Финансовите министри и шефовете на централните банки на страните от Г-20 поеха ангажимент да нормализират икономическата политика по добре информиран, планиран и прецизен начин, за да потушат опасенията от екстремни глобални ефекти от увеличението на лихвените проценти.
Председателят на Индонезийската централна банка – Пери Варджийо, и финансовият инистър на страната Шри Индравати, обявиха в съвместно изявление решението на участниците в приключилото на 18 февруари съвещание в Джакарта. Германският министър на финансите Кристиян Линднер пък каза в собствен брифинг след събитието, че "в момента най-важната задача е да се укрепи икономическото възстановяване и да се направи възможен прехода към нормалност".
В общо комюнике световните финансови лидери се договориха да изтеглят внимателно стимулите, за да не навредят на икономическия подем от пандемичния шок. Те обещават да работят за запазване на финансовата стабилност и за дългосрочна фискална устойчивост, като същевременно предотвратяват възникалите низходящи рискове.
Сред основните теми, дискутирани на проведеното на 17 и 18 февруари съвещание, е бил и растящият натиск на Международния валутен фонд да се засили т. нар. "Обща рамка за подход към дълга" – план за преструктуриране на задълженията на икономиките, застрашени от фалит.
Тези усилия са съпроводени от закъснения и липса на интерес от държавите кредитори от самото приемане на схемата през ноември 2020-а. В тази връзка госпожа Индравати подчерта на 18 февруари, че преговорите за новата дългова рамка "будят противоречия", което е и причина за закъснялото огласяване на финалното комюнике.
Парижкият клуб, който обединява групата на най-богатите западни кредитори, оглавява плана за облекчаване на дълга, чиято значимост нараства на фона на опасенията, че краят на пандемичните стимули може да вкара в несъстоятелност бедни държави. Или, както обобщава Индравати, "условията в страните с нисък доход са нестабилни … и това трябва да е сериозно безпокойство за Г-20" сега, когато са изтекли по-ранните споразумения за отсрочване на плащанията.
МВФ и Световната банка предупреждават за рисковете, на които са изложени развиващите се пазари, от повишението на лихвените проценти в САЩ и от бавния напредък на дълговата рамка.
И двете институции призовават Г-20 да позволят "погасителни паузи" за страните, които искат преструктуриране на задълженията. Управляващият директор на МВФ – Кристалина Георгиева, настоява също за разширяване на кръга на нациите, които имат право да кандидатстват за включване в плана и повтори призива си и в изявлението на 18 февруари. Около 60% от държавите с ниски доходи са в опасност от несъстоятелност или вече са в дългова агония – двойно повече от равнищата през 2015-а, по данни на Фонда.
Георгиева твърди, че Г-20 е подкрепила предложената от институцията инициатива на стойност 50 млрд. долара за промените на климата и за икономическата стабилност, наречена "Доверителен фонд за устойчивост и стабилност", който ще може да се погрижи и за стопанствата със средни доходи. Във финалното си комюнике финансовите лидери на Г-20 са поискали от международния кредитор да създаде този тръст до пролетното си съвещание през април. Екипът на МВФ, отговарящ за инициативата, обяви още през януари, че се надява изпълнителният борд да я одобри до тогава и доверителният фонд да заработи на пълни обороти до края на годината.
Официални представители на МВФ коментираха през миналия месец, че новият тръст ще се финансира от по-богатите икономики, които ще пренасочват резервите си във Фонда (известни като Специални права на тираж) към по-бедните, и ще трябва да мобилизира 50 млрд. долара за задоволяване на прогнозираните нужди. Държавите обещаха да пренасочат 60 млрд. долара вместо поисканите от Георгиева 100 млрд. долара.
Инфлацията и Русия
Финансовите лидери проведоха срещата си в инфлационна обстановка, която е далеч от нормална. Очакванията са Федералният резерв да започне да повишава лихвените проценти, като вече се чуват прогнози дори за девет поредни лихвени увеличения. Докато Народната банка на Китай стартира цикъл за понижението им. МВФ пък намали прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2022-а, като се позова на по-слабите предвиждания за САЩ и Пекин, успоредно с упоритата инфлация.
Растящите петролни котировки и напрежението между Русия и Украйна, също присъстваха в дебатите на февруарския форум на финансовия елит от Г-20. Финансовият министър на Австралия – Джош Фрайденбърг, определи положението като "силно притеснително" и в общ интерес пртивопоставянето да се преодолее. Германският му колега Линднер сподели опасенията му, че "въпреки положителните сигнали, са налице значителни опасности, застрашаващи възстановяването, каквито са геополитическите рискове и по-специално ситуацията в Източна Европа и Украйна.
Участниците в срещата предупредиха, че е наложително да започне подготовката за следваща пандемия, въпреки че светът все още не е излязъл от сегашната криза.
