"Не видяхме гаранции за продължаване на компенсациите за електроенергия на небитовите потребители. Настояваме и антикризисните мерки да бъдат антиинфлационни. Нямаше достатъчно подробен анализ до каква степен предвидените мерки ще повлияят на темпа на инфлацията – нещо особено важно, записано в конвергентния доклад, изготвен от Европейската централна банка по отношение на България."
Това коментира Станислав Попдончев от Българската стопанска камара след края на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който се проведе днес, 7 юни, в сградата на Министерския съвет.
На него бяха обсъдени три законопроекта, свързани с актуализацията на бюджета и по-конкретно с правителствените антикризисни мерки, с актуализацията на пенсиите, с някои данъчни облекчения и с промени в част от разходната част на някои проекти, подготвени от отделни министерства.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България обявиха, че не са подкрепили предложението за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 година. Според тях предложеното увеличение на пенсиите дебалансира системата и нарушава връзката между осигурителния принос и размера на пенсията. Представителят на АИКБ – Добрин Иванов уточни, че това не е прецедент, защото по политически причини такъв дисбаланс се наблюдава и през последните няколко години.
Освен това от АИКБ не са подкрепили и Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, тъй като не са видели гаранции за продължаване на компенсациите на високата цена на електроенергията за бизнеса. Разговори по темата предстоят във връзка с изменения в Закона за енергетиката, като надеждите са, че при промяната няма да се отчетат само възможностите на министъра на енергетиката да определя размера на компенсациите, а и ще се фиксира конкретният ангажимент на изпълнителната власт да осигури конкурентна цена в дългосрочен план.
От АИКБ са изразили подкрепа по отношение на управлението на държавния дълг. Те смятат, че увеличаването на размера на дълга е обосновано, отчитайки, че догодина предстоят падежи по него и дълговият пазар позволява набирането на средства на конкурентна цена.
От КНСБ посочиха, че не са подкрепили нито един от трите предложени законопроекта, тъй като "нивото на амбиция в тях е ниско". Основната им забележка е, че не виждат политика по доходите. Няма предвиден ръст на минималната работна заплата, а те настояват тя да бъде 760 лева и да не се замразява през тази година. Няма предвиден ръст на доходите на заетите в бюджетната сфера, а от КНСБ настояват те да бъдат компенсирани с ръста на инфлацията, който бележи 24-годишен пик.
"Не смятаме, че при условията на нарастваща средна заплата в частния сектор с 11%, тази в държавния не трябва да нараства и с един процент. В нашите структури има изключително много напрежение и най-вероятно може да се стигне до браншови протести, които КНСБ ще подкрепи. Като цяло смятаме, че държавата ще събере повече приходи, че БВП ще бъде малко по-голям от прогнозирания и средногодишната инфлация ще бъде малко по-голяма от планираната" – посочи представителят на КНСБ Любослав Костов, след което подчерта:
"В условията на толкова висока инфлация първото и основно задължение на изпълнителната власт трябва да бъде реалната покупателна способност на гражданите. И именно нейното намаляване ще бъде основна грижа на КНСБ."
Тук представителят на синдикатите заплаши дори с протестни действия, ако най-бързо не бъдат вдигнати доходите на хората, тъй като инфлацията се увеличава всеки месец и не се индексира веднъж в годината.
От страна на КТ „Подкрепа“ бе заявено, че тяхното отношение по въпроса за Здравната каса е по-скоро отрицателно. Те не са подкрепили законопроекта поради факта, че в него няма никаква политика по доходите на заетите в свързаните структури.
По отношение на Законопроекта за държавното обществено осигуряване от КТ „Подкрепа“ са дали своята подкрепа, въпреки всички свои възражения за начина, по който той е направен. Причината – има гарантирано увеличение на пенсиите, които са най-ниските в ЕС, и няма как да си позволят да не го подкрепят.
В същото време от КТ "Подкрепа" предупредиха, че за да може НОИ да си позволи всяка година да изплаща актуализираните пенсии, ще трябва постоянно да се извършва трансфер от държавния бюджет.
„Това е малко мързелив начин за финансиране на пенсиите през държавния бюджет – трябва да се направят нужните промени, така че да се гарантират приходите в НОИ“ – отбеляза Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“.
По отношение на държавния бюджет тя повтори казаното от колегата й от КНСБ, че няма никаква политика по доходите и че ако извършеното увеличение на минималната работна заплата от 1 април е било достатъчно, както твърдят от правителството, това означава, че всички можем да кажем, че е настъпил краят на инфлацията.
"А е повече от очевидно, че не можем да го направим" – обобщи Григорова.
