Природозащитници алармират за рисковете от нови ВЕИ-та

фотоволтаици

Насочеността на лелеяните пари от механизма на Европейския съюз за възстановяване и устойчивост, заради който България трябва да получи  6.6 млрд. евро за превъзмогване на кризата след пандемията, притесни екологичните организации. Напълно възможно е да бъдат финансирани и проекти, които водят до увреждане на околната среда, предупреждава доклад на международната природозащитна организация за наблюдение на финансирането на публични проекти "Bankwatch".

Докладът цитира България и Латвия като страни, в чиито национални планове проектите, насочени към увеличаване на възобновяемата енергия, съдържат потенциален конфликт между действията в областта на климата и биоразнообразието. За предотвратяването му се изисква прилагане на предпазни мерки за околната среда, което може да бъде постигнато при по-добро планиране и участие на граждански организации с експертен опит в процеса, смятат от "Bankwatch".

Според анализа, българският Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) предвижда проекти за енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), които е възможно да нанесат сериозни щети на биологичното разнообразие. От природозащитната организация предупреждават, че в плана липсва информация как и къде ще бъдат инсталирани новите мощности.

Неслучайно в документа е поставен

сериозен акцент

върху разширяването на съществуващите и бъдещите ВЕИ инвестиции.  

Като пример за такава,  която уврежда биоразнообразието от риболовен клуб "Балканка" дават редица водноелектрически централи в зони от "Натура 2000" – като ВЕЦ "Девин".

От години българската природозащитна общност обсъжда нуждата ВЕИ да бъдат изграждани изключително извън зоните от европейската мрежа "Натура 2000". Към момента на европейско ниво се обсъжда инструкция за ограничения на места за ВЕИ инвестиции от гледна точка на защита на биоразнообразието, но до този момент няма постигнато съгласие по въпроса.

Заместник-министърът на околната среда и водите с ресор "Биоразнообразие" – Тома Белев, е на мнение, че одобрените за финансиране от Европейския съюз планове на България – каквито са Националният план за възстановяване и устойчивост, както и Националната приоритетна рамка за действие в "Натура 2000" – са документи, указващи линиите за финансиране по отношение на ВЕИ и на "Натура 2000" от държавата в конкретни сфери и географски локации. Той обаче не крие, че те не са в състояние да стопират абсолютно всички вредни частни инвестиции. Да, осигуряват възможности за контрол, защото всички подобни инфраструктурни проекти подлежат на задължителни оценки за въздействие върху околната среда. Оттам нататък обаче… 

Според Белев, до 2020 г. е действал национален План за енергията, който също е указвал на инвеститорите кои са възможните локации за нови енергийни проекти, но той вече е с изтекло действия. А новият План за енергия и климат все още не е готов и в момента

има неяснота за разрешените места за изпълнение на ВЕИ проекти.

От Сдружение "Балкани", което е партньор на международната мрежа "Bankwatch", предупреждават, че във вече одобреният план на България по механизма за възстановяване и устойчивост се споменават проекти за фотоволтаици, ветрогенератори, както и водни и морски ресурси, без да се навлиза в детайли.

"България има история в увреждането на биоразнообразието при реализиране на възобновяеми енергийни проекти, като например малките водно-електрически централи (виж тук и тук) и ветропарковете по миграционния път на птиците. Последствията от неподходящи проекти или локации са преградени реки и убити редки видове птици като пеликани и лешояди. С това са свързани и текущи наказателни процедури срещу България, както и осъдително решение за Калиакра в Съда на Европейския Съюз," напомнят природозащитниците.

Притесненията на природозащитниците далеч не са напразни, като се има в предвид манталитетът на нашенските бизнесмени, които като им замирише на пари не пропускат „да ударят кьоравото“. Още повече, когато става дума за европейски средства.

А сега пътят за усвояването им ще бъде безапелационно отворен

Вече сред бизнеса усилено се коментира въпроса откъде и как ще си осигури финансиране за такива проекти, тъй като за всички е ясно, че изграждането на соларни системи за покриване на собствените нужди от ток на предприятията е възможно най- изгодно от икономическа гледна точка.

Разбира се инвестициите в соларни централи за собствено ползване са много различни и зависят от големината на съответната фирма, която иска да ги използва. Обикновено те варират от 10 – 20 хил. лв. за офиси, магазини и малки цехове и до над 1 млн. лв. за средни производства, хотелски комплекси и др., а могат да стигнат и над 10 млн. лв. за големи заводи.

Обикновено подобни проекти биват лесно одобрявани от банките, тъй като гарантират възвръщаемост на вложението и са устойчиви в дългосрочен план и затова кредити за собствени ВЕИ се отпускаха сравнително лесно и при добри условия и досега.

А когато този вид проекти имат и съпорта от Плана за възстановяване, чийто основен елемент  е именно стимулирането на инвестициите във ВЕИ, апетитът към този вид инвестиции неминуемо ще нарасне значително. В него са заложени са няколко различни проекта, които включват както по-големи инвестиции в соларни централи с батерии, така и малки покривни проекти за бита. Има и грантова схема, която ще подпомага бизнеса да инсталира системи за собствено производство на ток в комбинация със съоръжения за локално съхранение на произведената енергия.

Безвъзмездната помощ по плана в това направление за бизнеса е 200 млн. лева.

В такъв порядък се очаква да бъдат и собствените инвестиции на фирмите. Вече стана ясно, че в него е посочено е, че капацитетът на инсталираната мощност на индивидуален проект не трябва да надвишава 1 мВт, което е напълно достатъчно за повечето предприятия в страната, като се има предвид, че масово проектите, които се реализират досега, са за 600-800 кВт върху покривите на индустриални предприятия и складове.

Всичко това е повече от прекрасно, стига правилата да бъдат ясни, за да не се получи като с частните ВЕЦ преди няколко години – повечето от тях са незаконни, но пък собствениците им продължават да са прекалено симпатични на властта…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще помогнат ли необозначените полицейски автомобили, които МВР планира да купи, за по-добрия контрол на агресивните шофьори?

Подкаст