Бий, за да те уважават – в тази спорна мъдрост изглежда има истина. Доказателство е развоя на футболните ни отношения с Грузия. Миналата година нашите момчета ги биха с 4 на 1 и май си повярваха, че победата ще държи влага на грузинците и на срещата тази неделя.
Ама не – никакъв респект от тяхна страна, в резултат на което нашите изядоха още по-голям бой насред Разград.
Два дни след срамната загуба, Гала покани на кафе целия грузински ансамбъл "Сухишвили". Голямо уважение.
А накрая стана ясно, че следващата неделя отново ни предстои мач с грузинците. Може би, за да се затвърди впечатлението, придобито предния уикенд.
Да ядем бой всяка неделя, ще ни дойде в повече, но така стоят нещата с уважението.
Твърде възможно е въпросната мъдрост да е ключето, което би ни разкрило загадката около още един бой, случил се на исконната ни българска земя. Става дума за пердаха, който побеснели роми хвърлиха на неколцина лекари и медицински сестри в Самоков.
Този печален случай е илюстрация на горепосочената максима, без шега. И днешния т.нар. политически елит, особено пряката наследница на БКП, пък и първите й братовчеди, имат голяма заслуга за случилото се. Защото през 60-те и 70-те години на миналия век, вместо да интегрира ромите, БКП ги натика в гетата и ги подгони към светлото бъдеще с дискриминационни методи и мерки. Сред тях, колкото и странно да изглежда днес, са и прословутите предизборни кебапчета…
Очевидно е, че единственият начин за ромите да спечелят някакво уважение е да млатят наред. Това им е в гените, ако се вярва на хипотезата, че те не произлизали от най-низшите индийски касти, а от някаква военна подкаста на една от уважаваните прослойки.
Не ни остава друго, освен да повярваме на тази версия. Ще ни е по-лесно да си обясним това, че ромите често предизвикват кървави суматохи, вадят брадви за нищо и – мине не мине време – пребиват по някой и друг лекар.
Въобще – в историята има много факти, които ще облекчат възприемането на това сложно по характер етническо малцинство. Например, откакто не съществува указа на Сюлейман от 15 век за данъчното облагане на циганите, днес те не си плащат дори сметките за тока и водата. Да не говорим, че контрольорите от "Градска мобилност" най-редовно ги подминават със широко затворени очи, а пет-шест спирки преди "Константин Величков" и квартал "Красна поляна" направо слизат от трамвая, защото не им се мисли какъв бой ги чака нататък.
Но… има и добри новини!
През 2016 г., например, Индия призна всички свои разселили се по света чада и ги призова да се върнат в родината-майка. Дали това ще стане, не е ясно, но има и друга "блага вест": след още някоя и друга година си разменяме ролите: ромите стават мнозинство, а българите – малцинство. Тоест – ние спираме да дупчим билети в градския транспорт и да плащаме тока и водата (непрекъснато галопиращите цени все по-устремно улесняват този преход). И зададат ли се избори, започваме да ядем кебапчета на корем…
А, ромале, а чавале…
