Доживяхме и това чудо на пазарната икономика. Бизнесът, икономиката, да водят относително самостоятелен живот, независимо от политическите сътресения и погрешните стратегии и решения на властта. И то във времена на световни, регионални и вътрешни кризи. Време е черногледците – министри, депутати и анализатори, да сложат розови очила и да спрат с апокалиптичните картини, които всекидневно ни рисуват. Защото само погледът върху обективните факти може да е база за правилни управленски решения, които изписват вежди, а не вадят очи.
„Въпреки всички шокове, кризи и пророкувания, през април индустрията достигна нов рекорд – най-висок индекс на производството в преработващата промишленост, откакто има данни. Интересно е, че въпреки всички шокове, темпът на растеж се увеличава и достига 17.8% на годишна основа, в сравнение с 13.1% през март и 12.1% през януари и февруари”. Това коментира в социалните мрежи Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество".
Още по-интересно е, че
почти всички отрасли на индустрията отбелязват растеж
на годишна база, с минимални изключения като кожа, каучук, основни метали, при които има незначителен спад.
Има забавяне в енергетиката и добивната индустрия през април – макар че и двата сектора продължават да отчитат растеж на годишна основа. Вероятно при енергетиката става въпрос за сезонни фактори, тъй като април беше по-топъл тази година и съответно топлофикациите са били по-малко натоварени. Този бизнес обаче работи с максимален капацитет и се възползва от възможностите да изнася ток на високи цени на международните пазари.
Не са лоши данните и от други отрасли. Туризмът продължава да отчита над 100% растеж (от ниска база през 2020-21 заради пандемията). Строителството леко спада на годишна основа (2.4%), най-вече заради забавяне на инфраструктурните проекти. Търговията на дребно се забавя, но продължава да отчита солиден реален растеж на годишна основа (5.7%), което също е забележително предвид инфлацията, казва Ангелов.
Икономиката е в растеж:
трябват реформи и намаление на дефицита сега,
алармира и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
Извън разчетите за отделни програми и мерки нека е ясно, че в период на възстановяване и растеж трябва да има бюджетна консолидация. Казано иначе, извиненията от 2020 г. и дори 2021 г. с ковид пандемията вече не са валидни изобщо и бюджетният дефицит отново трябва да тръгне надолу. Да повторим: България трябва да има благоразумна политика с балансиран бюджет – като при кризи и външни шокове може да има временен дефицит, а в период на висок растеж трябва да има излишък.
Последните икономически данни потвърждават, че възстановяването от пандемията е приключило и България е в нов цикъл на растеж.
Да, войната в Украйна е неблагоприятен фактор за европейската икономика като цяло – но ефектът засега е относително ограничен, както се вижда от прогнозата на ЕЦБ отпреди дни.
Да, растежът ще е по-нисък – 2.8% реален ръст на БВП за 2022 г. – отколкото очакваха всички през есента, но това е далеч от рецесия. По отношение на енергийните цени
пикът беше отчетен в средата на март,
а след това пазарите постепенно се успокоиха.
След първи колебания през март, износът на Германия отчете силен ръст от над 4% през април; всъщност, проблемите пред германската, а и чешката и словашката икономика са основно в нарушените вериги на доставки за автомобилното производство и постепенно се разрешават.
Както се вижда, българският бизнес всъщност се справя доста добре в новата конюнктура, коментира Богданов. Вече коментирахме историческия рекорд в износа за март – а ръстът в стойността от 40% за година е резултат наполовина от по-високи цени, но и от увеличение на обемите.
Индексът на промишленото производство през април отчита ръст на годишна основа от 16,9% в реално изражение, в преработващата индустрия дори е 17,8%. Българската индустрия изглежда добре позиционирана в производствата с най-висок инфлационен шок – от електроенергия през селскостопански суровини. За военните заводи вероятно е нужен специален анализ. В други отрасли пък – металургията и химическата промишленост например – действително има по-високи разходи, но пък и продажните цени в резултат на високото глобално търсене значително са нараснали.
Изобщо – последните месеци отчитат
исторически най-високи стойности на индекса
на индустриално производство в реално изражение.
В туризма се отчита повече от удвояване на нощувките в сравнение с април на 2021 г. Европа още изпитва структурен дефицит, което отваря бизнес за българските превозвачи. Дори не коментираме устойчивия успех на ИТ сектор, който успя в кризата да добави над 10 хиляди заети. Всички индикации сочат растяща икономика, висока заетост и увеличаващи се печалби и доходи.
България влоши публичните си финанси заради пандемията от Ковид-19 – вероятно неизбежно, но ефектите от кризата вече отминаха и обръщането на посоката не може да бъде повече отлагано.
Евростат потвърди възстановяването, след като през първото тримесечие на 2022 г. БВП на ЕС е вече с 1.7% над предкризисната 2019 година.
Макар да не е сред отличниците по растеж, БВП в България е с 2.4% по-висок от иначе рекордната 2019 година. Време е да затворим разговора за преодоляната криза,
да се фокусираме върху политики за растежа
и да вкараме бюджетния дефицит отчетливо под 3% от БВП през 2022 г. – поне!
Връщайки се към политиката – какво ще стане, ако няма мнозинство зад актуализацията на бюджета за тази година? Поне три неща, които можем да оценим позитивно.
Първо, общото ниво на публичните разходи няма да се увеличи, правителството ще е принудено да харчи за нови мерки чрез икономии в други пера и така ще бъде стимулирано да ускори реформите.
Второ, няма да се приемат някои (най-малкото) спорни промени в данъчното законодателство.
И трето – правителството ще трябва да подкрепя пенсионерите според нуждите и като цяло ще има натиск за подобряване насочеността на социалната подкрепа.
Общият ефект ще е натиск за повече ефективност и бюджетна дисциплина.
А оправданията после? Дали някой ще се престраши да признае вината си, или пак ще търсим враг с партиен билет през два континента, че на трети?
