Визитка
Мартин Богданов е познато лице във финансовия сектор, с повече от 25 години стаж. Заемал е ръководни позиции в БНБ и във водещи търговски банки в България и Албания. Понастоящем е член на УС на Българската финтех асоциация, изп. директор на Paysera България, член на НС на Инвестбанк АД и на Националния съвет на АИКБ, като се фокусира върху развитието на финтех сектора чрез въвеждане на иновативни услуги и подпомагане регулаторните промени.
Г-н Богданов, изминалата 2021 г. определено беше успешна за финтех сектора, какви цели си поставя Българската финтех асоциация за 2022 година?
– Постигнатите резултати през 2021 г. наистина са впечатляващи, но финтех индустрията у нас все още има сериозен потенциал, който може да бъде развит. От една страна, потребността от нови дигитални решения разширява пазара и позволява навлизането на нови участници. От друга страна обаче стои необходимостта от подобряване на бизнес средата за нови финтех компании, включително иншуртех (InsureTech). Голяма част от бизнеса определя липсата на регулаторна инфраструктура и Sandbox като най-големите предизвикателства през 2021 година, което именно ще фокусира усилията на БФА през тази година.
Заявки за създаването на иновационна инфраструктура – иновационен хъб и регулаторен пясъчник (sandbox) бяха давани неведнъж през последните години. Но за съжаление все още няма реален напредък в тази посока. Оптимисти сме, че през 2022 година ще успеем да задвижим процеса и ще позволим на компаниите от бранша да могат да изпробват и тестват нови бизнес модели, при обхвата на съществуващата нормативна рамка, преди да се впуснат в процес на лицензиране и последващ надзор от страна на регулаторите.
В края на 2021 г. беше организиран семинар от Литовската централна банка, с участието на БНБ, КФН и БФА, с цел проучване на опита и модела, прилаган в държава със сходен размер и БВП на този с България
Какви са предизвикателствата на компаниите в сектора, налагащи регулаторни промени?
– Пред доставчиците на платежни услуги (ДПУ) има няколко нерешени казуса:
Първото и може би най-голямо предизвикателство е необходимостта подобни компании да работят с така наречена банка-спонсор, с която да си партнират и чрез която всъщност получават достъп до платежната инфраструктура на страната.
Нашата финтех общност е обединена около мнението, че доставчиците на платежни услуги, които не са кредитни институции, следва да имат директен достъп до платежната инфраструктура на страната. Това ще се отрази положително както на финтех компаниите, така и на самите кредитни институции, защото ще облекчи техните процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари, като същевременно доставчиците на платежни услуги, различни от кредитни институции, поемат цялостна отговорност за тези процеси. Сегашният модел е доказал, че в даден момент кредитните институции и ДПУ могат да влязат в конкурентни отношения, което предизвестява очевидния край на едно такова партньорство, независимо, че регулациите в ЕС привидно защитават ДПУ от подобни действия на кредитните институции .
Вторият казус е свързан с идентификацията и опознаване на клиентите (KYC).
В държавите от ЕС липсва унифициран процес относно дигиталната идентификация, но все пак финтех сектора се придържа към прилагане на най-добрите европейски практики в областта. Въпреки това не всички кредитни институции признават идентификацията на клиентите, извършена от други доставчици на платежни услуги. Налице е парадокс – уж всички доставчици на платежни услуги, включително небанковите институции, са задължени да прилагат едни и същи разпоредби при KYC процедурите, но тези осъществени от финтех компании не се признават.
Повечето финтех компании разчитат на собствени софтуерни разработки при идентифициране на клиентите си, като това е залегнало в техния бизнес модел – всяка една промяна или допълнително изискване ще ги направи неконкурентни или ще изисква коренна промяна на утвърдения им вече бизнес модел.
Трета тема, която заслужава да бъде спомената, е как се третират средствата на клиентите от дружествата за електронни пари (ДЕП). Към момента България се придържа към консервативен подход, при които средствата на клиентите следва да се държат на 100% само и единствено по сметки на дружествата в кредитни институции. Предвид настоящите пазарни условия, лихвите по сметките носят дефакто отрицателна доходност и поставя ДЕП в трудна ситуация, налагаща да прехвърли тази тежест към своите клиенти. Стремежът ни е към либерализация и възможност за инвестиране на част от средствата на клиентите в нискорискови ликвидни активи, каквато например е практиката в Литва.
Последно, но не и по важност – БФА работи активно с други браншови организации за изсветляване на паричните потоци при е-търговията:
1. уеднаквяване на изискванията при разплащания с наложен платеж, по подобие на плащане с кредитна/дебитна карта, банков превод, QR код, Open banking, и т.н.,
2. отпадане на необходимостта при картови плащания в е-търговия (card nonpresent payment) от изискване за предоставяне на фискален бон, тъй като цялата информация по операцията е налична при търговеца и платежната институция.
Вярвам, че с разрешаването на тези казуси и прилагането на добрите европейски практики, ще помогне на всички участници във финансовата система.
Кои в момента са държавите с най-добра политика и законодателство във финтех сектора? Можем ли да черпим опит от тях и да приложим вече работещи модели? Какво планира Paysera през 2022 година?
– През тази година Paysera ще се фокусира върху разработване на нови функционалности и добавяне на нови услуги за нашите клиенти. Нашата цел е да се превърнем в напълно заместваща опция на традиционното банкиране и сме готови да предоставим на нашите клиенти всички платежни услуги като дигитална банка. Затова вече разглеждаме Paysera не само като предлагаща дигитална сметка за ежедневно банкиране, но и като финтех хъб с богат набор от онлайн услуги, добавяйки към платежните разплащания – инвестиционно злато и възможност за кредитни решения за физически и юридически лица.
Имаме и специална дума, която използваме за това – супер приложение (Super App), което ще даде възможност бързо и лесно прикачване на партньори, предлагащи различни финансови продукти спрямо тези, предлагани от Paysera.
