Г-н Димитров, като комуникационен експерт как оценявате актуалната политическа ситуация в България и как характеризирате взаимоотношенията между общество и политика днес?
– Съдейки по последните избори, смятам, че навлизаме в задълбочаващ се проблем в релацията между общество и политическа класа. И този проблем не е само български. Политическата класа не притежава достатъчно доверие, за да прави категорични и радикални промени.
Класа не е ли силен израз за хора, които влизат във властта и често излизат от нея, без да са натрупали достатъчно опит и професионализъм?
– Това е свързано със съвремието ни и по-късно ще се върна към тази теза. Както знаем, на последните избори до урните отидоха около 40%, но като са извадят гласувалите с „не подкрепям никого“ и хората, дали глас за партиите, които не попаднаха в парламента, политическото представителство е формирано чрез 31-33% от имащите право на глас. По тази причина политическите субекти са в изключително предизвикателство. И то е как ще реагират на променящите се класи в обществото.
В сегашния си вид партиите са формирани след първата индустриална революция, при формирането на капитализма, и отговарят на социални прослойки, които вече се размиват. Социалните класи се променят, а политическата система трудно реагира на този процес. Търси се идеология, която да отговаря на новосформиращите се социални класи. И това е световен дефицит. В тази връзка вярвам, че промяната ще продължи и през следващите години.
Дано бъде онази промяна, която желаем да бъде.
– Не знам дали ще е така. Имаме една представа за света, която в момента се променя. Ролята на сегашните политически играчи у нас е да гарантират санитарния минимум от време, за да не се върне повече на власт г-н Бойко Борисов.
На пръв поглед този минимум приключва на местните избори в края на 2023 г.
– Най-късно. От там нататък ще започне формирането на нови политически субекти.
Като споменахте г-н Борисов, нека огледаме този политически конгломерат, когото обществото нарича „статукво“. Не придърпа ли статуквото някак неусетно фразеологията на промяната? Не са ли те хората, които днес най-гръмко говорят за рестартиране на държавността, за борба с корупцията и зависимостите? ДПС отива още по-далече и заявява, че е дарило България с демокрацията.
– Намираме се в социална трансформация. Неприятно ми е да го кажа, но документално ДПС е най-подготвената партия за тази трансформация. Говоря за теорията, не за хората, които присъстват в партията. Движението е най-активно по темите за зелена икономика и дигитализация. Те ще се опитат да бъдат партия на малцинствата, в свят, който ще бъде доминиран от различни „майноритис“. ДПС е свършило работата си по-добре от останалите партии и това е заплаха за нас. А ГЕРБ е партия, която трябва да преживее тежък катарзис.
Катарзис или перестройка?
– ГЕРБ е в ситуацията на комунистическите активисти през 1990 година. Става въпрос за апарат и опортюнизъм. ГЕРБ е партия на опортюнисти, но в генезиса си е народняшка партия. В момента те печелят време и затова не атакуват управлението особено остро.
След като преди време развяха синьото знаме, което не им принадлежеше, сега може да грабнат и знамето на промяната?
– Съмнявам се, че имат капацитета за това. По скоро ще се трансформират тежко, за да оцелеят в средносрочен план. Но е видимо, че ГЕРБ няма да погине като НДСВ и това ни задължава да сме много внимателни.
Политическото оцеляване на статуквото има и международен аспект: през трите мандата на Борисов страната ни на думи се кланяше на Запада, но прокарваше икономически интереси на Изтока, в частност едри енергийни проекти на Русия.
– Несъмнено е така. Най-голямата ми тревога е, че тези действия на г-н Борисов не са солови. Не вярвам, че той е имал куража да ни постави под тази зависимост самостоятелно.
Болезнено ли е за ДПС, че БСП му отне привилегията на вечен политически балансьор, още повече, че тази позиция изглежда се харесва на част от ръководството на „столетницата“, колкото и куриозно да звучи това?
– Сто процента им харесва. Но нека не избързваме, това са дълги процеси. БСП също се променя. А България се управлява от политическа сила, която не е точно партия. Реално имаме нещо като двама министър-председатели – Кирил Петков и Асен Василев. Без да оценявам дали това е добро или лошо.
Преди последните избори вашият съидейник Христо Иванов каза метафорично, че сега предстои от нарязана салата да се състави домат. Не говори ли това за ирационалност на създадения продукт?
– Така е, но това за момента е най-добрият продукт от тези съставки.
Израел даде пример за огромна крайност при съчетаване на политически несъвместимости партии с една единствена цел – да свалят упреквания в корупция Нетаняху. Защо у нас политическата целесъобразност се приема за ирационален процес?
– Да не забраваме, че Нетаняху беше един от политическите учители на г-н Борисов и негов светъл пример. Радвам се, че настоящата коалиция у нас развива политическата ни култура. Сглобеният домат ще покаже прогреса в това отношение. Няма нищо по-нормално от това политическите субекти да разговарят, да спорят и да се споразумяват.
Това не е ли удар върху фанатичните твърди ядра?
– Твърдите ядра затварят разговорите. Те са по-взискателни, отколкото системата позволява. Но при социалните трансформаци ще се променят и ядрата на партиите.
Въпросът е доколко ръководствата на партиите са склонни да задоволяват твърдите ядра и доколко са по-широко скроени.
– Не съм голям привърженик на тежкото съобразяване с твърдите ядра. Това те обрича да останеш малък.
Хора от вашата партия „Да, България“ също прокламираха, че не е зле да бъдеш малка, но бойка опозиция. Това политическо мислене ли е?
– Нашите приятели от ДСБ имаха в миналото си такъв период и видяхме, че той не приключи добре.
Какви са капаните пред промяната и какви капани поставя самата промяна? Не е ли самата промяна един голям капан за онези, които не могат да я осъществят?
– Най-големият капан е кадровият. И той не е свързан с това, че „Продължаваме промяната“ имат изключително образовани хора, видимо кадърни в частния сектор. Но че това са хора без достатъчен административен опит.
Никой не се ражда с административен опит, възражението важеше с пълна сила за почти всички управленци в най-новата ни история.
– Така е, но това е една от големите опасности за новата власт. Тя няма друго голямо предизвикателство, освен собствените си грешки. Без да подценяваме ГЕРБ и ДПС. Много неща ще се изяснят в отношението към парламентаризма.
Съществува хипотетичната конспирация, че ПП може да се възползва от гаф на някой от чуждите министри, който да доведе до предсрочни избори, пълна изборна победа на партията-лидер и еднопартийно управление. Чува ли се цъкането на бомбата със закъснител вътре в самата коалиция?
– Прекалено конспиративна е тази гледна точка. На теория е така, но тя е валидна за всеки един министър.
На едно-две места се появиха имена на министри от коалиционните партньори със спорна обществена репутация. Дали пък сред тях не се крие детонаторът на бомбата?
– Едва ли. Първата и най-главна цел е окончателното отстраняване на г-н Бойко Борисов от властта. Както в посочения пример с Израел. Това предполага нива на компромиси от всички страни. Или – да сглобим нарязания домат.
Имаме ли в момента сглобен домат или само подобие на домат?
– Имаме конструкция, която ще ни позволи максимално бърза адаптация към променящото се съвремие. През 2021 г. светът се промени много повече, отколкото си мислим.
Доколкото съществуват някакви революционни микрочастици в настоящата ситуация, намирате ли актуални аналогии с крилатата фраза на Карлайл, че всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а от плодовете им се ползват отявлени негодници?
– Фразата не е спорна, ако се върнем назад във времето.
А опортюнистите са трудно удържими.
– ПП не е революционна партия.
Но унищожаването на модел на задкулисие е вид революционно дело – ако той не бъде демонтиран докрай, ще продължи да еволюира в мимикрия.
– Не съм сигурен дали адската ни умора от Бойко Борисов е равна на революция.
Умора ли е думата, характеризираща общественото настроение към модела на управление, спрямо който има обвинения в тежка, според американците – ендемична корупция?
– Това, което се каза около АМ“Хемус“ сочи за мутренски начин на управление на държавата.
Кой е сериозният български политик в сегашния момент?
– Надежда Йорданова.
Разговора води: Емил Янев
