Г-н Иванов, министерствата на земеделието и на енергетиката се коментират в обществото като най-корупционните гнезда в изпълнителната власт. Как смятате да претворите на дело призивът на управляващата коалиция за нулева толерантност към корупцията и починът за запушване на пробойните?
– Първите стъпки вече са направени, възложени са одити. Министерството на земеделието е огромна структура, в която се трудят около 17 000 човека.
Не е ли висока тази бройка, спрямо намеренията на новото управление за радикално оптимизиране на администрацията?
– Тя ще намалее, след като от министерството излязат Агенцията за безопасност на храните и Агенцията по горите, които минават на пряко подчинение на премиера, а Агенцията за изразходване на евросредства отива в Министерството на финансите. Заедно с това, в момента правим функционален анализ, който ще разкрие раздутите щатове и неработещите звена. Ако резултатите от вътрешните проверки го налагат, ще изпратим преписките до МВР и до прокуратурата. Всичко това трябва да се случи до края на януари, след което – ако се налага – ще пристъпим и към съкращаване на администрация. Трябва да помислим и за фиска. По запушването на пробойните разчитаме и на отваряне на министерството към гражданите, за да получим нужната информация.
(Вижте целия разговор с Иван Иванов ТУК)
Ще ползвате ли материалите, натрупани от парламентарната комисия „Манолова“ в предишното Народно събрание?
– Проверките са направени и миналата седмица отговорихме на въпросите, поставени от медии и институции.
Потвърждават ли се сигналите за злоупотреби?
– Потвърждават заявеното ни желание да задълбаем по-навътре. Има неща, които се потвърждават и други, за които не може да се намери необходимата документация. Имаме коалиционно споразумение, имаме и програма, която трябва да изпълняваме.
Първите ви наблюдения в земеделския сектор потвърждават ли публичните съмнения, че МЗ е една от крепостите на ДПС?
– Докато не завършим окончателния анализ не мога да кажа дали министерството е крепост на някого. Едно е сигурно – през последните 12 г. ведомството беше управлявано от ГЕРБ. В предходни периоди то е било управлявано от ДПС, но до каква степен са се разпрострели техните интереси, предстои да установим. На политическото инженерство, което е било факт през годините, ще бъде сложена точка.
Не е голяма тайна, че ГЕРБ управляваше в неформална симбиоза с ДПС. Ако тръгнете по следите на парите, къде очаквате да ви отведат те, особено гигантските пари, раздавани по европейски субсидии?
– Нека изчакаме резултатите от анализите в рамките на месец. Много е вероятно в някои структури да влязат МВР и прокуратурата. В процеса на договаряне на новия програмен период е твърде вероятно да изплуват различни интереси. С проверките ние идентифицираме политиките, заложени в проекта за стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, където е доста вероятно в зародиш да са заложени някои зависимости.
Наричат жаргонно ДФ“Земеделие“ „пещерата на Али Баба“. Къде ще попадне фондът, след престуктурирането на сектора?
– Според коалиционното споразумение, Държавен фонд "Земеделие“ остава в рамките на министерството.
Легенди се носят за огромните парични потоци, които се насочват към т. нар. „зърнари“. Потвърждава ли се информацията, че лъвският пай от субсидиите отива при група зърнопроизводители, отглеждащи нискокачествено фуражно зърно?
– Трудно мога да кажа какво е било качеството на произвежданото зърно. Но истината е, че действително огромен процент от европейското субсидиране е отивало точно в тези земеделци. Такава беше земеделската политика на ГЕРБ. Затова сега се прибягва до таван на субсидиите – за да се пренасочат средства към малките и средни производители.
Мълвата гласи, че в рамките на целия преход „зърнарите“ са имали постоянно лоби в парламента. Съвпада ли това с вашите наблюдения?
– Нямам преки доказателства, но това е напълно възможно. Екипът ни има амбициозната задача да промени изцяло матрицата на подхода – както при директните плащания, така и по развитието на селските райони. Браншовите организации желаят същото, такава е и стратегията на ЕС, която залага основно на биологичното производство. В стратегията сме записали, че България трябва да се превърне от износител на суровини в износител на продукти с висока добавена стойност.
Установихте ли вече в кои сектори политиката на бившите управляващи е била сбъркана, независимо дали несъзнателно или умишлено, за да се превърнем от традиционно земеделска в държава с разрушено земеделие?
– Ако бяхте присъствали на днешната ми среща със земеделските асоциации, щяхте да се уверите, че няма аграрен сектор, който да не сигнализира, че е пред колапс. Това казва достатъчно каква е била държавната политика в отрасъла.
Как земеделският сектор ще тръгне към ускорено и догонващо развитие, каквато е претенцията на новото управляващо мнозинство?
– Ускорено и догонващо развитие е слоган на една друга партия.
Те просто си присвоиха отдавнашна стопанска доктрина.
– Основният механизъм в нашия сектор са средствата, постъпващи от ЕС. Главен приоритет за нас сега е завършването на националния стратегически план – програмирането на средствата за периода 2023-2027 година.
Този план не беше ли започнат от предишните управляващи?
– По него е работено две години, а за нас остана най-тежката част – договарянето на тавана за субсидиите, разпределението на средствата, бюджетите по различните интервенции. Тоест – досега са писали някакви мерки, а ние трябва да ги остойностим. В тази връзка срещите ни с браншовите организации продължават усилено.
По думите на вицепремиера Асен Василев, като коалиционно управление вие си давате едни 6 месеца, за да започнете реформите в държавата. Така ли е и в Министерството на земеделието?
– Всъщност, адаптирането на националния стратегически план към коалиционното управление е част от реформите. Започваме и сериозна информационна кампания сред всички земеделски производители. Фокусът ще е върху малките и средни стопани, за които установихме, че не разполагат с необходимата информация какво предстои да се случи. Още повече, че общата селскостопанска политика е част от зелената сделка – биологичното производство, обработването на почвата. За да не се случи пак големите производители да са подготвени, а малките да не получат нищо.
Как смятате, че зеленчукопроизводството и овощарството могат да бъдат отвоювани от зърнопроизводителите, които са собственици на огромни обработваеми земи?
– Казахме, че в коалиционното споразумение е записан таван на цените от 100 000 евро. По този начин ще се опитаме да принудим самите "зърнари" да се освободят от част от земите си или да започнат да се занимават със зеленчукопроизводство и овощарство – голяма част от интервенциите са в тази посока. Да бъдат така добри да поработят за изкарването на българската продукция на пазарите в чужбина.
А ако не решат да бъдат така добри?
– Просто няма да получават тези средства, които са получавали досега.
Появяват ли се нови кандидати за производство на плодове и зеленчуци, за практикуване на биоземеделие?
– Има и не са малко. Запознати са добре с тенденциите на ЕС в бранша. Знае се, че изискването на ЕС е 25% от обработваемите площи да станат биологично чисти. Ние сме си поставили за цел в България да станат минимум 10%, защото при нас преходът ще бъде доста по-сложен. Тук идва делът и на държавните помощи – докато влезе новият програмен период, държавата трябва да подпомага кандидатите за този бизнес – в момента оранжерийното производство е на ръба.
Тъй като терминът е разтеглив, къде виждате българската ниша в биоземеделието?
– Плодовете и зеленчуците. И преработвателната индустрия, свързана с тях.
В края на 19 и началото на 20 век български майстори са учили Централна Европа на овощарство и градинарство, сега техният вид продукция почти изцяло е внос у нас.
– Така е, преходът унищожи българското селско стопанство.
Преходът ли го унищожи, или съсипването започна още по време на народната власт – с индустриализацията на страната?
– Все пак през 1990 г. имахме работещо селско стопанство, което беше раздробено. Появиха се и пустеещите земи, които бяха изкупени на безценица от онези, които днес наричаме „зърнари“. Липсата на държавна политика доведе до този резултат.
Как изглежда през вашия поглед актуалната демография в селските райони?
– Проблемът е сериозен и той присъства в много европейски страни. В новия програмен период се набляга много на младите фермери. Идеята е работещите селскостопански труд в чужбина българи да се върнат у нас и да приложат опита си в малките населени места. Те дори ще бъдат привилегировани.
