Ей сега вече трябваше революцията вече да е избухнала! Не само защото Кирил Петков, Асен Василев и коалиционните им партньори се подиграват с народа и влачат държавата към дъното на цивилизацията, а защото опозиционните им политически сили прескочиха всички граници на нахалството и безочието… едновременно.
На 5 май ГЕРБ се похвалиха, че са внесли в Конституционния съд решението, с което парламентът разреши на Агенция “Пътна инфраструктура” да изплати 50% от сумите по сключени договори за ремонт на пътищата.
Според бившите управляващи, това решение е противоконституционно, а депутатът Радомир Чолаков обясни защо: “С това решение на практика изпълнителната власт сне от себе си правомощията да управлява пътищата и ги делегира на Народното събрание, което противоречи на чл.4 от Конституцията. Това е принципът на правовата държава. Както Министерският съвет няма право да приема закони, така и Народното събрание няма право да разглежда договори, да прекратява договори, да се произнася изобщо по договори. Това е абсолютно противоконституционно!”
Историята е позната. След близо
едногодишни спорове, дебати, заплахи с протести, живи вериги и самосвали
по жълтите павета, депутатите от управляващото мнозинство в 47-ото Народно събрание най-после приеха решение, с което разрешават на регионалния министър Гроздан Караджов да разреши на Агенция “Пътна инфраструктура” изплащането на 50% от дължимите пари на пътищарите по договори, изпълнени още преди година-година и половина.
Решението е взето със 122 гласа „За”, 35 “Против” и 2 “Въздържал се”. Тоест – от целокупната опозиция, обладаваща общо 106 от гласовете в пленарната зала, на първа линия в определения момент са били едва 37 народни представители. И поради тази причина, работата по защита на каузата им е била свършена като… кучето на нивата.
На първо четене, в акта на парламента няма нищо кой знае какво драматично:
АПИ трябва да изплати 50% от сумата по договорите,
сключени за ремонт и поддръжка на пътищата, а другите 50% ще бъдат изплатени след проверка и доклад на Парламентарната комисия по регионална политика. А фирмите, имащи нещо общо с полагането на пътната маркировка, монтирането на мантинели и поставянето на пътни значи ще получат всичките си пари.
След приключване на гласуването, депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков взе думата и от парламентарната трибуна се закани на управляващите, че заради “този морално-правен разврат на управляващите, ще се видят в Конституционния съд!”
Депутатите от управляващото мнозинство гласуваха решението под звуците на поредния протест, организиран от Браншова камара “Пътища”, активно подкрепяна от “едни” синдикати и “други” неправителствени организации с конкретни апетити към организацията и контрола на движението по пътищата.
Досущ като стотици подобни интриги, разиграли се по време на прехода,
майсторите – интриганти отново се оплетоха в собствените си кълчища.
Или поне обясненията им бяха такива, че 100 процента от националните и регионални медии ги отразиха погрешно. Или никак, защото материята им се стори вехта и тъпа.
На първо място – на 5 май ГЕРБ трябваше да се похвалят не със сезирането на Конституционния съд, а с фактът, че ден по рано в сайта на КС се е появила дългоочакваната блага вест: “Днес, 4 май 2022 г., Конституционният съд образува конституционно дело № 10/2022 г. по искане на петдесет и девет народни представители от 47-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредбите на Решение на Народното събрание за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура” за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, прието на 20 април 2022 г., обнародвано в Държавен вестник, брой 32 от 26 април 2022 година”.
А на второ място, половин час след
победоносните тиради на опозиционните народни трибуни,
все някой депутат от коалиционното мнозинство трябваше да върне топката и да обясни… азбучната истина: когато законодателната власт поиска да реши някакъв проблем с акт на Народното събрание, това “щение” по никакъв начин не нарушава конституцията.
Да, противоречи на логиката, здравия разум и на част от нормативната уредба. Писали сме за това в “БАНКЕРЪ” поне пет-шест пъти, откакто Кирил Петков и Асен Василев оглавиха постоянно действащо правителство. Но днешният лидер на ГЕРБ да е разпасал езиците на партийните си гаулайтери, забравяйки какви ги е вършил онзиденшния Бойко Борисов, взе да ни идва малко множко.
Припомняме накратко.
През есента на 2009 г., когато Борисов оглави първото си правителство, изведнъж бе сюрпризиран с две заварени положения.
Първо – съответните проверки на новозначените министри установиха, че правителството на тройната коалиция – БСП – НДСВ- ДПС –
е завещало на новото управление дългове от над 1.3 милиарда лева
– все за изпълнени обществени поръчки. Около 800 милиона – за пуснати в експлоатация ремонти и ново строителство, останалото – за разни други услуги.
Дали ще си спомни някой как Бойко и подопечното му правителство уредиха нещата зад гърба на парламента, т.е. без тежката сянка на Конституционния съд върху им?
Адски е просто и до болка познато.
Спазвайки “царския”си принцип, че МВР е една голяма фирма, а правителството – още по голяма, силовакът Борисов направи на бизнеса предложение, на което нито един кредитор на държавата не посмя да откаже: който иска да си получи парите, отива в “Българска банка за развитие”, подписва договор за 7-процентна комисионна, след което остатъкът му се изплаща на секундата.
Колкото до 700-те милиона, неправомерно профукани в полза на ДПС и Ахмед Доган като “везири” на природната среда, Бойко Борисов им ги опрости до стотинка. Най-вероятно безвъзмездно… ха-ха!
