Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова положиха клетва за втория си мандат на тържествена церемония в Народното събрание. Президентската двойка, както и всички официални лица, които присъстват в пленарната зала, бяха посрещнати от представителна гвардейска рота на централния вход на парламента. Сред присъстващите бяха бившият президент Петър Стоянов и предишни председатели на парламента – Михаил Миков, Борислав Великов, Огнян Герджиков. Също така присъстваха премиерът Кирил Петков и министрите от кабинета.
Шестата година на генерал Радев като държавен глава започва по-скоро трудно, отколкото противоречиво. Нищо не е същото като на 19 януари 2017 г., когато в началото на първия си мандат той беше свързван единствено с БСП. Нито отношенията му с другия генерал в голямата политика, нито мирното съвместно съществуване с първопричината за влизането му в президентството – все още лидерът на левицата Корнелия Нинова.
Протестите срещу властта на Борисов и срещу главния прокурор Иван Гешев започнаха именно след нахлуването на прокуратурата в сградата на президентството. Тогава, с вдигнатия си юмрук и репликата "Мутри, вън", държавният глава се превърна в лице на гражданската съпротива.
В полза на Румен Радев следва да се признаят и последните му две служебни правителства, спечелили голямо обществено одобрение с разкритите злоупотреби на предишната власт. Двата кабинета, начело със Стефан Янев, сериозно и вдигнаха летвата на очакванията към новата редовна власт.
Президентската двойка Радев-Йотова започна втория с мандат в трудни времена – продължаващата пандемия от коронавируса, енергийна криза и преговорите със Северна Македония. От новия коалиционен кабинет се очаква много, а времето му да се настрои към ситуацията е ограничено. Още повече, че правителството на четворната коалиция негласно се приема за "правителството на Радев". А спечелилата изборите партия "Продължаваме промяната" се смята от мнозина за "президентска партия". Та ако сега кабинетът натрупа много негативи, може да повлече надолу и държавния глава.
Пътят, които извървя Радев досега, го утвърди като политик. Но стана и така, че сякаш отговорностите му неколкократно надхвърлиха делегираните му от Конституцията правомощия.
Радев и Йотова бяха посрещнати на крака от депутатите от четирите партии от управляващата коалиция и от ПГ на "Възраждане". Седнали останаха депутатите от ГЕРБ-СДС и ДПС.
Преди клетвата зам.-председателят на парламента Кристиан Вигенин прочете решението на Централната избирателна комисия, с което Румен Радев и Илияна Йотова са избрани за президент и вицепрезидент на България.
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се", казаха държавният глава и вицепрезидентът, след което прозвуча химнът на България и този на Европейския съюз.
"Преди пет години вие ми подарихте и поверихте отговорната мисия като президент на България да работя за единението и добруването на нашия народ, за суверенитета и сигурността на многовековната ни държава. Пет години по-късно вие отново поверихте на нас с г-жа Йотова трудната задача да продължим по пътя, по който поехме заедно и направихме първите решителни крачки. Вашето доверие е най-меродавната оценка за сложните решения, които вземахме по време на мандата, за онова, което заедно постигнахме като общество. В деня, в който прекрачваме във втория мандат, първите ми думи са тези на признателност към вас, скъпи съотечественици", подчерта Радев. "Първият президентски мандат се случи в драматично време, в което старият авторитарен модел на управление достигна своя апогей. Докато в обществото нарастваше негодуванието от корупцията, беззаконието и пропагандата, на които той се крепеше. Гражданският бунт през 2020 г. срещу мафиотизацията на властта извади на повърхността факти и процеси, които тя премълчаваше", заяви в обръщението си от парламентарната трибуна президентът Радев. И… хладнокръвно изгледа как депутатите от парламентарната група ГЕРБ – СДС демонстративно напускат пленарната зала.
"И на мен не ми е приятно, но предпочитам истината. Българите въстанаха срещу едноличната власт, феодализацията по места, схемаджийството, прокурорския чадър на злоупотребите и кривото огледало на медиите, срещу бедността, безпътицата и безправието, които прокудиха стотици хиляди наши сънародници зад граница. Налагаше се едновременно да катализираме обществената трансформация, но и да бъдем стожер на стабилността в период на остра криза на доверие в политическата класа. Старият режим е в миналото, но демонтажът му ще отнеме време", продължи с обръщението си държавният глава. След което, сякаш нищо не се е случило, той припомни назначените от него служебни правителства и им даде високата си оценка:
"Те допринесоха за връщане на доверието в институциите, създадоха модел на широка демократична алтернатива, разкриха множество злоупотреби, показаха, че държавата може да се управлява прозрачно и законно. Сега има редовно правителство, от което се очаква да обяви и изпълни новите приоритети на страната!"
Румен Радев изтъка колко е важна предстоящата правосъдна реформа и отбеляза, че ако не се случи решителен пробив в съдебната система и най-вече в прокуратурата, статуквото ще получи възможност за реванш. Промените в Конституцията обаче трябва да засегнат и разширяването на гражданското участие в управлението, засилване на конституционните гаранции за разделението на властите и гарантирането на финансовата децентрализация. Също така е нужен консенсус за преодоляването на демографската криза, за каузата за просветена и образована нация и за реформа в здравеопазването.
Президентът беше категоричен, че политиките в отбраната не трябва да се изчерпват само с големите проекти за модернизация: "При по-добра подготовка и политическа воля, договорите за индустриално сътрудничество могат да предоставят по-добри възможности както за въоръжените сили, така и за икономиката – и то в областта на високите технологии."
По думите му България трябва да води проактивна и балансирана външна политика, като посочи успехите както по линия на западните държави, така и по отношение на Китай, Русия и други държави извън Европейския съюз:
"Външната ни политика трябва да се формулира у нас с консенсус между институциите и да се отстоява последователно навън. Аз съм сред българските политици, които желаят да видят час по-скоро Република Северна Македония в Европейския съюз. Тъкмо затова трябва да помогнем на нашите братя да преодолеят по-бързо идеологемите от тоталитарното минало и да постигнат критериите за членство. Като отговорен член на ЕС, България трябва да интегрира в него партньори, а не проблеми!"
