Хората от третата възраст у нас трепетно очакват да се приеме актуализирания бюджет 2022, за да получат обещаните надбавки над пенсиите си. Дали това ще стане при тази политическа обстановка? Отговорът все още е „По-скоро да!” Но един въпрос с отговор след година и половина гложди все повече общественото мнение – "Как на 1 януари 2024 г. ще се чувства най-бедният пенсионер в ЕС като горд член на Еврозоната, примерно – 2 банкноти по 200 евро в портмоненцето си?"
Подобно "пропенсионерско мнение" застъпва и БСП, която иначе е за еврото. Ето го червеното икономическо острие проф. Румен Гечев:
"Конгресът на БСП е решил да влезем в Еврозоната, но въпросът е кога и при какви условия. В този смисъл сега ние дърпаме спирачката и казваме: "Момчета, дайте да се спрем малко и да направим сметките“. Въпросът е кога ние влизаме в Еврозоната и какви са последиците за България. Дръпнали са спирачките за Еврозоната Унгария, Полша и Чехия, които са доста по-развити от България. Техните правителства и неправителствени организации са категорично против и казват, че влизането в Еврозоната е тема, която ще обсъдят след 20-30 години, когато достигнат поне 90% от средните доходи на Европа”.
Добре де, доколко бедни са нашите пенсионери, че простата замяна на едни ценни хартийки с други да ги застрашава?
Това, за съжаление, не подлежи на лесно изчисление. По простата причина, че Евростат няма данни за минимална пенсия по държави членки. А няма, защото в развития свят
понятие като "минимална пенсия" не съществува.
Разбира се, че навсякъде могат да бъдат открити възрастни хора с мизерно ниски пенсии. Причината за съществуването им обаче не е политиката на държавата, а тяхната лична осигурителна активност като трудово активни.
Единственият сравним показател в този случай може да бъде „коефициентът на заместване”.
Чехите, например, получават като пенсия 50% от заплатата, която е около 1000 евро средно, а португалциите – 54%, но при средна заплата около 1200 евро.
Във Финландия пенсията е 58.4% от заплатата, която средно е около 3700 евро, но от тази сума трябва да се приспаднат данъци и други плащания.
Мъжете в Словения се пенсионират на 63 години, а жените – на 61 години. Те могат да разчитат на 62% от доходите си в активната възраст, които също надхвърлят 1000 евро на месец.
В Италия пенсията е 65% от заплатата, която средно е 2300 евро, в Австрия – 77% (средна заплата 2700 евро), а в Испания – 81% от заплатата (средно 2200 евро). Изглежда, че най-големите
"баровци" са възрастните хора в Люксембург,
където средната брутна заплата е 4300 евро, а пенсията – 87% от нея. Грешен отговор – най-висок процент спрямо заплатата получават като пенсия гърците. Нищо, че от години те живеят в режим на жестоки икономии. Пенсионерите на южната страна получават 96% от заплатата си при средно месечно възнаграждение от 2100 евро. Тоест – като навършиш съответните години, преставаш да работиш, но продължаваш да получаваш почти същата заплата.
Извън Европейския съюз, картинката е доста по-безрадостна. В Турция, например, мъжете се пенсионират на 68 г., а жените – на 58 години. Пенсиите им обаче са еднакви – 64.5 % от заплатата, която средно е около 900 евро. Засега най-зле е положението в Русия, където пенсията е под 40% от заплатата, а нейното средно "количество" се движи около 850 нашенски лева.
А къде сме ние? По последни данни на Националния статистически институт, средната работна заплата в България е 1543 лева. А от първи октомври, ако двете "пенсионерски" актуализации минат, средната пенсия ще бъде малко над 700 лева. Тоест – доста сериозно количество български пенсионери ще догонят "наборите" си в Русия в продължителния им полет към дъното на мизерията.
Защо е така?
Ами, защото…
след 33 години демокрация продължаваме да живеем в социализъм.
Ето и поредното доказателство, формулирано от Фискалния съвет: „Въпреки положителните тенденции по отношение на средния размер на пенсията, продължаваме да считаме, че разпределението на този ефект между самите пенсионери е неравномерен и разрушава доверието в пенсионно-осигурителната система – най-облагодетелствани са тези с най-ниските пенсии”.
Според експертите, мярката би се отразила негативно върху осигуряващите се лица като ги "мотивира" да не се осигуряват на високи доходи, защото този им индивидуален принос към осигурителната система изобщо не им гарантира по-високи пенсии.
Фискалният съвет подкрепя политиката по увеличаване на доходите на пенсионерите, но счита, че това трябва да стане по справедлив и финансово-устойчив начин – чрез радикално реформиране на самия пенсионно-осигурителен модел.
Основният проблем е известен от десетилетия: на входа – ниска събираемост на осигуровките за пенсия (цели обществени групи не са и чували за тях), а на изхода на системата – „хеликоптерни пари”, т.е. пари,
разхвърляни на калпак и без оглед на индивидуалния осигурителен принос.
А иначе България има модел на тройна гаранция за парите за старини: държавна пенсия – разходно-покривна, втора пенсия – през универсален пенсионен фонд (капиталов, но задължителен стълб) и трета пенсия – капиталов, но доброволен, в който всеки отговорен работещ може сам да си внася.
Първият стълб е провален. Там парите всеки месец не стигат и се налага държавата да го допълва с милиони от данъците, надхвърляйки дори50% от разходите за пенсии.
Вторият стълб се развива успешно, но на него най-отчетливо му се отразява криенето на осигуровки. Защото държавата замазва тези кражби като субсидира държавната пенсия, но при частните пенсии това няма кой да го направи. Там каквото внесеш, това ще натрупаш. Парите ти обаче са защитени, а за 2021 г. доходността на универсалните пенсионни фондове надхвърля 6 процента.
При третия стълб – доброволните фондове – доходността за последната, при това пандемична година, не пада под 5%, а най-високата е цели 8 на сто.
Тук, под формата на вметка, трябва да кажем и още нещо. От години
държавата ревнува от частните пенсионни фондове,
които силно засенчват ефективността ѝ. Затова всячески се опитва да ги източи и да прибере парите им.
По тази причина разпределението на осигурителната вноска за пенсии е в съотношение 14.8% на 5% в полза на държавата, въпреки постоянно декларираната политическа "нагласа" делът на частните схеми да бъде увеличен. Грубият фискализъм обаче, завещан ни още от "баща" му – финансовият министър в първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков (онзи, с постната пица), не позволява това да се случи.
Значи, ако държавата стои отговорно финансово, събира осигуровките си и "раздава" пенсии единствено според индивидуалния „осигурителен принос” (от една страна), а гражданите мислят за старините си и проявяват осигурителна активност (от друга), пенсиите няма да са това, което са.
Но, уморени от дългия преход, хората вече са апатични и предпочитат някой друг да мисли вместо тях. Колкото и да ги боли после, когато вече е късно за каквото и да било.
