Г-н Василев, за половингодишното си присъствие във "високата" власт, успяхте ли да огледате задкулисието отвътре и да се ориентирате колко "дълбока" държава е България?
– Какво означава "дълбока държава" най-добре се видя, когато бръкнахме в "Капитан Андреево" и премахнахме частната граница. Каналите и схемите на този българо-турски граничен пункт са създадени още преди падането на Тодор Живков от власт. Като тук не говорим само за български, а и за международни интереси.
Според вас държавният капитализъм, въведен от ГЕРБ и ДПС, работи ли още? Тоест – капитализъм, контролиран от управляващата политическа сила – с мачкане на едни, привилегироване на други, създаване на зависимости с държавни ресурси, репресиране и т.н. Този модел функционира ли все още?
– Мачкането не функционира. След "Осемте джуджета" вече никой не е държан на хемодиализа, за да прехвърли фирмата си на когото трябва. Изнудването чрез НАП също не съществува. Съществуват ли картелните образувания за печелене на обществени поръчки – ако те са били създавани в миналото и са спечелили "съответните" обществени поръчки, ако процедурите са законосъобразни, няма как изпълнението да бъде спряно. Но, както го видяхме и с очите си – там изнервянето също е много голямо, защото никой не очаква държавата да продължи да налива безконтролно публични финанси. Ние отстояваме и ще продължим да отстояваме само една позиция – честни и еднакво достъпни за всички търгове. Това обаче отнема време. В проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който внесохме в Народното събрание, има няколко много съществени поправки в тази посока. Една от тях е, че всички поръчки на стойност над 5 млн. лв., задължително ще подлежат на предварителен контрол. Съгласете се, че не е здравословно да има фирми, на които над 50% приходите идват от българската държава. Тези фирми се специализират в изпълнението на обществени поръчки, а не усъвършенстват основните си дейности.
Да, но огромните средства са именно в тези фирми. Те получават големите пари, те получават повече медийно внимание, те винаги имат право на глас, те имат огромни възможности – дори и институционално – да работят срещу власт, която не им е удобна. Какви тогава са шансовете на този „изтласкан“ дребен, среден и едър бизнес да успее в тази квази конкуренция?
– Една от препоръките, които бяхме направили към Агенция „Пътна инфраструктура“ бе не да има 28 договора за поддръжка и ремонт, а над сто. Така че малки и средни фирми да вземат поддръжката на три, четири или пет общини или отделни участъци от републиканската пътна мрежа. Това веднага отваря пазара, позволява на всички да кандидатстват на равни начала и увеличава конкуренцията. А оттам – и качеството на работа. Другата ни амбиция е да отворим пазара към международната конкуренция.
Априори, той нали е отворен още от влизането ни в Европейския съюз през 2007 година?
– Априори да, но ако погледнем какви условия поставят възложителите на поръчки за 50 или 100 милиона, на практика сме си все така затворени. Документацията е изцяло на български, кандидатите трябва да представят специфични български сертификати, изискват се безброй документи, които другаде в Европейския съюз не се изискват и затова няма как да ги имаш… Всичко това автоматично означава, че чужда фирма самостоятелно не може да стъпи на българския пазар. За да успее, трябва да си намери български обслужващи фирми, да влезе в консорциум с някой от богоизбраните и т.н. Тоест – няма реална, истинска конкуренция и пазарът реално си е затворен за чужди фирми. Аз не мисля, че цените на строителството в България не са атрактивни за чуждестранния бизнес, примерно – за немски или френски компании, но те не идват. А си мисля, че всеки от нас би оценил пътища с немско качество…
Г-н Василев, негативните епитети за вашето 7-месечно управление продължават да валят отвсякъде. Според "едни хора" по-лошо управление от вашето не е имало от времето на хан Аспарух. Г-н Дянков, например, каза, че вдигането на данъците е абсолютно неизбежно, че инфлацията ще достигне 40%, че никакви реформи не са свършени. Как ще отговорите на явните и задкулисните опоненти?
– Ако гледаме европейския хармонизиран индекс, където се мери инфлацията в Общността, в цяла Източна Европа тя е или като нашата или е малко по-висока. С изключение на Естония, където говорим за 20 процента. Ние сме 13.4 на сто, в Румъния е с 1% по-ниска… Така че това не е нещо уникално, просто ние сме по-бедни, а дяловете на енергетиката и на храните – много по-големи.
От другата страна на черногледството, икономическият растеж за първото тримесечие е над 4%, преките чуждестранни инвестиции са най-високи от 12 години насам – около 900 млн. евро, имаме най-високия износ, 20-процента ръст на индустриалното производство… И това не са само оръжия, както някои хора обясняват. Износът е вдигнат в почти всички стокови групи – и то с двуцифрен темп. Така че икономиката се развива въпреки всички бушуващи кризи. А какви бяха големите ни задачи? Ами първо – да не пречим на бизнеса. И второ – да осигурим една относително стабилна икономическа среда. Мисля, че успяхме да се справим.
А защо официалната покана за влизането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) мина и замина просто така – между другото? Нали от десетилетия го чакаме този голям успех?
– Да ползваме популярния израз – става дума за Клуба на богатите държави. Като цяло, поканата означава най-малко две неща. Най-напред – синхронизира законодателството и дейността на институциите ни с останалите членки в организацията. Но по-важното е, че членството дава гаранция на големите компании, на големите инвеститори, че България е сигурна и прогнозируема държава, в която те могат да правят успешен бизнес. Това членство отключва огромен набор от инвестиции и световни имена. А както знаем, колкото повече наши индустрии се „закачат“ към световните индустрии, толкова по-големи ще бъдат заплатите и пенсиите. На практика това членство ни отваря вратите пред световните пазари и ни „позволява“ да продаваме на световни цени. Да, предстои ни да свършим огромна работа през следващите две години, но поставянето ни на световната карта си заслужава усилията.
