Миналата седмица, на връщане от пътешествията ни, спряхме за няколко дни в Дубай, където измежду множеството хубави неща (това е един град на бъдещето направо), отидохме да разгледаме ЕКСПО 2020 (нали и то беше отложено с една година). Дай Боже всекиму да има възможност да види ЕКСПО, някакво ЕКСПО, което е нещо като визитка на епохата. Страхотно интересно ни беше.
Излишно е да казвам, че домакините са направили чудеса: неописуемо талантливо оформено, концептуално, явно с много пари и щедра ръка, за да се демонстрира напредъка и стероидната амбиция на региона. Отделно брилянтна логистика: метрото спира на входа, което в този огромен град е благословия. Централно пространство, оформено като амфитеатър на отворено, ама с толкова красив гигантски клетъчен “купол”, та с градини измежду седалките, естествено всяка вечер спектакъл. Алеи със стрийт фуд, ресторанти, брилянтна, ама брилянтна организация.
И най-важното: националните павилиони, които демонстрират кои нации, интелектуални школи ако щете, са ставащи, кои бутат или дърпат цивилизацията напред. Или най-малкото: къде са умните хора с големите пари, които знаят на кого да възложат подобни национални проекти.
Темата на ЕКСПО-то е
Connecting minds, Creating the future
и почти всички се бяха постарали да разберат какво значи това.
Излишно е вероятно да ви казвам, че националният павилион на Обединените арабски емирства беше великолепен. Такова умно съчетаване на горда история (хората бяха насипали дюни в павилиона си върху които прожектираха стари кадри, когато предишният шейх с "Бентли"-то през пясъка е правил обединението!), супермодерна мултимедиална техника, а цялата сграда сама по себе си беше бижу: като гигантско пустинно цвете.
Също толкова поразяващ беше павилиона и на Саудитска Арабия, който (независимо колко са консервативни) викаше на модерна визия и технологии.
Пари ще кажете, имат бол. Да, ама само с пари не става. Американският павилион беше тапициран с облицовка от стотици характерни звезди. Отделно,
вътре те посрещат с видео на Камала Харис
и те качват на една пътечка, която забавено се носи из павилиона, явно да не се умориш от 100-тина крачки повече. Вътре, естествено, камъни от Луната, парче метеорит, макети. Навън – модел на SpaceX. Старомодна работа, та дрънка.
Ако се питате за друг световен лидер – Русия, там пък цялото изложение беше прожекции, видео в 3D в стил презентации, свързани с човешкия мозък (и неговите проблеми). Беше си като гигантски мултимедиален урок по биология.
Павилионът, вероятно концептуално трябваше да изразява някаква невронна структура,
по-скоро приличаше на гигантска купчина от обръчи,
изхвърлени – примерно – от разочарования национален отбор по художествена гимнастика на Юлия Винер.
Китай се бяха оплели с едни старомодни сини панели, като училищно изложение, добре че поне имаха техника, електрическа кола и роботи made in China.
Нашите абсолютни лидери по креативност бяха:
Швеция, която беше създала скандинавска гора, едновременно като концептуален амбиент и като модел за хармоничен живот.
Швейцария, освен супер впечатляващото решение, където сграда от огледало отразяваше червеното им знаме(ама като килим), те предлагаха още една изненада. Влизаш вътре от пустинната жега и те качват на швейцарска планина, т.е. разхождаш се по един склон, в който е студ, мраз, пръска мокра мъгла, та докато стигнеш на върха става почти снежно. Оттам слизаш надолу през технологиите.
Испания имаше чудесна архитектура – метафорични шарени пирамиди (дюни)…
Абсолютния хит Сингапур бяха изградили цяла зелена джунгла от насаждения в саксии, за да демонстрират как в държава-остров със затруднения в снабдяването с вода приоритеризират връзката с природата и използват всяка капка.
На ЕКСПО-то няма малки и велики държави, има сериозно креативни и безхаберни.
В случай, че се питате
къде е България? Води последната категория…
Ето това е парадният вход на българската "експозиция"…
Ясно е, че нямаше отделен павилион, а се беше приютила в обща сграда, където малките си наемат стандартно пространство от примерно 100-200 мета. Отвън нищо освен гигантски постери, електронен екран нямаше даже. Вътре – мъка и мизерия.
Сложено в няколко витрини копие от златните ни съкровища. С проектор се пускат общи природни кадри. В ъгъла търговски щанд с мляко и сирене. С фризер! Щях да забравя: няколко вази с пластмасови рози за разкош. Нищо друго модерно, за нас няма нови технологии.
Как някому не е дошло наум поне да покани художници, да представи изкуство, някакви инсталации, ако толкова няма какво друго да презентира от националния талант?
Моят любим син, страдайки под майчиното робство, е чел бай Ганьо и “До Чикаго и назад”, та саркастично предположи, че може би представянето ни на световното изложение тогава е било по-пристойно… (Даже тавана нашите хора не бяха затворили, висяха си кабели потресаващо).
Защото освен за пари става дума за концептуален подход, за идея, някой да е обмислил от професионална гледна точка какво иска да каже и покаже за държавата ни… А после талантлив дизайнер да го разкаже чрез формата.
Това е положението! Киселото мляко в Китай, а сиренето в Дубай. Фурма ли бе да я опишеш…
Ние гледахме и
малки държави от нашия калибър, никъде не беше такъв срам.
Другата ни родина – Хърватия, имаше абсолютно същия по размер, несамостоятелен павилион. И там бюджетни проблеми. Обаче вътре – работено по проект на арх. Върбан, всичко оформено в бяло и огледално, в средата огледално представена безбрежната синева на Адриатическо море, жива маслина чак довлечена и насадена. Мултимедийна зала, в която специален 3D филм преговаряше целият хърватски принос за цивилизацията – от парашута през Тесла до Модрич. И пътешествието завършваше с Невера, футуристичната кола на Мате Римац – и тя докарана там live.
Ако мислите, че Хърватска е с “връзки” при нас, добре, ами ние се захласнахме как се е справил един Люксембург, който се беше презентирал архитектурно и мултимедиално като велика сила (откъде е стоманата и прозорците за Бурж Халифа? От Люксембург!) и прекрасно забавляваше публиката с гигантска пързалка, по която се спуснахме и ние, големи магарета…
Мароко, които бяха изградили дървен дворец направо, с история, изкуство и аптека за арганово масло и всякакви природни средства…Ма едно Вануату ми изглеждаше по-добре от нас, поне бяха залегнали на темата за природните си материали….
Какво да ви кажа, не е в размера цялата работа.А в това как се използва потенциала, за да не стане национална антиреклама. Както, колкото й срамно да се каже, е станало нашето участие на ЕКСПО 2020.
Не знам кой и защо ги прави тези неща. Понякога е по-добре дори да не се участва, ако е толкова неталантливо и мизерно.
Виолета Симеонова, фейсбук
_______________
* Заглавието е на редакцията!
