В турбулентни за американските финанси времена най-едрият чуждестранен инвеститор на Вашингтон – Япония, по традиция подава ръка за помощ. Този път обаче това не се случва. Японските институционални мениджъри, които купуват активно американски дългови книжа през последните десетилетия, напоследък продават масово щатските си вложения точно когато Федералният резерв вталява собствения си баланс.
По данни на "Бенк ъф Монреал кепитъл маркетс" – инвестиционното банково поделение на канадската "Бенк ъф Монреал" – японците са се разделили с американски държавни облигации за почти 60 млрд. долара през последните три месеца. Сумата е скромна на фона на валутните резерви от над 1.3 трлн. долара на "Бенк ъф Джъпен", но разпродажбите се очаква да продължат. Просто защото паричните политики на САЩ и Япония се раздалечават все повече, йената се търгува в близост до най-ниските си за последните 20 години котировки към зелените пари, а пазарните колебания на американска земя се активизират. Всичко това качва рязко разходите за застраховане на валутния курс и заличава изцяло привлекателността на по-високата номинална доходност на щатския дълг, особено за големите животозастрахователни компании.
Резултатът: японските инвеститори допринасят за трусовете на пазара на американски ДЦК и може да не започнат да пълнят отново сметките си докато доходността на базовите десетгодишни американски облигации не се установи трайно над 3% годишно. Причината – японският дълг със своята почти нулева доходност изглежда по-привлекателен от американския. Защото, въпреки масовите продажби на щатски ДЦК, тласнали доходността на десетгодишните облигации до 2.98% на 2 май (срещу грубо 0.25% за сходния по срочност японски дълг), ефективната доходност, която получават купувачите, е едва 1.33 процента. Това се дължи на ръста на разходите им за защита срещу флуктуациите на курса долар/йена, достигнали 1.55% – равнище, наблюдавано последно в началото на 2020-а при избухване на пандемията от коронавируса. За сравнение, преди година цената на застраховката срещу движения на обменния курс беше едва 32 базови пункта.
И при предишните цикли на затягане на паричната политика на Федералния резерв и произтичащите от процеса пазарни колебания Токио е редуцирал покупките на американски облигации. В сегашните условия обаче японците се очаква да отсъстват по-дълго, пък и те имат по-изгодни офшорни опции – разходите за хеджиране на курса евро/йена се запазва в близост до средната си стойност за последната година. Така че през идните шест месеца инвестициите в Европа ще са по-изгодни, като най-привлекателни сред еврооблигационните емисии изглеждат книжата на Испания, Италия и Франция заради по-сериозните маржове на доходността.
Традиционно, японците купуват средносрочни американски дългови инструменти с падеж от пет до десет години, докато животозастрахователите и пенсионните фондове предпочитат 30-годишните облигации. И всичко оттук нататък ще зависи от пазарната реакция на "агресивните" американски централни банкери. Един от широките индекси на щатските ДЦК вече е натрупал 8.51% загуба за последните 12 месеца. И всичко ще зависи дали десетгодишният дълг ще успее да се консолидира в диапазона на доходност от 2.80 до 3.10 процента през този месец. Японците ще изчакат за известно стабилизиране на дългосрочния дълг преди отново да излязат на пазара.
