Франция, която е ротационен председател на ЕС, обяви амбицията си "да види появата на европейски технологични гиганти от мащаба на тези в САЩ, Китай, Япония и Южна Корея". В същото време, Европейската комисия направи смел план за инвестиции в полупроводникови фабрики на фона на глобалния недостиг на чипове, който парализира автомобилната индустрия.
Изборите през април активираха още повече правителството на президента Еманюел Макрон, който заедно със стратегическата автономия в отбраната на ЕС предлага и „технологична революция“. На европейската конференция за цифров суверенитет, която се проведе в Париж на 7 и 8 февруари, министърът на икономиката Брюно льо Мер резюмира бъдещето с едно изречение: „Вече няма политически суверенитет без технологичен суверенитет!“
На пръв поглед идеята изглежда нереална, като се имат предвид размерите и монополната незаменимост на американските и китайски технологични гиганти. В същото време обаче дебело трябва да бъде подчертано, че „пробуждането“ е необходимо, защото затъването на Европа в най-различни зависимости – от руския газ, през азиатско-индийските лекарствени субстанции, та чак до чиповете, редките метали и високите технологии на Азия и Америка.
Всъщност, на Старият континент почти всичко е вносно или произведено някъде на ишлеме. И, ако държавите членки не се престрашат и не реиндустриализират сами себе си, още дълго ще се чудим защо
ЕС няма нито един свой собствен технологичен гигант
като „Гугъл“, „Амазон“ или „Алибаба“.
Накратко – Франция предлага нова стратегия за иновации, която да е нормативно подплатена. Според Льо Мер това ще политическа революция, благодарение на която ще скъсаме с глупостта, страхливостта и провала, до които са ни довели предишни стратегии. За целта Париж е събрал с инвестиционна цел над 3.5 млрд. евро, като идеята е да се разчита на стартиращи компании за възстановяване на цифровия суверенитет на континента.
През март 2021 г. държавният секретар по цифровите въпроси Седрик О и европейския комисар по иновациите Мария Габриел създадоха група, която
обедини близо 300 стартъпи, инвеститори и експерти,
чиято цел е да търсят начини за създаване на европейски технологични шампиони. Тази група си постави и крайна цел: "До 2030 г. да има 10 компании на стойност 100 милиарда евро!“ В момента в Европа работят 321 стартиращи предприятия на стойност над 1 млрд. евро и 26 – над 10 млрд. евро.
„Европа не трябва да се страхува от силата си. Ние сме най-големият пазар в света“, подчерта френският министър на икономиката, който се срещна с германския си колега Кристиан Линднер на 8 февруари.
Двамата обсъдиха френската идея за създаване на нов "Фонд от фондове", който ще бъде управляван от Европейския инвестиционен фонд и ще бъде предназначен да попълни съществуващите фондове за рисков капитал и да подобри техния финансов капацитет. Целта е да бъдат създадени
до 20 европейски фонда с поне 1 млрд. евро всеки,
защото сега в Европа има само два такива фонда, а това е смешно и тъжно. Те трябва да могат лесно да се мобилизират големи суми пари, както правят американските фондове, когато инвестират.
Първият подобен опит се провали с гръм и трясък. През 2019 г. Европейската комисия обяви, че планира създаването на „технологични шампиони“ с помощта на специализиран фонд с капитал от 100 млрд. евро, помпозно озаглавен "Фонд за европейско бъдеще". Тази идея обаче умря преди още да бъде родена, защото евроинституциите предпочетоха да останат верни на себе си, т.е. не облекчиха бюрократичните тежести, а продължиха да произвеждат нови и нови регулации. Стабилизираха и порочната практика да делят компаниите на малки, големи, стартиращи и международни, създавайки различни правила за всяка една категория. Тоест –
погребаха идеята за равен старт и универсални условия за свободен бизнес.
Крайният резултат отдавна е известен: Европа не е достатъчно гъвкава и е неспособна да се включи във все по-динамичния световен технологичен пазар.
Вместо да се позамислят по тези въпроси обаче умните глави в Брюксел решиха нещо съвсем друго. На 8 февруари Европейската комисия обяви, че ще осигури близо 43 млрд. евро публични инвестиции за насърчаване на производството на полупроводници.
„Ще се вземат предпазни мерки, за да се избегнат бъдещи сътресения за нашата икономика, каквито наблюдаваме в момента при недостига на чипове", обясни комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон.
Целта на предложения от Комисията „Закон за чиповете" е ЕС да стане по-малко зависим от Азия в областта на полупроводниците. Към момента те се произвеждат в голяма степен в Тайван, Китай и Южна Корея.
Според Бретон, до 2030 г. ЕС може да увеличи пазарния си дял в производството на полупроводници до 20%, т.е. да удвои собственото производство. За сравнение, пазарният дял на САЩ в този бизнес е 47%, а второ място са азиатските тигри.
Пандемията извади на бял свят и други производствени "липси" в Еевропейския съюз. Например, заради недостиг на полупроводници, компаниите от автомобилната промишленост трябваше да намалят или напълно да спрат производството си.
Критици на "полупроводниковия" европейски план смятат, че възможностите за инвестиции в полупроводникови фабрики ще е от полза основно на три държави членки – Германия, Франция и Италия. Това обаче си е най-обикновен бял кахър, защото истинският резил е в съвсем друга посока: Обединена Европа смята да събере 43 "полупроводникови" милиарда, а американската корпорация "Интел" вече е приготвила 95 милиарда за инвестиране в Европейския съюз.
Каквито и да се аргументите „за“ и „против“ нова европейска политика за високите технологии, едно е сигурно – дори ЕС да изпълни тези амбициозни цели частично, пак ще е голям успех.
Така де, все пак още преди половин век тогавашният пръв партиен и държавен ръководител на България – другарят Тодор Живков, официално откри първия български завод за полупроводници с пожелателната прогноза "Хайде на добър ни час! Тази година полупроводници, догодина цели!"
