След като на 26 май орязаха сериозно лихвите (от 14% на 11%) на извънредно съвещание, паричните стратези на "Банк России" използваха редовната си среща на 10 юни, за да направят още една лихвена редукция, този път от 11% на 9.5 процента. Мнозинството анализатори предвиждаха по-скромно намаление със 100 базови пункта. Руските централни банкери намекнаха, че не са приключили с разхлабването на паричната политика, защото икономиката и инфлацията са в далеч по-добра от очакваната кондиция въпреки затягащия се обръч на западните санкции.
В по-оптимистична ревизия на указанията си и от миналия месец "Банк России" подчертава, че "ще обсъди необходимостта от по-нататъшно намаление на лихвените проценти на следващите си съвещания". В официалното изявление на институцията се посочва, че "инфлацията се понижава по-бързо, а спадът на икономическата активност е по-малък от прогнозираните през април равнища".
Четвъртото поредно орязване на лихвите е най-малкото от низходящия цикъл, станал възможен благодарение на охлаждането на инфлацията след сериозния ръст на руската рубла. В момента лихвените проценти вече са с над 50% по-ниски от върховите си равнища след началото на военните действия и акцентът се измества към новите рискове, които могат да възникнат от разстройването на търговския обмен.
Руската парична единица съхрани спечеленото и след съобщението за лихвената редукция са търгуваше в Москва с около 2.8% по-силно към зелените пари – под 58 рубли за един щ. долар. От началото на годината рублата е поскъпнала с над 30% към американския долар и е световен валутен лидер по печалби.
Икономисти очакват още лихвени понижения, особено ако рублата остане на сегашните си прекалено високи за вкуса на централните банкери равнища.
"Банк России" очаква тазгодишният икономически спад на руското стопанство да е по-малък от прогнозирания през април, а инфлацията при базовия сценарий за икономиката да е в диапазона 14-17 процента до края на 2022-а. По оценка на централните банкери, към 3 юни годишната й стойност е била 17 процента.
Отслабването на индивидуалното потребление и засилващата се рубла, защитена от въведения капиталов контрол, помагат за овладяване на инфлацията след резкия ценови скок в първите дни на войната с Украйна. Оттук нататък основната задача на официалните власти ще е да съживят вътрешното потребление, за да балансират растящия износ на суровини – основния източник за скока на руската парична единица до най-силните котировки за последните четири години. Освен лихвените редукции, "Банк России" разхлабва и капиталовия контрол, за да свали възходящия натиск върху рублата.
По оценка на валутни анализатори, в момента лихвите почти не оказват влияние върху валутния курс, който е далеч по-зависим от експортните приходи.
Търговските ограничения, въведени като наказание срещу Кремъл заради нахлуването в Украйна, повишават заплахата от недостиг на различни стоки, а пренасочването на износа с цел заобикаляне на санкциите, повишава разходите. "Банк России" предупреждава, че "по-нататъшното влошаване на външната търговия и финансовите рестрикции могат да окажат проинфлационен ефект и оттам да доведат до по-дълбок спад на капацитета на руското стопанство отколкото са предвижданията в базовия сценарий".
