но често по законен път.
Статуквото си беше подготвило и подходящо законодателство.
– В България функционира система от десен тип, която в последните 12 г. беше обострена от мафиотизирането й. Преразпределението създава все повече неравенства. И се стигна до логиката: всеки сам си преценя(а не преценява, както е правилното). Младите прецениха, че мястото им не е в България. Това са серия от въпроси, които ще поставим веднага след темата за изкореняване на корупцията. А БСП трябва да се превърне отново в автентична лява партия.
Думичката „отново“ тук е ключовата. Защото остава впечатлението, че г-жа Нинова е петимна за двупроцентовия електорат на ВМРО и към него отправя своите послания.
– Не мога да говоря от името на г-жа Нинова. Националистическите нагласи не дават резултати за партия като БСП.
Излиза, че вие жертвате присъщия си електорат, за да гоните неприсъщия?
– Така излиза.
Съществува презумпцията, че сговорчивостта на г-жа Нинова към партньорите от промяната ще продължи най-късно до местните избори, когато тя отново ще пробва да втвърди тона и да еманципира БСП, което силно ще наклони лодката на бъдещото управление. Струва ли ви се нелогично това?
– Времето е наситено и двегодишен период е прекалено дълъг период. Първа и първостепенна задача е съставянето на правителство. България е страна, която е минала през коалиции и в близко бъдеще ще се управлява от коалиционни правителства. Коалиция не е просто разпределяне на министерства.
Формулата 8-4-3-2 – стереотипът на мислене на политиците е доста устойчив, ако съдим по хипотезите на човек от вашата партия.
– Не говоря за конкретните параметри, а за принципа. Не става „Ти вземи земеделието, а аз правосъдието“. Не това е очакваното. Правилният подход е мнозинството, без да прикрива различията си, да изведе общите цели и да ги преследва заедно. И когато стигнем до онзи момент, в който кабинетът си е свършил работата, тогава да се върнем към нормалното политическо деление и идеологическия дебат. Аз също се готвя за този момент.
Теснопартийния манталитет отдавна е архаизъм в модерния свят, най-сетне и у нас прохожда блоковото политическо мислене и преимущественото внимание към перифериите, за сметка на фанатизираните твърди ядра. Усеща ли се този повей вътре в политическия сектор?
– Имаме нов политически феномен – България вече е разделена на малки партии. Дори първата политическа сила е малка партия. Ниската изборна активност също трябва да бъде анализирана от политиците. И да, вървим в посока, когато партиите не биха могли да разчитат на автоматизираното гласуване на своите почитатели. Що се отнася до БСП, тя трябва да стъпи на своите членове, но да бъде привлекателна, а не отблъскваща и за останалите гласоподаватели. Днешните проблеми искат леви решения.
Това отчитат и някои от десните политици – нашият коефициент Джини за степента на неравенство е рекорден за цяла Европа.
– Вие го казахте. Рекордно неравенство, което се задълбочава от влизането ни в ЕС насам. И то в два параметъра – вътре в България и България сред другите. Обществото ни е атомизирано и по политически, и по икономически, и по социален принцип. И това е резултат от дългогодишни политически дейности. На олигарсите им е по-лесно да се разправят с всеки един поотделно.
По време на преговорите за споразумение сякаш всички изпитваха притеснение да не докачат с нещо БСП – не се отрони и дума нито за Крим, нито за Истанбулската конвенция. Не са ли тези две теми цивилизационен белег за съвременна Европа?
– Нито статутът на Крим, нито Истанбулската конвенция в момента са на дневен ред пред българското общество. И следващото правителство няма да реши нито единия, нито другия въпрос. Такива въпроси няма.
Дори поставянето на тези въпроси е доста ясно съобщение към Европа и партньорите ни.
– Големите съобщения, които трябва да бъдат изпратени към Европа са свързани с приоритетите на самата Европа. И са обусловени от плановете за финансиране и прословутия план за възстановяване и устойчивост. Тези приоритети са зелена икономика и дигитална трансформация. Под възстановяване не се разбира да се върнем на предишното ниво, а да отидем на следващ етап. У нас 80% от хората на трудов договор работят за по-малко от 1000 лв., а 3/4 от пенсионерите са в риск от бедност.
Политическият и икономически конгломерат ГЕРБ-ДПС иззема постепенно лексиката на тези, които го прогониха от властта – те говорят за корупция, зависимости, пленена държава, че дори и за калинки. Наясно ли е секторът на промяната, че не само грешките, но дори и обикновеното забавяне на процесите може да му коства загуба на каузата?
– Така е и аз намирам това за съвършено нормално. ГЕРБ и ДПС откриват ролята на опозиция. Когато бяха на власт – явно или неявно – те реагираха на опозицията с агресия. Новото мнозинство и управление трябва да покажат висока политическа култура.
Не омаловажавате ли факта, че и сега в зоната на ГЕРБ и ДПС са концентрирани сериозни финансови, медийни и административни ресурси? Няма ли да се окажат местните избори през 2023 г. решителната битка за оцеляване на промените или за реставрация на статуквото?
– Споделям вашия анализ. Местните избори винаги са били най-важните – и политически, и от гледна точка на преките интереси на хората. Този път те ще са натоварени с допълнително значение, защото ще съвпаднат със средата на мандата, ако правителството е успешно. И ще бъдат практически вот на доверие. Както и възможност за реванш на статуквото. Конкретно за БСП, това ще бъде големият шанс за възстановяване на влиянието.
Очевидно е, че вътрешната опозиция в БСП не е еднородна, а в партията като цяло върви компроматно замерване със стотици милиони. Остава впечатлението, че и в ръководството, и в опозицията хора са се облагодетелствали от управлението на ГЕРБ. Не е ли срамно това за партия, която претендира да е лява?
– Не използвам етикети, но спектакъла ни е нерадостен. Тези взаимни нападки в партията са част от онази национална политическа култура, която искаме да променим. Резултатите от изборите вероятно санкционират и това.
Как обяснявате парадокса: електорално БСП върви стремително надолу, а Нинова бравурно печели вътрешнопартийни избори? Дали няма да се окаже, че в опазването на властта лидерката на БСП е по-умела от Борисов и Доган?
– Не мисля, че може да има база за сравнение. Нека отчетем факта, че Корналия Нинова подаде оставка. Очаквам вътрешнопартийните избори да отговорят на въпроса за ролята на автентичната лява партия в българското общество.
В този смисъл, продължава ли в редиците на БСП да се смята, че социалдемокрацията е дребнобуржоазна и враждебна на прогреса идеология?
– Дебатите между социалисти, комунисти и социалдемократи съществуват, съществували са и винаги ще съществуват. Този спор трябва да ражда енергия, а не да се изражда в личностни пререкания.
Да разбираме ли, че ако станете председател на БСП, ще допуснете в партията да съществува социалдемократическо крило?
– То трябва да бъде едно от водещите. На нас ни трябва онова ляво, в което да се припознаят хората, които са подписали трудови договори и продават труда си. Впрочем, другите – с гражданските договори – имат още по-голяма нужда от защита.
Разговора води: Емил Янев
