На прага на поредната политическо криза, българските земеделци отново бяха изправени на нокти. Въпреки всички обещания на ресорния министър Иван Иванов, че освен финансирането от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, за първи път е заложено и увеличаване на националното съфинансиране – от 15 на 60%, надеждата това наистина да се случи става все по-крехка и по-крехка.
Колкото и парадоксално да звучи – особено на фона на всички "височайши" клетви, че бъдещето на България е по-важно и от най-доходоносната партийна интрига – все още не е ясно дали проектозакона за актуализацията на бюджета за 2022 г. изобщо ще види бял свят. Тоест – дали общият годишен размер на средствата за подпомагане, предоставени на Държавен фонд „Земеделие“, гарантиран с бюджета на Министерството на земеделието, наистина ще бъде увеличен със 150 млн. лв. и
ще достигне респектиращите 450.35 млн. лева.
Около 111 млн. лв. от тях са насочени за осигуряване на ликвидност и достъп до финансиране на предприятия, които през периода на пандемията са били изправени пред внезапен недостиг на средства.
С допълнителните 8.5 млн. лв., Програма „Де минимис“ (общо за годината 36 млн. лв.) ще достигне "тавана" на помощта, като неин приоритет остават оранжерийните производители.
Очакванията са, че с 12 млн. лв. ще бъдат увеличени парите за свиневъдите (за хуманно отношение към животните) и ветеринарите, включени в т. нар. профилактична програма.
В "тези 450 млн. лв." са включени и 7-те милиона, които правителството обеща на фермерите, ударени през 2021 г. от градушки заради… все същото: някакви си самолети прелитат и антиград ракетите не бива да бъдат изстрелвани.
Допълнителни 10 млн. лв. са предвидени и в бюджета за администрацията – по най-различни пера. Например – за доставка на противоградови ракети, предназначени за употреба в активния сезон – 3 млн. лева. Доколкото борбата с градушките е дело на администрацията, разбира се!
За осъществяване на обществената услуга "Защита от вредното въздействие на водите", възложена на "Напоителни системи" ЕАД чрез договор с Министерството на земеделието – 5.3 млн. лева.
С още 1.7 млн. лв. ще бъдат "обезпечени" контролната дейност на министерството (900 000 лв.) и Селскостопанската академия (800 000 лева).
Казано в резюме – всичките тези милиони, бавно наближаващи заветния половин милиард, все още са на хартия. И само от Народното събрание зависи дали те ще "потекат" в правилната посока, или
българското земеделие ще продължи да оцелява въпреки усилията, положени от държавата.
В същото време, само преди дни сегашните зам. министри не обясниха, че е наложително да се подобри инфраструктурата и научната дейност в селските райони.
По време на форума „Развитието на зелените региони на България и индустриите за здравословен живот – възможности и предизвикателства“ , проведен в Плевен в началото на седмицата, заместник-министрите на земеделието Стефан Бурджев и Иван Христанов, напомниха, че устойчивото социално-икономическо развитие на селските райони е свързано с подобряване на съществуващата инфраструктура, качеството на предлаганите услуги за населението и научната дейност.
Според тях една от основните цели на ръководството на Министерството на земеделието било преодоляването на тези различия и постигането на устойчив растеж както на Северозападния регион, така и на селските райони, а заложените интервенции в Стратегическия план целели да превърнат селските райони в по-привлекателни за бизнеса и за живеене. И припомниха, че в Стратегическия план са заложени и интервенции, чиито допустими бенефициенти са земеделските стопани, преработватели от хранително-вкусовата промишленост, къси вериги на доставки.
Сега обаче,
всички тези инак добри намерения
висят на косъм, заради поредното нашенско политическо театро.
В същото време новините свързани с прехраната на населението далеч не са оптимистични.
Без никакви заобикалки вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, предупреди, че ако Европейския съюз не действа единно, през зимата цената на зърното може да се удвои и утрои
„Към момента Русия не изнася зърно. Украйна пък не може да го изнася, защото пристанищата ѝ са блокирани от Русия, а транспортът по суша е с ограничен капацитет“, коментира Василев в началото на седмицата.
Той не подмина и причината – че към момента Русия не изнася зърно. Украйна пък не може да го изнася, защото пристанищата ѝ са блокирани от Русия, а транспортът по суша е с ограничен капацитет.
На фона на казаното от него, не е ясно как страната ни ще успее да се справи с проблема. Още повече, че тази седмица стана ясно и още нещо, което има пряко отношение към хората, произвеждащи храната ни.
От „Неохим“ АД, който е и един от двата торови производителя на територията на страната ни, съобщиха, че не са получили държавна помощ заради високите цени на природния газ, както бе обещано от правителството.
В комбинация с обявеното от „Булгаргаз“ ЕАД увеличение в прогнозната цена на природния газ за месец август 2022 г., това създава сериозни предпоставки за притеснения за мениджмънта на торовия производител.
В същото време официалният източник за цените на природния газ на европейския пазар ICIS обяви на 16 юни прогнозна цена Spot Gas Markets Intra-day на TTF за юни от 138.9 евро за MWh.
Притесненията за „Неохим“ АД се засилват и от
намеренията на „Булгартрансгаз“ да спре подаването на природен газ
заради пускането в експлоатация на интерконектора IGB.
Предвижда се проектът да свърже България с Южния газов коридор и да има синергия с други големи енергийни проекти като TAP, TANAP, EastMed и LNG терминала в Александруполис.
Изпълнителният директор на „Неохим“ АД Стефан Димитров обяви, че очаква и увеличаване и на цената на превоза във връзка поскъпването на горивата при стартирането на жътвата.
Комбинацията от всички възникнали проблеми и неясноти за торовата индустрия не само у нас, но и в Европа, води до доста песимистичната прогноза, че през септември цените на азотните торове ще се покачат в сравнение с тези от юли, а от там и на всички земеделски продукти.
С други думи, можем да обобщим най-просто – очакват ни не малко и много трудни дни.
