Г-н Лорер, в безпрецедентното за най-новата история на Европа наслагване на кризи – здравна, енергийна, военна и инфлационна, управлението на страната и нацията имат остра нужда от добра новина. Като министър на иновациите и развитието в най-изостаналата европейска икономика, имате ли ресурсите да я създадете – от вашето министерство се очаква да бъде влекачът на промените?
– Мисля, че сме въоръжени със сериозен набор от инструменти, за да създадем икономически растеж. В условията на споменатите кризи това не е лесна задача, а споделено бреме на целия ЕС. Добрата новина е, че за целта ЕС предвижда много програми за кохезия.
Вижте цялото видео от интервюто с Даниел Лорер ТУК:
Не можем да отминем темата за гигазаводът за батерии край Стара Загора, включен в Националния план за възстановяване и предизвикал спорни реакции. Как ще възразите на г-н Пеканов, който намира проекта за „високорисков и неособено смислен“ и ще погълне 10% от средствата по плана?
– От гледна точка на нашата енергетика, най-високорисковото начинание е да оставим нещата такива, каквито са. Това се вижда не само у нас, но и в Германия, която реши да не отрази геополитическия риск от използването на руски енергоизточници и сега ще плати огромна цена за това. За нас проблемът е подобен, макар и по-специфичен: как да преминем към въглеродно неутрална енергетика, без да предизвикаме трус в минния район край Стара Загора и без да увеличаваме зависимостта на България от газ.
В НПВУ вие заменихте проекта за паро-газова електроцентрала със завода за батерии.
– Точно така. Идеята е плавно, но енергично въглищните мощности да се заменят с фотоволтаици и атомна енергия. Фотоволтаиците обаче доказаха във времето, че ако не са свързани с механизъм за съхранение на енергия, не са достатъчно ефективни. Складирането на енергия може да се случва чрез батерии, водород и ПАВЕЦ. Огромното количество батерии ще позволят енергийната система да се балансира.
Вашите критици обясняват начинанието като едва ли не струпване на огромно количество обикновени батерии за фенерчета. Така ли стоят нещата с гигабатерията според проекта?
– Не бих искал аз да съм адвокат на технологията, защото темата е силно специализирана, а и по света е обследвана достатъчно обстойно. Австралия е един от големите примери – там инвестицията е на Илън Мъск, а той знае накъде се движи икономическото бъдеще.
Идеята се допълва от намерението самите батерии да се произвеждат у нас. Не се ли опасявате от санкции по европейска линия и обвинения в протекционизъм?
– Желателно е да имаме и производствена мощност във връзка с този проект, за да не зависим от вноса на батериите. По-големият риск е, че България отново е закъсняла. Заводи за батерии в Европа се строят с изключително ускорени темпове и в огромни обеми.
Президентът Плевнелиев заяви, че тази поръчка трябва да се възложи инхаус на „Тесла“ и че той с едно телефонно обаждане може да ги доведе. Приемате ли това съдействие?
– Да звъни, не отказваме помощ от никой!
Каква е връзката между ресорите на Министерството на иновациите и растежа и Националния план за възстановяване и устойчивост?
– В МИР отговаряме за две части от плана. Едната е развитието на индустриални зони – важно е да подпомогнем онези региони, които смятат, че могат да привлекат индустриални инвеститори.
Обвързани ли са тези отлични намерения с конкретни срокове?
– Целият план е обвързан с агресивни срокове. Средствата трябва да бъдат инвестирани до 2025 г. и затова приканваме местните власти и частните компании да се активизират през органите на оперативната програма.
Другата важна задача пред МИР е да инвестира 1.4 млрд. лв. от НПВУ като помощ за българските компании. Това е огромен набор от инструменти, които трябва да стигне до българската икономика сравнително бързо. Има инструменти за безвъзмездно финансиране – така обичаните грантове, има и голям набор от дялови и дългови инструменти – за финансиране на стартъпи, за подпомагане на по-напреднали компании. НПВУ ще внесе кислород в българската икономика.
Как да кандидатства бизнесът по тези програми, какъв е редът?
– Една от нашите амбиции е помощта да бъде максимално опростена. Както е казал Айнщайн, тя не може да стане по-проста, отколкото трябва да е. Всички средства по европрограми минават през известни проверки, но ще опростим процедурите. Кандидатства се през органите на оперативната програма. Дълговите инструменти ще се администрират през банки, а дяловите инструменти – през финансови посредници.
Бизнесът смята, че финансирането по тези програми може да поевтинее, само ако се извършва от ББР – без преразпределение на ресурса през търговски банки, където се наслагват още лихви, такси и комисиони. Как разглеждате това съображение?
– Важно е да се разбере, че ББР не е евтина банка, която работи на по-ниски лихви от търговските банки. Това не е мисията на ББР. Идеята на ББР днес е да финансира сектори от икономиката или определени сегменти в тях, където търговските банки не искат да участват, защото рискът за кредитиране е по-висок. Също така ние много внимаваме ББР да не изкривява търговския пазар, за да не ни упрекнат в протекционизъм.
Как ще работи МИР с финтех сектора?
– Финтех е може би най-добре финансираният и най-богат сектор, защото всички венчър капиталисти усещат духа на промяната във финансовите услуги. Традиционните банки постепенно се свиват – и като присъствие, и като набор от дейности. Заменят ги финтех компании – банкиране на дребно, разплащателни сметки, микрокредитиране. Нашите венчър фондове също не са изключение. Доколко държавата ще подкрепи финтех сектора, също е важен въпрос. МФ и БНБ с новото си ръководство е редно да се замислят как финтех индустрията може да започне активно да добавя стойност към българската икономика, както се случва в Естония, Латвия, Англия.
Дано не прозвучи цинично, но мисли ли се в управлението по въпроса за следвоенната икономика и сериозното глобално пренасочване на капитали от изток на запад? Светът след кризите и войната ще бъде доста различен. Какви шансове може да получи България в новата ситуация?
– Така е, т. нар. nearshoring (б.ред. практиката на прехвърляне на бизнес операции в близка страна)! Тези процеси ще се случват все по-активно. В наши дни никой не мисли да отваря ново производство в Китай, освен ако то не е насочено директно към китайския пазар. И това налага разделянето на света на икономически зони – Европа, частично заедно със САЩ, Китай и останалия свят, който трябва да прецени къде да се закачи. С действията си в Украйна Русия се самоизключи от съвременния икономически живот. Повечето западни компании затвориха на територията на Русия, с цената на огромни загуби. А очаквам да има и изтичане на човешки капитал от страната. Следва да се подготвим и за вълна от руски икономически емигранти. Това е добре за икономиката ни, след като работодателите обявиха, че без затруднения могат да назначат на работа 200 000 души.
Как ще коментирате анализът на „БАНКЕРЪ", че капиталите не ги „свърта“ у нас? Фактите са, че през периода 2010-2020 г. от България са изтекли 39 млрд. евро, а нетният приток на чуждестранни инвестиции е не повече от 16 млрд. евро. Могат ли да се осъществяват иновации при тази тенденция?
– Известна е тази статистика. Но е добре да кажем, че през януари 2022 г. чуждестранните инвестиции са двойно повече от януари 2021 година. Една от мисиите ни като правителство е да убедим не само чуждестранните, а и родните инвеститори, че в България законът се прилага еднакво за всички. И че централна и местна администрации няма да тормозят бизнеса за „ренти“, което досега го е препращало в други локации.
Във връзка с очакваните значителни евросредства, някои експерти заговориха за възможности за „велик преход“ на българската икономика. От друга страна масово битува нагласата „само да не стане по-зле“! Как да тръгнат промени и иновации при това мислене?
– Тази логика е наследство от друг период. България е част от ЕС, най-силният икономически съюз, и няма причина да сме залепени за последното място. Всички европейски програми са отворени за нас. Важното е да знаем какво искаме като държава, защото всички останали знаят накъде вървят. И то не от днес или от вчера…
Лорънс Питър цитира мъдрия Мечо Пух: "Когато не знаеш накъде отиваш, винаги отиваш другаде!"
– Когато започнем да гребем целенасочено, ще започнем да се движим в посоката, която сме избрали като национален консенсус. Сега се чудим какви са тези батерии и къде е изгубената карта на „Газпром“. Това са неща, които е трябвало да бъдат изяснени преди години. Говорили сме си къде сме били, а не къде трябва да отидем.
В търсене на добрата новина стигаме до сериозно събитие, което произвеждате другата седмица – българо-швейцарски диалог на тема изкуствен интелект. Какво очаквате от визитата на министъра на иновациите на Швейцария?
– Едно от тесните места на българската икономика е качеството на научните кадри, които произвеждаме. Те са далече от върховите постижения на науката в много области. Това е и една от спирачките за чуждестранните инвеститори, които искат да правят „умни“ разработки у нас. В България трябва да се появят научни институции, които да работят на световно ниво. В понеделник (11 април – бел. ред.), заедно с швейцарския колега ще направим първата стъпка в тази посока. Политехническият университет на Цюрих, който е в топ 10 в света в компютърните науки, заедно с политехническия университет в Лозана, отварят програма с техни преподаватели към Софийския университет “Свети Климент Охридски“ за обучение на магистри и докторанти. Швейцария дава своя бранд, а това значи много. Ще започнем да произвеждаме кадри на швейцарско ниво.
А ако ги обучите и те заминат за Швейцария?
– Не искаме да се повтори моделът с медицинските сестри.
Разговора води: Емил Янев
