Г-н Ангелов, как оценявате качествата и посланията на двамата кандидати за управител на БНБ и кой от тях съответства повече на солидността на поста?
– Трудно ми е да кажа, че някой от двамата изпъква много пред другия. Но би било добре избраният да има широка подкрепа. Защото ще го очакват сериозни предизвикателства: кредитна експанзия, при която БНБ ще трябва да се сблъска с банките, подготовката за еврото, което не е толкова популярно в България. С по-солидно мнозинство зад гърба си управителят ще бъде по-сигурен и независим. Освен управителя, много важни са и подуправителите на БНБ.
Вижте цялото видео от интервюто с Георги Ангелов ТУК:
Особено важни, но двама са с изтекли мандати, а на третия изтича есента.
– Новият управител трябва сега да назначи двама, по-късно и третия. По-точно – да ги предложи за гласуване на парламента. Ако няма добро парламентарно мнозинство и се изпадне в партийна търговия, процедурата може да увисне. Не виждам нищо лошо, когато единият от кандидатите стане управител, а другият – подуправител. Така вотът ще бъде консолидиран.
Няма нищо лошо, с изключение на егото, което ще играе съществена роля.
– Това е въпрос и на вътрешната работа в коалицията. Предстои запълването на много постове – Конституционният съд, Висшият съдебен съвет, Фискалният съвет, редица регулаторни органи. Сега е моментът тези въпроси да бъдат решени стратегически. И то вътре в коалицията, а не по медиите с хвърляне на кал.
Тежките решения, които очакват новия гуверньор на БНБ са очевидни: подготовката за еврото, строителният бум, който повдига вълна от ипотечни кредити. Има ли още?
– Трябва да се следи ипотечният ръст на банките, за да не се надуе балон на имотния пазар. Винаги е по-добре да се действа рано, за да се развива пазарът устойчиво, вместо срив след бум – това, което видяхме как завърши през 2008 година. Предизвикателствата са достатъчно и ако новият управител на БНБ не бръкне сега в раната, проблемът ще избухне още по време на неговия мандат. Проблемът с еврото също изисква силна комуникация между БНБ и Министерството на финансите.
Възможно ли е общественият дебат за еврото да доведе до промяна в позицията и отлагане от наша страна на датата на въвеждането на европейската валута, която засега е 1 януари 2023 година?
– Това е важен въпрос, защото датата така и не беше официализирана. Планът си остана на етап проектопостановление, което не беше прието заради политическата криза от миналото лято. И колкото повече изостава във времето, толкова повече тази дата става невъзможна. За да се случи тя, в средата на 2023 г. трябва да сме получили одобрението на еврозоната. Това значи, че в началото на 2023 г. трябва да поискаме оценка, а това пък значи, че ще се вземат данните за 2022 година. Тоест – в момента ние вече трябва да изпълняваме критериите, но планът все още не е приет. Интересно е да проследим как ще се справи Хърватия, която си е поставила за цел приемане на еврото през 2023 година. Въпросът е дали ще успее да го направи в тези кризисни времена.
Известно предимство е, че имаме този пример за наблюдение и изводи.
– Точно така. Ще видим какви изисквания ще бъдат поставени към Хърватия. Критерият за инфлацията дълги години спъваше Източна Европа. Дори на реформаторските балтийски страни им отне цяло десетилетие, за да го покрият.
Преди да стигнем до темата за инфлацията в България, още един въпрос от предизборната кампания за управител на БНБ. Реалистично ли е обвързването на БНБ с борбата с корупцията у нас, каквато заявка направи г-н Андрей Гюров?
– Само индиректно. Банките отговарят за спазване на изискванията за пране на пари, но голямата част от отговорността е в ДАНС. Но БНБ не може да пребори корупцията.
Г-н Каримански от своя страна обвърза управлението на БНБ с борбата с инфлацията. Как оценявате това намерение?
– Също няма как БНБ да окаже директно влияние върху процесите на инфлация. Но индиректно, през контрола върху кредитната експанзия, особено върху ипотечните кредити, може да въздейства, но не и да пребори инфлацията. ЕЦБ също не е в състояние да повлияе върху цените на петрола и газа, примерно.
Къде се намира вашата позиция за развитие на инфлационните процеси у нас между двете крайни хипотези – за стагфлация или за леки щети върху икономиката?
– Инфлацията ще продължи да се покачва в двуцифрени нива, особено с новия импулс от войната – през цените на енергията и храните.
Ваша теза е, че оправданието на ръста в цените със скъп петрол не трябва да важи. Какво имате предвид?
– Конкретно за България е точно така. Международната цена на петрола се повиши с началото на войната, но руският петрол, с който „Нефтохим“ работи, поевтиня. Продава се с отстъпка от около 30 долара спрямо международната цена, а това е по-евтино дори отпреди войната. Оправданието, че петролът е поскъпнал важи за други държави, но не и за България.
Това означава ли, че бургаската рафинерия надува цените спекулативно?
– Разбира се, всеки се възползва от пазарната ситуация. И други бизнеси се пробват в раздуването на цените. Но обяснението, че това се случва заради цената на петрола, не важи. Над 80% от петрола, който ползва „Нефтохим“ е руски. Реализират се допълнителни печалби.
Плащането на руския газ с рубли изглежда е повече вътрешнополитически пропаганден ход на Путин, отколкото значително затруднение на „неприятелските“ купувачи. Какви са реалните икономически последици от тази мярка?
– Така смятам и аз – това е по-скоро ПР-мярка на руския президент за вътрешно ползване. Когато Путин говори с Шолц или Драги, той им казва, че нищо няма да се промени и те ще продължат да си плащат с евро в „Газпромбанк“. Но когато говори на руското общество, той заявява, че плащането ще е в рубли. Посланията са различни, но е ясно, че ще се плаща във валута, която банката ще превалутира в рубли и ще се разплаща с „Газпром“.
Има ли значение на какъв курс ще превалутира руската банка и не е ли тук вратичката за оскъпяване на газа?
– За нас като купувачи курсът няма значение, защото ако той не е добър, разликата ще поема „Газпром“. В указа на Путин е записано точно така – плаща се това, което е по договор във валута, а след това сумите служебно се превалутират в рубли и се изпращат в „Газпром“. Чиста ПР-промяна.
Откъде тогава идват големите страхове за растящата българска инфлация, след като петролът ни е по-евтин, а газът е договорен?
– При газа количествата засега са договорени, но всеобщата несигурност продължава да подхранва цените на фючърсния пазар. Това е странно, защото в момента в Европа постъпват рекордни количества газ от всички посоки.
Защо тогава пазарът не влиза в ролята си – количествата растат, но растат и цените?
– Точно така се получава. Дефицит няма, но има притеснения в излишък.
Тези свръх количества няма ли да доведат в един момент до рязък спад на цените?
– Точно това се случи миналата година. Още преди войната Русия ограничи количествата газ за Европа, тръгна презапасяване, но се оказа, че зимата е мека и цените започнаха да спадат. Тогава дойде войната и се върнахме обратно. В средносрочен план количествата влияят на цените, но в краткосрочен план психозите надделяват. Така се случва и у нас – всеки пробва да качи цените. Преди 3-4 месеца оправданието беше със скъпия ток. А сега като не е скъп, цените ще паднат ли? Не, разбира се.
Това очевидно са непазарни процеси. Защо у нас пазарът функционира с изкривявания – защото е малък или защото има картелизирани сектори?
– По малко от всичко. От една страна нямаме пазарна сила. От друга – Комисията за защита на конкуренцията не е особено активна – колкото пъти разследва петролния пазар, толкова пъти ни се казва, че няма никакви проблеми.
Как си обяснявате факта, че след намаляването на ДДС за ресторантьорите на 9%, цените не паднаха, а хвръкнаха нагоре? Какъв е ефектът за потребителя, след като той плаща ДДС накрая?
– Намаляването на ДДС помага на бизнеса, а не на потребителите. Ако някой си представя, че като намали ДДС ще помогне на бедните хора, много се заблуждава. Доказано е в практики. В Румъния намалиха значително ДДС на хранителните стоки, получи се затишие за един месец и след това цените отново скочиха. Ако искаш да дадеш пари, това става или през доходите, или с добавки като великденските, но те са еднократна мярка. Дългосрочните мерки "минават" през преизчисление на пенсиите и данъчни стимули за бизнеса.
Как трябва да се измени икономическото мислене на екипа, който ще прави актуализацията на Бюджет 2022 през лятото, спрямо силно променената конюнктура?
– Две неща. Първо, в бюджета бяха заложени много капиталови разходи, но инвестициите е малко вероятно да се случат. До края на годината няма време да минат обществените поръчки, камо ли да се плати и да се построи нещо. А може би и не е умно тази година да се харчат пари за инвестиции – сега всички строителни материали поскъпнаха. Най-вероятно тези пари ще останат и ще могат да се използват за други неща.
Ще бъде ли добре за икономиката, ако тези непохарчени пари отидат за помощи, вместо за инвестиции?
– По-добре е да се усвоят за нещо, отколкото да стоят като излишък в бюджета, както се случваше в последните години.
Това означава ли, че ще отпадне нуждата и от теглене на планираните външни заеми?
– Най-вероятно да. Още повече, че инфлацията води до повече бюджетни приходи. Това означава по-малък дефицит и пренасочване към по-спешни разходи, добре е да са ефективни. След изтичане на извънредната обстановка, лекари и сестри ще загубят добавките си, ще се върнат на 700-1000 лв. заплата и най-вероятно ще емигрират. Очевидно добавките трябва да влязат в основното възнаграждение на тези хора. Необходими са структурни промени.
Непохарчените пари да отидат за секторни и структурни реформи?
– Точно така. Това засяга и други министерства – МВР, МОН. Поне да има структурни реформи, вместо раздаване на пари на калпак. За пенсионерите – не помощи, а промяна в пенсионната система. По-малко помощи, повече реформи. Или помощи срещу реформи.
Разговора води: Емил Янев
