Г-н Велев, инициaтивaтa нa AБЗ "Ha фoĸyc: живoтoзacтpaxoвaнe" е на път да приключи в началото на април. Какви цели си постави кампанията и какви са предварителните резултати от нея? Ще успее ли тя да преобърне статуквото автомобилът да е по-ценен от живота и здравето за българина?
– Постигнатите резултати от кампанията са изключително добри. Основната й цел беше да популяризира темата за ползите от животозастраховането в публичното пространство и да предизвика интерес сред обществото, което се и случи. Животозастраховането в последните 30 години, които наричаме “преход”, някак остана встрани от активния публичен интерес към застраховането и със слабо присъствие в медийното пространство.
Част от кампанията на АБЗ е онлайн дискусията, която проведохме на 27 януари: “За животозастраховането: индивидуални ползи и пазарно развитие“, в която темите бяха представени от колеги – изпълнителни директори на животозастрахователни компании у нас – „Алианц България Живот“, „ЦКБ Живот“ и „Евроинс Живот“. Дискусията предизвика голям интерес от страна на медиите. Скоро предстои и нова, която ще бъде посветена на застраховките живот.
Навярно разполагате с данни за животозастраховането, оптимистични ли са те?
– Специално искам да отбележа забележителния подем в животозастраховането. Връщайки се много години назад, не си спомням темпът на растеж на пазара на животозастрахователни продукти да е бил изпреварващ спрямо общото застраховане. Това е сравнително рядка ситуация за българския пазар. Към м. октомври 2021 г. премийният приход в животозастраховането достига 483 млн. лв., а ръстът спрямо същия период на 2020 г. е 34%. Изплатените обезщетения нарастват с 23% и са в размер на 181 млн. лева.
Най-голям принос за това интензивно развитие имат застраховките „Живот“, свързани с инвестиционен фонд. Ръстът на премийния приход при тях към октомври 2021 г. е 132%. Събраните премии възлизат на близо 193 млн. лв., което е повишение от над два пъти спрямо същите периоди и на 2019 г. (77 млн. лв.), и на 2020 г. (83 млн. лв.). Има редица причини за този сериозен скок и една от тях е променената инвестиционна среда и търсенето на по-изгодни алтернативи за управление на спестяванията. През 2021 г. остава устойчив и трендът за повишен интерес към здравните застраховки, като се отчита ръст на премийния приход от около 11% по линия на застраховка „Заболяване“ и в общо застраховане, и в животозастраховането. Такъв интерес е напълно разбираем в общество, подложено на повишен здравен риск в последните две години.
Бих обобщил, че пандемията насочи вниманието ни към това колко сме уязвими като човешки същества. Видяхме, как един вирус може да промени целия ни живот. Увеличеното усещане за несигурност естествено провокира търсенето на застрахователна защита.
Какви са предварителните резултати от развитието на застрахователния бранш през изминалата година?
– Последните данни на КФН за пазара, с които разполагаме, са към края на месец октомври, но те показват вече ясно очертана тенденция за устойчив пазарен растеж по почти всички застрахователни продукти през 2021 година. Ръстът на премийния приход общо за пазара към края на октомври (на годишна база) е 12% ( т.е. спрямо края на октомври 2020), като достига 2.675 млн. лева. Това е сериозен ръст в контекста на пандемията, ограничителните мерки, понижението на жизнения стандарт на много домакинства и стагнацията в редица сектори на икономиката.
Разбира се, нарастват и изплатените обезщетения – общо с 8.4% спрямо същия период на 2020 г. и те възлизат на 1.063 млн. лева. Стабилното пазарно представяне се вижда и при сравнение на тези резултати с предпандемичните от 2019 г. – премийният приход към октомври 2021 г. бележи 10% ръст спрямо същия период на 2019- та.
Кой е отличникът в Общото застраховане?
– Пазарът на общо застраховане също запази традиционния си умерен, но стабилен растеж на премийния приход от 8%. Съответно, обезщетенията нарастват с 5.8%.
Основно това възходящо развитие се дължи на автомобилното застраховане, като при най-масовите автомобилни застраховки – „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – към м. октомври 2021 г. ръстът на премийния приход е 6.8%, а събраните премии са 967 млн. лева. Изпреварващо растат, обаче и изплатените обезщетения – със 7.2% повече от същия период на 2020 година. При “Каско” на МПС, нарастването на премийния приход е 8.9% до 591 млн. лева.
Актуалният писък е поскъпването на задължителната полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Каква е реалността?
– Реалността е, че цените на застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, след видимия им спад през 2020 г., постепенно започнаха да се възстановяват на нивата от преди пандемията, въпреки че още не са ги достигнали. През 2020 г. имаше редица фактори за намалението на цените – като започнем от силно намаления трафик в чужбина, а дори и в страната, заради пандемичните ограничения през дълги периоди от време и стигнем до последствията на кризата върху жизнения стандарт на българските домакинства.
България от години държи едно от първите две места в Европа по брой на ПТП и брой загинали на пътя на глава от населението. За съжаление, тази черна статистика не се подобрява вече повече от десет години. В същото време, обезщетенията, които се присъждат за причинена смърт или за телесни увреждания, показват постоянен тренд на растеж. По тази застраховка се изплащат и материалните щети, нанесени по превозните средства, където пък трябва да се отчитаме ръста в цените на резервните части и в цените на труда в сервизите. Всъщност, последният скок в цените на автосервизните услуги, провокиран и от постоянното покачване на цените на енергоносителите и други консумативи, дори още не е поет от цената на застраховката и бих прогнозирал движението й с още до десетина процента нагоре.
Какви промени ще наложи на бранша „позеленяването” на Европа?
– Застрахователният бранш, дори и само поради естеството на бизнеса ни, е естествен поддръжник на всички публични политики за превенция, а „позеленяването“ на Европа е най-широкомащабната политика за превенция от природни бедствия и катастрофи, от загуби в резултат на климатичните изменения, от заболявания, причинени от влошаването на качеството на околната среда и т.н. В този смисъл ние посрещаме с удовлетворение това начинание на европейските институции и очакваме то да има благотворни последици в дългосрочен план и върху нашия бизнес. Новите екологични изисквания за българските застрахователи сега са по-скоро административна тежест, свързана с поредното увеличаване и усложняване на отчетността, отколкото възможност за развитие на нови продукти или инвестиции в нови посоки. Защото на нашия пазар все още липсват предпоставки както за развитие на такива нови продукти, така и за „зелени“ инвестиции.
С известна тревога наблюдаваме и преговорите на европейско ниво по отношение на идеята „зелените“ инвестиции на застрахователни активи да бъдат третирани по-благоприятно от капиталова гледна точка спрямо „не-зелените“. Притеснението ни идва именно от липсата на предлагане на подобни инвестиционни проекти у нас, което би довело да нереални техни цени, продиктувани от административни мотиви, а не от потенциалната им икономическа жизнеспособност. А това е точно обратното на идеята за устойчиво развитие, която цели зеленият проект. Затова бихме апелирали към много внимателна оценка на всички последици от въвеждането на регулаторни режими в една или друга посока, дори и с изключително популярната цел за положително екологично въздействие.
