Изправен пред западни санкции, ако страната му нападне Украйна, руският президент Владимир Путин потърси подкрепа от китайския си колега Си Дзинпин. В съвместна декларация двамата представиха както общи политически позиции, така и планове за разширяване на икономическото сътрудничество. Остава отворен въпросът доколко Китай може да компенсира руските загуби при евентуални санкции.
В обща декларация от 4 февруари, деня, в който бяха открити Олимпийските игри в Пекин, президентите на Русия и Китай призоваха НАТО да спре да се разширява, като Москва заяви, че напълно подкрепя Пекин по въпроса с Тайван. Путин съобщи за ново голямо газово споразумение с Китай и двамата лидери призоваха НАТО да се откаже от "идеологизираните си подходи от времената на Студената война", като се позоваха на "дълбоки традиции на демокрация" в Русия и Китай, основани на "хиляди години опит в развитието".
Големият въпрос е дали Китай наистина може да изиграе ролята на икономически заместител на Запада, с което да покрие щетите, които Русия би понесла в резултат на евентуални санкции. САЩ и ЕС вече дадоха да се разбере, че при руска инвазия в Украйна ще бъдат поставени ограничения на търговията с Русия, ще бъде спряно пускането в експлоатация на
газопровода "Северен поток 2",
обсъжда се и изключването на Русия от международната система за електронни разплащания SWIFT.
Икономическите връзки на Русия с Китай се разраснаха през последните години. Двустранната търговия достигна рекорден годишен връх от над 146 милиарда долара през 2021-ва – от по-малко от 16 милиарда през 2003-а и близо 110 милиарда долара през 2020-а, като Русия е основен източник на нефт, въглища, природен газ за Китай. В същото време Русия увеличи вноса на електроника и машини от съседа си.
Обемът на търговията между Русия и Китай далече надхвърля този на търговията между Русия и САЩ, който за същия период е 34 милиарда долара. Търговията на Русия с ЕС обаче възлиза на 220 милиарда долара за 2021-ва, което е с 1,5 пъти повече, отколкото с Китай. Доходите от енергийни източници формират 40 на сто от бюджета на Русия и макар че руският износ за Китай се увеличава, той все още е далече от обемите, предназначени за Европа. Друга е и ценовата премия за износа на енергия, която Русия би изгубила, тъй като
Европа в момента плаща много по-високи цени
за руския природен газ чрез спот пазари, отколкото Китай чрез своя 30-годишен договор с "Газпром", подписан през 2014-а точно преди избухването на първоначалния конфликт в Украйна. Затова за Русия китайската подкрепа при бъдещи санкции се оказва от първостепенна важност.
Газопроводът "Силата на Сибир", свързващ Русия и Китай
Другояче изглеждат нещата обаче от гледната точка на Пекин. Китай е водещият търговски партньор на Русия с дял от 16 на сто от външната й търговия, показват данни на Световната търговска организация. За Китай обаче Русия далече няма такова значение – търговията му с нея заема едва 2 на сто от общия обем на китайската търговия. Дялът на Европейския съюз и на САЩ е много по-голям.
Западните страни също са наясно, че залогът за Китай е висок. Неслучайно през януари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън предупреди Пекин, че руска инвазия в Украйна би предизвикала
"глобална несигурност и рискове",
от които би могъл да пострада и Китай.
Китайската икономика в момента изживява забавяне, което би могло да затрудни задълбочаването на икономическите връзки с Москва и изпълняването на ангажимента от срещата между Си и Путин – да бъде увеличена търговията с Русия до 200 милиарда долара до 2024-а.
Според прогнозите на МВФ икономическият растеж на Китай за тази година ще е 4,8 на сто след 8 на сто за миналата, когато страната се възстановяваше от коронавирусната криза. Задълбочаването на украинската криза вероятно ще доведе и до скок на цените на енергоносителите и на металите с отражение върху цялата световна икономика, което, съчетано с китайския подход на нулево допускане на Ковид-19, би могло още повече да забави растежа на икономиката му.
Засилването на руско-китайските връзки би могло само да смекчи отражението на западните санкции срещу Русия, но не и да го неутрализира. Има проблеми, са които Китай по никакъв начин не би могъл да помогне – като например "ядрената опция", която според някои експерти би могла да доведе до парализа на руската икономика. Става дума за
изключването на Русия от системата SWIFT,
което на практика да я откъсне от световната банкова система.
Китайският юан далеч не е толкова интернационализиран, за да се съревновава с американския долар, който играе ключова роля както в системата SWIFT, така и в търговията с нефт и газ – ключовите отрасли на руската икономика.
Според доклад на анализатори от консултантската компания Eurasia Group Пекин би могъл да удвои усилията си за изграждане на деноминирана в юани разплащателна система, което ще му позволи по-свободно да търгува със санкционирани страни, без да прибягва до долари или евро. Дори и тогава обаче компаниите и в Китай, и в Русия пак ще предпочитат да търгуват в свободно конвертируеми валути, което означава, че усилията за отслабване на западното влияние ще са повече в сферата на желанието, отколкото реално ефективни, твърди докладът, цитиран от Си Ен Ен.
Събитията от последните години
също не дават на Русия повод за успокоение. След анексирането на Крим през 2014-а Москва се обърна към Китай, след като й бяха наложени икономически санкции. И макар че Пекин публично се противопостави на наказателните мерки и се ангажира да засили икономическите връзки, извършеното от него не бе в такъв размер, че да компенсира проблемите на Русия. Търговията между двете страни през 2015-а спадна с 29 на сто в сравнение с предишната година, показва официалната китайска статистика. Китайските преки инвестиции в Русия също се свиха.
В сегашната ситуация няма гаранция, че няма да се стигне до същия развой. Политическите декларации за подкрепа са едно, а реалните икономически действия – съвсем друго. А както показва опитът, Китай умее добре да се грижи за сметките си.
