Увеличението на минималната работна заплата, заложено в Закона за бюджета за 2022 г., на 710 лева от 1 април е недостатъчно. Това смятат и от КНСБ, и от КТ "Подкрепа".
Причината – инфлацията през февруари 2022 г. към февруари 2021 г. вече е 10 процента.
След края на срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ подчерта, че още при обсъждането на националния бюджет от синдиката са подчертали, че трябва да догонваме средните европейски нива, а сме под тях с 10% – 9.1 процента.
"При преглед на данните се вижда, че покупателната способност на база минималната работна заплата в България е по-ниска от тази в три балкански държави, които са извън Европейския съюз. Това са Черна гора, Сърбия и Северна Македония.
Ето защо още отсега настояхме да се мисли за ново увеличение на минималната заплата от средата на годината, когато очаквано ще има нов бюджет според заявките на управляващите" – обясни Григорова.
Тя настоя минималната работна заплата при актуализацията на бюджета да стане 50% от средната работна заплата, което към момента означава 840 лева, а ако тя трябва да се съобрази с покупателната способност, то тя трябва да достигне около 1000 лева още в средата на тази година.
Григорова отбеляза като проблем, че и досега публично не е изнесена информацията за структурата и равнището на трудовите възнаграждения в страната.
"Всички добре знаете, че трябва да чакаме депутати в Народното събрание да поискат тази информация, за да може тя да се оповести веднъж или два пъти годишно, а е очевидно, че ние не можем да дискутираме минимални възнаграждения в страната, при положение, че не разполагаме с този тип данни" – подчерта Григорова.
По отношение на мярката 60 на 40 стана ясно, че се увеличава срокът, в който бизнесите ще могат да кандидатстват, но това, на което от синдикатите обърнаха внимание, бе, че и досега, въпреки техните искания, не е премахната възможността и компании, които си разпределят дивиденти, да получават компенсации по този параграф.
От КНСБ коментираха, че "българинът за първи от едно десетилетие насам губи реална покупателна способност. Не обвиняваме никого, просто настояваме за още един ръст на минималната заплата в рамките на предвидената актуализация през лятото на 2022 г. – поне на 760 лева". От синдиката искат минималната работна заплата да е в съотношение със средната от 50%, както препоръчва Директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати.
Министърът на финансите Асен Василев коментира, че по време на срещата не е било обсъждано нищо ново и драматично, защото решението за минималната работна заплата вече е взето – тогава, когато парламентът е гласувал Закона за бюджета.
Според представителя на работодателите – Добри Митрев от Българската стопанска камара днешното обсъждане в Тристранката е било безпредметно именно заради вече взетото решение колко ще бъде минималната работна заплата.
Той обаче коментира, че работодателите имат забележки по отношение на това, че при приемането на бюджета за 2022 г. не е била направена оценка на въздействието на минималната работна заплата – особено по отношение на малките и средните предприятия в България.
"Според нас социално-икономическият ефект върху тях ще бъде сериозен. Но по-важното е, че ние от няколко години апелираме минималната работна заплата да не се определя по административен начин, а с ясни критерии, посочени в Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България вече е ратифицирала" – подчерта Митрев. По отношение на Постановление № 151 на Министерския съвет, отнасящо се до продължаване на мярката, по-известна като 60 на 40, той бе категоричен, че работодателите я подкрепят, тъй като икономиката все още не е възстановена, а и е изправена пред нови предизвикателства.
