Избраната да ръководи икономиката на България Корнелия Нинова, съвсем забрави основния си ангажимент и напълно се отдаде на политическата алабалистика. Вместо да се посвети на преките си задължения, за които получава солидната си министерската заплата, тя се втурна да ходи по тънкото въже, опънато между ангажиментите на България към Европейския съюз и НАТО и партийната любов на проруски настроения си електорат.
Докато цялата нормална световна общественост търси начини да помогне с всички възможни средства на Украйна, Корнелия Нинова захвана да обяснява как била съгласна с намерението на страната ни да изпълни задълженията си към западните партньорите, но… само в частта им за хуманитарната помощ.
С думи прости, ще помогнем на Европейския съюз, НАТО и останалите нормални държави по света да спрат военната машина на Путин
с храна, дрехи и завивки.
С неподлежащ на коментар тон, тя категорично заяви, че министрите на БСП в коалиционното правителство няма да подкрепят никакво решение за предоставяне на военна помощ за окупирана Украйна. А ролята й на министър, който контролира цялата военна индустрия и държи в ръцете си разрешенията за износ на стоки с възможна двойна употреба, а я превръщат в своеобразен страж на родния арсенал.
Напълно отдадена на новия си ангажимент – да се противопоставя дори на икономическите санкции, с които светът се опитва да озапти руската мечка, обличайки двойния стандарт с приказки за наивници от типа “защитаваме българския интерес, когато се противопоставяме на санкции срещу Русия”, Корнелия Нинова съвсем забрави защо бе избрана за министър. Припомняме й какво обеща тогава – да работи всеотдайно за възраждането на родната икономика.
Докато в другите министерства ври и кипи от промени и действия, икономическото ведомство продължава да тупка топката по старият и изпитан чиновнически маниер –
да имитира страховита дейност,
без на практика да свърши за пет пари работа. Е, като изключим осигуряването на верните партийни другари с подходящи постове, разбира се.
Едно от „най-важните“ й решения беше да запази дискредитираната до немай къде Държавната консолидационна компания.За целта тя разчисти управлението на ДКК от хората на служебния кабинет и го насели със партийно подходящи хора. За изпълнителен директор тя назначи синът на дългогодишния депутат от БСП от смолянските листи Тодор Кумчев – Михаил. А в Съвета на директорите влязоха бившият областен председател на БСП във Враца Ивайло Лилов и бившият народен представител от левицата Смиляна Нитова-Кръстева.
С това Корнелия Нинова набързо "погреба" намерението на премиера Кирил Петков да закрие „Черната дупка ДКК", както той я определи още докато беше служебен министър на икономиката. Нищо не се случва и с обещанието й, че ще извърши сериозна проверка в тази структуроопределяща държавна компания, след което ще промени напълно начина й на работа.
Нещо повече! Преди месец „БАНКЕРЪ“ реши да зададе на министър Корнелия Нинова няколко конкретни въпроса, свързани с няколко още по-конкретни казуса около Държавната консолидационна компания. Надявахме се, че най-после е дошло времето, когато в равноправен диалог по веригата "власт – медии" ще изясним пътя на десетките държавни милиони,
изтекли безпроблемно от ДКК към нечий дълбоки джобове.
Ето и част от въпросите, с които смятахме да започнем съвместното ни "начинание":
– По чие разпореждане и на какво основание Държавната консолидационна компания е изкупила фиктивни и необезпечени вземания за близо 200 млн. лв. от обявената в несъстоятелност "Корпоративна търговска банка"?
– Тази активност има ли връзка с факта, че повечето от тези вземания са свързани с фирми на основния свидетел по делото КТБ – Бисер Лазов?
– Дали преди официализирането на решенията за тези "придобивания" някой си е направил труда да ги подложи на юридически и счетоводно-финансов анализ, който да докаже ползата за държавата, вложителите в банката и обществото като цяло?
– Колко точно са подписаните договори и каква е реалната стойност, на която са платени тези „вземания“ – 200 милиона или три-четири пъти повече?
Въпреки завидното ни търпение, отговори и на тези, и на куп още щекотливи въпроси така и не получихме. Не последва реакция и по отношение на изнесените от нас скандални факти, свързани с разпилените държавни милиони и загубените съдебни дела, ощетили допълнително ДКК.
За месец време, Нинова не успя (или не пожела) да отговори на нито един наш конкретен въпрос. Даже не си направи труда да заръча на подчинените си да ни кажат, че е страшно заета и затова ще се видим в някой следващ живот…
Същата работа и с язовирите. Големи приказки, голямо вадене на далавери, титанични разкрития за стотици милиони, пък когато му дойде времето да ни дадат поне един документ или да кажат едно име – настава мълчание, пред което
Великата китайска стена изглежда като тюлено перде.
Всъщност – не сме прави. Голямото видимо усилие на Нинова през последните месеци беше да осигури на народонаселението по-евтини дървата за огрев. И в името на тази високо благородна цел, тя за отрицателно време национализира на практика целия този бизнес.
А накрая… направи сензационното откритие, че от индустриалните паркове по-важно нещо няма. Те били "едно от основните средства за постигане на растеж в икономиката, за подпомагане и стимулиране на българския бизнес, за създаване на добри условия за чуждестранни инвестиции“ и затова развитието им щяло да бъде абсолютен приоритет за министерството.
Кога – никак не е ясно. Точно като крайния срок за изпълнение на ангажимента й, че ще спасява икономиката в четири стъпки, но по-далеч от компенсации за цените на тока и горивата, както и за продължаване на ковид помощите 60/40 – не успя да стигне.
По едно време се оказа, че "ключово важно“ е в Плана за устойчивост и развитие да се наблегне
повече на пряката помощ за фирмите
и по-малко на финансовите инструменти, но… пак дотам.
Също като с магическите й заклинания „Трябва да обърнем особено внимание на малките и средни предприятия", "Стабилизирането на икономиката и индустрията е гаранция за растеж" , "С правилна политика в следващите месеци можем да постигнем и повече от заложения 4.8 процента ръст на БВП"…
Нещо конкретно дотук? Точно така – няма. Защото всичките усилия (особено невидимите) са насочени към изпълнение на партийната повеля "Трябва да бъде засилена ролята на държавата в икономиката!"
Нищо, че отдавна е доказано – и на теория, и на практика – че този път е без изход и свършва там, където свършва и държавата, и икономиката.
