В събота (22 януари) БСП ще проведе заседание на 50-ия конгрес, което със сигурност ще бъде много напрегнато и тежко. Възможно е да бъдат казани нелицеприятни истини, но по-вероятно е фактическата агония на партията да бъде замазана, а горещият въпрос за оцеляването на Столетницата да бъде заметен под килима. На форума трябва да бъде констатирана подадената оставка на лидера Корнелия Нинова и да се приеме процедура за пряк избор на нов председател. Но дали ще стане така?
Част от социалистите подозират, че оставката на Нинова няма да бъде приета. Тя едва ли ще я оттегли, защото някак си не върви да излиза два пъти с един и същи номер. Но като се има предвид, че две трети от Националния съвет са нейни хора, а и делегатите няма да са подбрани случайно, нищо чудно да завалят изказвания в стил „Не си отивай, на кого ни оставяш…“. И конгресът не да констатира оставката й, а да промени правилата.
Това би бил доста глупав сценарий, тъй като оставката е вид предпазен механизъм за човека, който я подава. От една страна – да избегне неприятните последствия, запазвайки имиджа си, а от друга – да понесе някакъв вид отговорност. А Нинова има какво да носи, защото резултатите и на трите миналогодишни парламентарни избора бяха катастрофални за БСП.
Колкото и да носи вода от девет дерета и от десет планини, колкото и да борави с обективни фактори от рода на пандемията, президента Румен Радев и „Продължаваме промяната“, за тези резултати лидерът на столетницата си има конкретна вина. И би било странно, ако отрича грешките си. Вярно, подавайки оставка Корнелия Нинова призна тези грешки с половин уста. Тя обаче нито за миг не си е мислела сериозно
да сдава властта в партията.
Точно обратното – ще се опита да я задържи на всяка цена и вече е доказала тази своя амбиция. И то по възможно най-недвусмисления начин – чрез последователна и методична разправа с всеки, който застрашава по някакъв начин лидерството й.
Още от първия си ден като вицепремиер и министър в коалиционното правителство, Корнелия Нинова развъртя политическите уволнения и назначения. Демаркационната линия минаваше по оста "Верни на Нинова – назначени от Радев". По тази "рецепта" бяха подменени неколцина областни управители, а лоялни на председателката социалисти станаха министри, заместник-министри, шефове и членове на политически кабинети. Нейни хора се оказаха и на ключови места в Народното събрание, парламентарната група на левицата и постоянните парламентарни комисии.
Всъщност, основният коз на Корнелия Нинова и обкръжението й е точно това: въпреки драматично катастрофалните резултати,
БСП е във властта след 12 години в опозиция.
На конгреса, разбира се, е възможно разиграването и на друг сценарий. Примерно – оставката на Корнелия Нинова е приета, някой от заместниците й – Кристиан Вигенин, Ирена Анастасова, Атанас Зафиров или кметът на Гоце Делчев Владимир Москов – поема временно ръководството на партията, след което стартира нова процедура за пряк избор на лидер.
Нинова не крие, че е готова отново да се кандидатира за поста. Нейните приближени и други емисари вече са тръгнали из структурите в страната, за да ги убеждават, че по-добър, по-подходящ и по-успешен председател БСП не е имала. И доказателството е пред очите на всички: за първи път от 12 г. насам левицата е във властта, старите партийни влъхви са аут, а подмолните бизнес отношения с ГЕРБ и ДПС са прекратени.
В същото време обаче приказките, че при управлението на Нинова младите най-после са получили възможност за самостоятелно развитие, някак си си остават… просто приказки. Защото младите социалисти, които наистина имат възможност да направят самостоятелна политическа кариера, са останали малко на брой. Един от тях е Крум Зарков, който единствен дръзна да се изправи
срещу Корнелия Нинова в надпреварата за лидерския пост.
Социалисти припомнят, че на предишния пряк избор през 2020 г., когато противник на Нинова беше вече изключеният от партията Кирил Добрев, е имало дори манпулации и фалшификации: гласували са цели организации с фиктивни членове, на места е получавана помощ и от ГЕРБ, и от ДПС. Сигналите и жалбите обаче са оставали без последствия, защото шеф на Контролната комисия е бил Емил Войнов – алтер егото на Нинова и в ЦИК.
Ако Нинова остане начело на БСП, партията едва ли ще се успокои. Фактът, че редица местни структури, начело с Перник, канят прясно изключения Кирил Добрев да стане техен член, показва колко дълбоки са разломите в червената формация. Явно вече вътрешното разлагане е толкова необратимо, че все едно става дума за две отделни партии, които нямат никакво намерение да се съобразяват една с друга. Затова никой да не се чуди, ако на следващия парламентарен вот борбата на т. нар. левица е за прескачане на заветните 4 процента.
Всъщност, съществува и трети сценарий, но той е толкова абсурден, че… С две думи – Корнелия Нинова прави крачка назад, освобождава лидерския пост в БСП, но остава вицепремиер и министър на икономиката. Това означава, че тя трябва да сключи сделка с бъдещото ръководство на столетницата
и да предаде властта в партията цивилизовано.
Безспорно това би бил най-добрият вариант, но едва ли ще стане…
"Иска ми се да дадем начало на по-различен път пред БСП. В криза сме, достигнахме историческо дъно с едва 250 000 души, които са ни подкрепили, необходимо е да имаме промяна и то не само персонална, но и идейна. Виждам я с нови идеи и с нови лица, които да ги артикулират. Нямам съмнение, че Корнелия Нинова ще спечели прекия избор… В БСП в момента култивираме бъдещи членове на "Възраждане", защото ги нахъсваме с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика. По-умерените хора не са в партията, останали са по-крайните или по-възрастните", коментира предстоящият конгрес Петър Витанов, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите.
„В момента пред БСП стоят няколко въпроса, чиито отговори са изключително важни. На първо място е този за участието на партията в управлението. Вторият е свързан с това каква политика провежда БСП. Третият очаква отговор за това дали и как спазваме червените линии, които поставихме“, изтъкна председателят на софийските социалисти Калоян Паргов.
Според него
участието на партията във властта е до голяма степен късмет,
породен от естествените обстоятелства. А още по-важно е не как една партия влиза във властта, а как ще излезе…
Калоян Паргов е убеден, че конгресът не бива да се занимава само с персонажите, а да решава стратегическите задачи. Например – какво ще направи партията на местните избори през 2023 г., за които организацията в София вече мисли и работи! Местните избори са истинския индикатор до каква степен една политическа формация има влияние и подкрепа в национален мащаб. Така че, ако след две години БСП отново се провали, въпросът за по-нататъшната й цялост едва ли ще е с повишена трудност…
