„Онези, които най-силно крещят в защита на правата на човека, не обичат да предоставят същите тези права на другите!“ Прозрението е на британския писател Антъни Бърджес (1917-1993 г.), направено е преди около половин век, но… продължава да е ярка илюстрация на онова, което се случва у нас. А, когато лостовете на държавата са в ръцете на такива хора и те успешно дирижират решенията на независимата уж съдебна власт, нещата изглеждат просто нелепи и отиващи към нищото.
"В България все още има институционални, законодателни и правоприлагащи дефицити в големия фундамент – върховенството на правото", заяви преди няколко дни правосъдният министър Надежда Йорданова, обобщавайки с едно изречение цялата нерадостна картина.
Безспорен пример за това са последните съдебни решения, свързани с
арогантността на обръча от „съмишленици“
на почетния лидер на ДПС – Ахмед Доган.
Макар, че за никого в държавата не е тайна, че постройките в Ловното стопанство "Искър" и парк „Росенец“ са незаконни, нашенското правосъдие продължава да катастрофира в тези два обекта. А безпомощността на държавата, когато става дума за „повелителят на порциите“, става видима дори за незрящите по рождение.
Така например, от август 2020 г. има заповеди за премахването на две постройки в летния сарай на Доган (става дума за масивна триетажна постройка и павилион за охрана – бел.ред.). До момента обаче никой не е посмял да припари до тях – нито с булдозер, нито с обикновена тесла.
И още един парадокс: независимо от факта, че въпросните постройки са вдигнати върху държавен терен, имат си конкретен инвеститор и още по-конкретен собственик, до ден днешен
„авторът“ на незаконното строителство не е известен
на т. нар. компетентни ведомства и служби. С други думи, ако изобщо се стигне до събаряне, разходите ще бъдат за сметка на данъкоплатците.
Тук е моментът да припомним, че когато незаконността на постройките в "Росенец" вече не можеше да бъде прикривана, третото правителство на Бойко Борисов някак си неволно пропусна да осигури средства на областната администрация за събарянето им.
Тогавашният губернатор на Бургаска област Вълчо Чолаков на няколко пъти призова Министерския съвет да реши проблема, но… напразно. Първото служебно правителство на Стефан Янев поправи грешката и изтръска хазната с близо 60 000 лв., но те така и не бяха усвоени. Сегашният областен управител Стойко Танков отново поиска пари от бюджета, но на този етап решение на въпроса отново няма.
Доста странна е „амнезията“, която е обхванала не само изпълнителната власт, но и държавното обвинение. Така например, казусът с кейовата стена към Сарая в "Росенец" от две години отлежава в нечие прокурорско чекмедже. Първоначално беше образувана проверка заради фактът, че
кеят се е "удължил" с над 100 метра
в периода 2016-2019 г., без за това да има каквито и да било документи.
Назначеният собственик на имота – "Хермес Солар", размахва нотариален акт, от който трябвало да стане ясно, че пристрояването на яхтеното пристанище се е случило още през 80-те години на миналия век. Е, за обикновените хора това си е най-обикновен лъжа, която може да бъде доказана за секунди – и със сателитни снимки, и с обикновени документи. За прокуратурата обаче това доказване се оказва много голям проблем, а ДАНС няма никакво право периодично да припомня на Гешев и подчинените му какви точно са служебните им задължения.
МВР направи опит да извади прокуратурата от състоянието на будна кома и изпрати нови материали, по които да бъде образувано досъдебно производство за умишлено нанесени неверни обстоятелства. Отново нищо!
Няма развитие и по скандала с другото пристанище на Доган – заради 35-годишното безвъзмездно ползване на кея и пристанищните съоръжения в ТЕЦ "Варна", както и за 400-те милиона лева, похарчени от държавата за удълбочаване на каналите към пристанището на почетния ДПС председател!
Освен Властелинът на порциите,
с титлата "Недосегаем за родното правосъдие"
се окичи и съратникът на Ахмед Доган – Румен Гайтански-Вълка, за чиито безобразия в Ловно стопанство „Искър“ „БАНКЕРЪ“ отдели не една и два вестникарски страници.
Независимо от безспорните факти, които бяха доказани от десетките проверки на Столична община, районната администрация на „Панчарево“ и ДНСК, Румен Гайтански с арогантността на бъдещ победител влезе в съдебен спор със Столична община. Това стана, след като преди година главният архитект на София Здравко Здравков най-после пребори себе си, събра кураж и приложи законоустановените мерки, свързани с доказаното незаконно строителство. Тоест – издаде заповед за събаряне на незаконната резиденция.
Хората на Гайтански обаче продължават да твърдят пред съда, че
става дума за ремонт на стара барака с площ 1341 кв. м,
а не за ново строителство и по тази причина нямало нужда да бъдат предоставяни строителни книжа. Проверките на ангажираните с контрола върху строителството доказаха, че няма как градежът на новия сарай да мине като ремонт на работилница, защото на сателитни снимки от 2019 г. ясно се вижда какво е имало на това място – гола поляна с няколко дървета и храсталаци, "разхвърляни" насам-натам.
Безспорните доказателства за незаконното строителството обаче се оказаха недостатъчни за съдия Ева Пелова от Административния съд в София. В края на 2021 г. тя умело смете всичко под килима и обяви, че новата ловна резиденция наистина е ремонтирана стара работилница.
"По отношение на въпроса дали процесният строеж е нов, или може да става въпрос за ремонт на стара сграда, вещото лице посочва, че е описала това, което е видяла при огледа на място, без да е установила вече закрити работи, като например основите на сградата, както и че не е премахвала при огледа части от мазилка и топлоизолация от стените", аргументира се съдията, като посочва, че "видимите части на сградата са нови, но е възможно да са налице и някакви стари елементи, които да са скрити".
С думи прости,
съдия Пелова безпардонно си затвори очите
и нагледно показа как бялото може да стане черно.
Правосъдните абсурди обаче продължават. Въпреки, че първоинстанционното решение бе атакувано веднага, делото все още не е стигнало до втора инстанция. Заради процедурни хватки, естествено.
Съдия Пелова отхвърля жалбата, тъй като била подадена от "страна в производството, която не е участвала в разглеждането на делото пред първа инстанция". Или казано по-простичко, касационната жалба е трябвало да бъде подадена от Столичната община, а не от главния ѝ архитект Здравко Здравков. Това е правен нонсенс, защото предмет на делото е неговата заповед, а не решение на Столичния общински съвет или някакъв акт на кмета Йорданка Фандъкова.
Така че ходенето по мъките продължава. Агонията на българското правораздаване – също!
