Ситуацията в Украйна, агресивните действия на Русия там, безпрепятственото изстрелване на междуконтинентални балистични ракети от Северна Корея, тлеещите с години кървави конфликти в Азия и Африка показват недвусмислено, че ООН и най-вече Съветът за сигурност на глобалната организация се нуждае от спешни реформи. Никой обаче не се е засилил да ги започва.
Години наред световни лидери предупреждават, че Организацията на обединените нации става все по-безполезна, а издръжката и все по-скъпа. Тя се издържа от вноските на всичките 193 държави членки на организацията, като е в сила принципът по-богатите плащат по-големи вноски. Съединените щати, например, които са домакин на организацията, покриват 1/5 от редовните вноски в бюджета на организацията, които общо са около 40 млрд. долара годишно. Издръжката на административните звена е изключително скъпа, като се има предвид, че само в централата в Ню Йорк работят около 37 000 души. Над 100 000 души пък са част от мироопазващи мисии по цял свят. Междувременно ООН непрекъснато събира пари от държавите за хуманитарни операции със съмнителна ефективност.
Ветото е основен проблем
Преди броени дни японският премиер Фумио Кишида заяви, че войната в Украйна налага бърза реформа на Съвета за сигурност на ООН и най-вече на правилата за налагане на вето.
"Безчинствата на Русия, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, показват необходимостта от организиране на нов световен ред. Япония и преди е смятала, че използването на правото на вето трябва да бъде под максимален самоконтрол", обясни Кишида, като имаше предвид, че дори само една страна да наложи вето става невъзможно взимането на животоспасяващи решения.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подчерта на 5 юни, че в момента наблюдаваме как се руши създадената от Запада система за осигуряване на собствената му сигурност и разкритикува системата за вземане на решения в ООН.
Свидетели сме, че ООН играе минимална роля в уреждането на конфликта между Русия и Украйна. Вместо световната организация да се заеме със задължението си, тази роля е оставена на милостта и интересите на Ердоган и френския му колега Еманюел Макрон, които предлагат посредничество още от началото на войната на 24 февруари.
За сметка на това мудният генерален секретар на ООН Антониу Гутериш предприе пътуване до Москва и Киев едва на деветата седмица от войната. Освен това критици смятат, че той направил посещенията в грешен порядък, като първо се е срещал с агресора – Путин, а после с жертвата. Друг е въпросът, че над три месеца след руската инвазия в Украйна агенциите на ООН трудно достигат до цивилните под обсада, а хуманитарната помощ е кога как дойде.
Съвсем пък различен е проблемът, че ООН и нейните агенции никакви ги нямаше да реагират на риска от изтичане на радиация от ядрените централи на Украйна.
Резолюции, от които никой не се интересува
Да си го кажем направо – ООН е тромава и скъпо струваща институция, като дейността й обикновено включва безкрайни дискусии, които водят до меки, необвързващи резолюции, на които никой не обръща внимание. Решенията обикновено са измъчени и се вземат месеци след разглежданото събитие. За сметка на това непрекъснато осъжда, призовава, намеква и предупреждава, затова тази й пасивност й е спечелила имидж на незначителен фактор или "куче, което лае, не хапе“.
Пасивността на организацията е критикувана от различни страни през годините, сега обаче ситуацията е различна. ООН, която бе създадена след Втората световна война за поддържане на международния мир и сигурност, преживя много кризи, но от войната в Украйна вероятно ще пострада повече от всякога. Критиците на работата на организацията твърдят, че е тя е загубила първоначалната си цел и се лута без посока, но не прави нищо, за да се съживи.
ООН бе създадена на 24 октомври 1945 г., когато уставът й бе ратифициран от петте постоянни страни членки на нейния Съвет за сигурност – Китай, СССР, САЩ, Обединеното кралство и Франция. Първоначалната й цел е да се създаде форум за страните да представят своите "противоречиви възгледи", а в някои случаи и да се определи съвместен път напред, който да бъде одобрен от световната общност. В същото време трябва да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, като осуетява сблъсъци на расова, етническа или държавна основа, най-вече тежки военни конфликти.
Какво се случва на практика обаче – Северна Корея изстреля на 5 юни осем балистични ракети с малък обсег, с което постави рекорд по брой изстрелвания за една година при управлението на Ким Чен-ун. Според анализатори севернокорейският лидер изглежда е готов да повиши напрежението с първото си изпитание на ядрено оръжие от 2017 г. насам.
По-интересно е да разберем защо Ким си позволи да го направи. Съвсем скоро, на 25 май, само няколко часа след като Джо Байдън завърши първото си посещение като президент в Южна Корея и Япония, Пхенян изстреля няколко ракети, за една от които Южна Корея твърди, че е междуконтинентална балистична ракета. Резолюции на Съвета за сигурност на ООН забраняват на Северна Корея да изпитва балистични ракети.
След изпитанието Съветът за сигурност опита да наложи нови санкции срещу Пхенян, обаче Китай и Русия наложиха вето на 26 май на водената от САЩ инициатива. Последваха спорове и скандали, а накрая – нищо. И няма значение, че всички останали 13 членове на съвета гласуваха в подкрепа на новите санкции. Сред тях се предвиждаше да е забраната на износа на тютюн и петрол за Северна Корея, чийто лидер Ким Чен-ун е страстен пушач.
Реформите – задънена улица
Някои анализатори сравняват пасивността на ООН по отношение на войната в Украйна с действията й по време на Студената война. Малко след създаването си световната организация попада в нова конфликтна обстановка – Студената война. Тя се оказва напълно неподготвена за конфликт от такъв тип и се проваля в изпълнението на част от приоритетите си. Още това започва да играе второстепенна роля, за сметка на индивидуалните усилия на световните лидери. Надеждите са били, че след падането на Желязната завеса световната организация ще се реформира и пригоди работата си спрямо съвременния свят. Това обаче си остават само надежди и добри пожелания. Често ставаме свидетели как Русия, Китай или Съединените щати използват силата си, за да наложат своя политически ред и национални интереси в ООН, за сметка на развиващите се страни, които винаги трябва да "просят“ милост и закрила.
През 2018 г. Гутериш се обяви за реформа на Съвета за сигурност, защото реши, че Студената война се е завърнала, а съветът е безсилен да решава кризи като тази в Сирия.
"Ясно е, че Студената война се е завърнала. Но има разлика. Преди САЩ и СССР бяха в конфликт, но бяха в състояние да контролират останалите. Сега САЩ и Русия не могат да го правят. Множество страни са активни в Близкия Изток – Турция, Иран, Суадитска Арабия“, коментира той и посочи, че Съветът за сигурност има структурен проблем – той отразява реалностите непосредствено след Втората световна война, а сега светът е друг.
Очевидно проблемите са известни на всички, но усилията за промени не са мръднали от 1945 г. насам.
