Обещанията, давани от управляващите коалиционни партньори, все повече започват да приличат на обещанията, щедро раздавани на циганска сватба от епохата на реалния социализъм: един подарява лека кола, за която се чака 10 години, а друг дарява апартамент, за който събирането на лихвоточки е най-малко 20 години. Както още преди повече от месец „БАНКЕРЪ“ прогнозира в публикацията си „Обжалването на екооценките все още е мираж“, днес миражът не само се оказа факт, ами започна да се отдалечава все повече и повече: по времена второто четене на проекта за ремонт на Закона за опазване на околната среда, възстановяването на двуинстанционното производство по делата срещу ОВОС на т.нар. “обекти от национално значение катастрофира в пленарната зала.
Този отказ от достъп до правосъдие – това е точната дефиниция на порочното законодателно решение, няма какво да си кривим душите – е дело на предишната управляваща коалиция на ГЕРБ и Обединени патриоти от 2017 година. Мотивът звучеше благородно – чрез непрекъснати обжалвания се бави реализирането на големи инфраструктурни обекти, а това води до влошаване на инвестиционния климат. Последиците обаче се оказаха съвсем други – въпреки че опазването на природата и на защитените местности стана последна грижа на всички, инвестиционният климат продължи да се влошава, а големите инфраструктурни обекти изведнъж "запълзяха" като охлюви.
Както си му е редът, от април 2021 г. всичко това залегна в предизборните програми на тогавашните опозиционни партии и коалиции, но днес – точно година и два месеца, откакто ГЕРБ и патриотите не са на власт,
антиекологичният им норматив продължава да си действа.
За да не излезе така, че доскорошните протестъри откровено нарушават собствените си обещания, депутатите от управляващото мнозинство постъпиха по всички „правила“ на Макиавели – великодушно разрешиха възможността за обжалване на екологичните оценки и на втора инстанция, но чак след… година и половина-две!
С други думи, те не затръшнаха вратата на надеждата, а я оставиха леко открехната – хем да влиза някаква светлинка през пролуката, хем човек дори носа си да не може да подаде навън. Същата работа е и с гаранцията, че след две години втората инстанция ще възкръсне – ха дано, ама надали, както се пееше в бившия хит на Графа.
Колкото и да се опитваме да пазим добрия тон, практиката с отлагането ни позволява да бъдем скептици. Поне от 10 години половината от общините в България (те са общо 256) продължават да съществуват без одобрени и влезли в сила общи устройствени планове. Назад във времето, управляващите коалиции – ако някой не знае, от 1997 г. насам само първото правителство на Бойко Борисов (2009-2013 г.) е еднопартийно – непрекъснато ни лъжеха, че ей сега правят ОУП-ите задължителни, но… никой не посмя да стигне дотам, че
да удари със закон т. нар. строителна мафия през пръстите.
Вместо това, кметовете и общинските съвети получиха правото да узаконяват дори и най-безобразните инвеститорски щения – чрез най-прости подробни устройствени планове (ПУП). И продължават да се възползват от това си право по възможно най-безогледния начин. Справка – новата вълна от "железобетонни" амбиции по Южното Черноморие…
Въоръжени с конкретни аргументи срещу отмяната на двуинстанционното производство по делата срещу ОВОС, едни от най-страстните радетели за негово възстановяване в парламента – Зорница Стратиева от "Зелено движение" и Александър Дунчев от “Продължаваме промяната” – предложиха консенсусно решение, предлагащо приемлив за всички изход от ситуацията: този тип второинстанционни производства да приключват в срок от 6 месеца след обжалването на първоинстанционния съдебен акт.
Още преди два месеца народният представител Александър Дунчев заяви, че обжалването на първоинстанционните съдебни актове по делата срещу ОВОС пред по-висш съд задължително трябва да бъде възстановено. Особено, когато става дума за
съмнителни оценки за въздействието върху околната среда на правителствени проекти.
И беше категоричен: "Това трябва да се направи, защото целта на законите и правосъдието е да гарантират максимална и балансирана защита, както на държавните, така и на икономическите, екологичните и обществените интереси. Втората инстанция се е доказала като ключова за по-обективно, по-независимо и по-справедливо правосъдие. Ние предложихме ред за бързо процедиране и на първа, и на втората съдебна инстанция, за да са защитени всички интереси".
Само дето никой, така и не го чу.
Тъкмо обратното. Депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП, които скочиха като един срещу идеята за възстановяване на втората инстанция и заметоха под килима всички опасения, че липсата на качествен съдебен контрол създава реални предпоставки не само за злоупотреби и увреждане на обществения интерес (вкл. нарушаването на Закона за защита на конкуренцията, ощетяване на държавния бюджет и съсипване на природата), но и за
международни скандали, спиране на еврофондовете
и стартиране на "многомилионни" наказателни процедури срещу България.
Не бяха отчетени и очеизваждащите факти, че именно след 2017 г. проекти като магистрала "Струма" в Кресненското дефиле и язовир "Яденица" в Източна Рила бяха обжалвани неуспешно от обществени организации по съдебен път. По-късно обаче, когато споровете се пренесоха на "чужда територия", двата проекта бяха спрени под натиска на европейски институции. Така че, както не еднократно сме подчертавали, липсата на втора съдебна инстанция при екологично атакуване на правителствени проекти, изобщо не е никаква гаранция за ефективната защита на европейските финансови и природозащитни интереси. Тъкмо обратното…
Това на практика означава, че поне още две години достъпът до правосъдие на гражданите ще бъде ограничен. А в България ще действат закони, които противоречат на европейското законодателство и на международните договорености като т. нар. Орхуска конвенция. Нейното пълно наименование е Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана е със закон от Народното събрание на 2 октомври 2003 г., влязла е в сила на 16 март 2004 г. и оттогава… българската държава абсолютно съзнателно не я спазва, независимо от това кой е на власт.
Жалка история.
