Депутатът от „Продължаваме промяната” Христо Петров, по известен като Ицо Хазарта, реши да направи своеобразен отчет за това, което е свършил като народен представител за изминалите шест месеца. Въпросният пост във Фейсбук предизвика бурни и противоречиви реакции, които обаче за пореден път показаха, че има нещо сбъркано в народопсихологията и ценностната ни система.
От отчета на Ицо Хазарта става ясно, че депутатските си заплати, които за шестте месеца се равняват на около 40 000 лева, той дава в помощ на изоставени деца без родители, настанени в домове или защитени жилища. И ги дава не за храна, играчки и лакомства – нещо, което много хора с пари се сещат да правят единствено по Коледа и Великден, а за образование. Освен това води дълги разговори с тях за вредата от наркотиците, алкохола и други порочни привички. И прави всичко, обикаляйки със собствената си кола на свои разноски.
„Тези деца може да станат учени, спортисти, инженери, лекари или работници. Може да станат проститутки, крадци или просяци. Аз вярвам, че този въпрос се решава сега, в този момент. И правя каквото мога”, написа Хазарта.
Той призна, че дълго е мислил как може да бъде истински полезен в качеството си на депутат. И че това не е като излизаш
по двадесет пъти на трибуната да губиш парламентарно време,
да внасяш нефелни законопроекти или да викаш всеки ден министри на изслушване, знаейки отговорите им.
„Миналата седмица гледах и слушах един депутат от ГЕРБ, който от трибуната на Народното събрание каза, че такива като мен не знаели защо са в парламента. Интелигентен човек е и ми стана много мъчно за него. Те наистина изперкват там – той искрено вярва, че като излиза на трибуната по двайсет пъти на ден да обижда и да пита “това ли ви е промяната?” е по-полезен от някой, който днес ще отиде и ще научи едно дете да чете”, отбеляза още Христо Петров.
Това му разбиране за полезността на един народен представител обяснява донякъде и неприличния жест, който показа миналата седмица към парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Впрочем с показания среден пръст Ицо Хазарта каза
много повече истина, отколкото с половинчасово слово,
изпълнено с клишета, лъжи и обиди. Дванайсетгодишно безобразно управление и гигантски кражби ( „Хемус” е само един епизод) на всяка държава й стигат.
Хазарта беше приветстван от тези, на които са омръзнали лъжливите обещания и "всезнаещите" празнословци. И беше порицан от псевдодемократичните пуритани. Наложи му се да отговаря на въпроси дали това е работата на депутата и защо не пише закони. Човек обаче трябва да е реалист и правилно да преценява за какво става, както и да върши това, с което е най-полезен.
„Освен утре да помоля юристите, икономистите и всички други образовани колеги от нашата група да спрат да пишат закони и да оставят това на мен. Аз също пиша. Вярно – песни, ама все е писане. Ще помоля и някой от математиците да ми обясни как се правят реформи и се приемат най-важните закони със 67 от общо 240 депутата”, отговори Хазарта на критиците си.
Още от времето на Алеко Константинов
политиката у нас се възприема като личен келепирджилък.
Всеки, който се докопа до властта, особено пък през последните тридесет години, смята за свой свещен дълг да уреди първо себе си и родата до девето коляно, да натрупа богатство било то в пари или имоти, пък ако остане нещо за тези, които са го избрали, да поработи и в техен интерес.
Навремето се разказваше един хубав виц, който пределно ясно очертаваше разликите между манталитета на европееца и този на балканеца с ориенталски примеси. Отишъл един наш министър на гости на колега в Италия и се възхитил от прекрасната му къща. А италианецът му посочил една магистрала в далечината и обяснил, че от нея си я е построил. Демек пооблизвал си пръстите и гребвал от време на време с малката лъжичка. Дето се казва – има за обществото, има и за него. Когато след време върнал визитата на българина, също се възхитил на големия му дом с басейн отпред. Тогава нашият човек посочил през прозореца и попитал: „Виждаш ли онази магистрала там?” „Не, не я виждам”, отвърнал смаяно италианецът, защото такава нямало. А нашият управник гордо се похвалил: „Е, от нея ми е богатството”.
Няма какво да се добави. Затова ни се вижда странно, когато някой не гребе с големия черпак от благините, които му предоставя властта, а се опитва да свърши нещо за хората, още повече за децата, за които се кълнем, че били нашето бъдеще. Вижда ни се странно, че той временно си е зарязал професията и работата, за да свърши нещо в полза на обществото. И то го е направил по собствено желание. Това е част от
обществения договор, който подписват управляващи и управлявани.
Само че по нашите ширини този неписан закон отдавна е загубил значението и смисъла си. За двете страни. Едните се изживяват като големи хитреци и тарикати, успели да преметнат балъците в името на собствената си алчност и ненаситност. Другите са вечно сърдити, мрънкащи и даващи акъл, но непредприемащи никакви действия да променят ситуацията. Ние сме царе на пасивната съпротива, като например да не ходим да гласуваме. Е, тогава няма защо да се учудваме, че от години ни управляват мошеници, а почтените хора са се дръпнали встрани. Най-тъпото е, че когато в края на краищата се появяват някакви ентусиасти, опитващи се да поставят нещата на мястото им, да ги променят, ние ревем, че ни се нарушава спокойствието, навиците, статуквото…
Да, Ицо Хазарта е един от тези, които хвърлят камък в застоялото блато. И най-вероятно и той и колегите му от „Продължаваме промяната” ще платят висока цена, че се опитват много бързо да променят провинциална България, да я наредят сред нормалните средноевропейски държави с правила и нравствени жалони, характерни за благоденстващите общества.
