Александър МАРИНОВ
След драматичния провал на усилията за излъчване на правителство от „Продължаваме промяната”, очакванията са насочени към третото завъртане на парламентарната рулетка. Второто не представлява интерес, тъй като ГЕРБ категорично обявиха, че няма да правят опити и веднага ще върнат мандата на президента Радев.
На теория държавният глава може да избира между пет възможности, но на практика реалните опции са две, ако не иска да бъде обвинен в умишлено ликвидиране на и без това малките шансове да бъдат избегнати предсрочните избори. ДПС и „Възраждане” многократно изразяваха желанието си без отлагане да се отива към урните, а връчването на мандата на ИТН ще има същия ефект предвид отношението към тях в досега управлявалата коалиция.
Поради това президентът всъщност ще трябва да определи третия мандатоносител между БСП и „Демократична България”. Това решение ще бъде предшествано от нов кръг консултации, в които парламентарно представените партии ще трябва да изразят отношението си към вариантите за формиране на правителство. Какво ще бъде казано на тези консултации предстои да видим (ако изобщо разберем детайлите), но и сега се забелязват видими различия в оценките и намеренията на левите и десните, които имат отношение към съдбата на действащия парламент.
Общото между социалистите и градската десница е, че
и двете формации заявяват готовността си
да направят „всичко възможно” за съставяне на правителство и за избягване (или поне отлагане за известно време) на предсрочните избори. Както левите, така и десните незабавно смекчиха тона си към президента и видимо се стараят да загладят впечатленията от своята агресивна и дори оскърбителна реторика към него през последния месец. Очевидно и едните, и другите имат желание да се пробват, което е обяснимо с оглед стремежа към оставане във властта и особено към избягване на предсрочните избори. Освен подразбиращите се опасения от влошаване на изборните резултати, специално БСП има основания да се притеснява от разкритията на евентуалния служебен кабинет за износа на оръжие и някои други съмнителни практики в контролираните от левицата министерства.
Има обаче видими различия в подхода на двете формации, изразени в оценките за досегашното управление и в очертаващата се тактика за реализация на мандата.
Преценката (всъщност, самооценката) на левицата, изразена от Корнелия Нинова, е позитивна: „икономиката върви добре”, а правителството на Кирил Петков „оставя държавата в добро икономическо състояние”. Според нея най-важния проблем са цените и инфлацията и да бъдат компенсирани доходите на хората, затова изборите трябва да бъдат избегнати на всяка цена – „влезем ли в служебен кабинет, всички антикризисни мерки няма как да се случат, защото няма да има действащ парламент”.
Според Нинова БСП винаги е била мост и ако се стигне до разговори за правителство с третия мандат, левицата ще работи за
възстановяване на диалога между коалиционните партньори
„с търпение, разум и аргументи”. Обявено бе амбициозното (но не особено реалистично) намерение да бъдат върнати на масата на преговорите ПП и ИТН. От гледна точка на причините за разпада на управлението вицепремиерът бе съвсем лаконична и се ограничи до две грешки в работата на кабинета – „нарушената комуникация в коалицията и липса на управленска програма”.
Много по-различна и дълбоко критична е позицията, изразена от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, която подсказва различни виждания за нужната управленска формула. Впрочем, за пръв път от бившата коалиция излизат с подобни откровени признания, които поставят под съмнение много от думите и делата през последната половин година.
Според Иванов съставянето на четворната коалиция е било основано на неправилната формула на парцелирането, изкривяваща институционалната: „ние изградихме едни парцелирани феодални владения, между които нямаше информация и в които се случваше, каквото каже някой”. И още: „Когато настъпи този предсказан разпад, започнаха да се разменят обвинения в корупция”.Т.е., избраният подход не само е подкопал устойчивостта на управлението, а е бил и предпоставка за корупция.
Иначе казано, според ДБ (или поне според съпредседателя на формацията), предпоставките за политическа нестабилност са били заложени в самия подход към формиране на коалиционното правителство. Оттук следва идеята за
друг тип управление в евентуалния трети мандат
– технократски кабинет, чиято същност се изразява в това, „да няма министри, които са партийни пратеници в дадени министерства и да ги разглеждат като феодални владения”.
Друг важен момент е откровеното признание на Иванов, че основният приоритет на такова правителство е не толкова отговор на социално-икономическите проблеми, колкото „да се гарантира, че ще продължим да държим ГЕРБ, ДПС и „Възраждане” извън изпълнителната власт, защото това е много важно”. Десницата обаче съзнава, че това е трудна задача, тъй като е нужно „мнозинство, което не само ще избере кабинет, а ще трябва да прокарва определени закони и ще може да се разчита на него”.
От цитираните изявления на Нинова и Иванов личи, че става дума за две различни обяснения за провала на четворната коалиция, респективно, за две разминаващи се виждания за нужните промени в подхода към съставяне на следващо правителство. БСП извежда на преден план традиционното обяснение с „лошата комуникация”, но очевидно не вижда проблеми с „парцелирането” и не възразява срещу неговото възпроизвеждане. ДБ смятат, че е нужен принципно нов подход и в същото време осъзнават, че
такава сериозна промяна е трудно осъществима,
тъй като едва ли ще намери подкрепа при досегашните партньори.
При това положение, ако БСП получи мандата, може да се предположи, че ще приложи тактиката „било, каквото било, дайте да се разберем” като път за договорка между партийните ръководства. Връчването на третия мандат на ДБ ще означава (ако приемем думите на Иванов за чиста монета) търсене на нова конструкция, чиито конкретни характеристики и шансове остават неясни, особено при липсата на доверие между партньорите.
Очертаната логика говори за по-високи шансове за реализация на третия мандат от БСП, а не от ДБ (противно на лансираните мнения на анализаторите). Нещо повече, ръководството на левицата не отхвърля категорично възможността кабинетът да бъде предложен и да мине без предварително осигурени 121 гласа.
В края на краищата обаче важно е не да има правителство на всяка цена, а каква цена ще заплати обществото за поредното неефективно и нестабилно управление.
