МС: Докладът на ЕК с положителна оценка за свършеното от кабинета

Министерски съвет на Република България

Европейската комисия представи третия годишен Доклад за върховенството на закона. Документът обхваща всички държави членки на Европейския съюз, включително България. Докладът обхваща четири основни стълба – националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите.

Според премиера в оставка Кирил Петков докладът показва положителната оценка на ЕК за свършеното от кабинета за последните седем месеца, но и факта, че все още предстои много работа и са необходими силна воля и усилия по отношение продължаване на борбата с корупцията. "В продължение на твърде много години хората в България трябваше да гледат как корупцията задушава икономическото развитие на страната. Всеки ден изпитваме на собствен гръб как корупцията застрашава живота със зле изградена инфраструктура и неглижирани проверки за безопасност; когато корупцията завладее държавните институции, те обслужват отделни личности, а не обществото; корупцията подкопава демокрацията и правото на хората да определят собствената си съдба", подчерта Петков.

От Министерския съвет разпространиха заключенията в частта от доклада, посветена на България:

Комисията оценява високо политическата воля на правителството за решаване на ключовите проблеми, идентифицирани в първите два доклада по Механизма за върховенство на правото и за изпълнение на международните ангажименти на страната ни. В доклада се подчертава изрично, че реформите в Плана за възстановяване и устойчивост – в т.ч. повишаването на отчетността и отговорността на главния прокурор и въвеждането на съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство са насочени за преодоляване на дългогодишните опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на правото и по Механизма за сътрудничество и оценка.

ЕК ни казва, че безотчетността на главния прокурор предизвиква тревога. В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител № 1 е дългосрочен проблем. Той е констатиран не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Правомощията на главния прокурор и позицията му във Висшия съдебен съвет засилват влиянието му и в двете институции. Будят тревога и структурата и работата на Висшия съдебен съвет. В доклада се изтъква и продължаващата вредна практика за командироване за продължително време на прокурори и съдии, вместо да се организират конкурси за редовни назначения.  ЕК продължава да очаква резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и преодоляване на политическото влияние над медиите. Комисията подчертава, че все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи.

В същото време, ЕК отчита желанието на правителството да въведе ефективен механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Положително се оценява и ангажимента на правителството за сътрудничество със Съвета на Европа и Венецианската комисия преди внасянето на съответните законодателни изменения в Народното събрание.  В доклада се отбелязва и ангажиментът на правителството да въведе преглед на всички откази на прокурори да образуват досъдебно производство.

Отчетено е и решението на Народното събрание за закриване на специализираните съд и прокуратура. Според ЕК, предвидената процедурата за преназначаване осигурява достатъчно гаранции за защита на независимостта на съдебната власт.

По темата антикорупция, докладът отчита планираната реформа на КПКОНПИ, включително разделянето й на две комисии, както и предложените от правителството мерки за борба с корупцията на всички нива в държавната администрация и съдебната система. Отчетено е, че през март 2022 г. България е прекратила режима за даване на българско гражданство срещу инвестиции, за което е била многократно критикувана в миналото.

По отношение на медийната свобода, ЕК констатира, че за изминалата година професионалната среда на журналистите леко се е подобрила, като представителите на медиите са имали възможност да се изразяват по-свободно в сравнение с преди. Въпреки това въпросът с прозрачността на собствеността в медиите продължава да буди сериозни притеснения.

С позитивен знак е отбелязано подобряването на законодателния процес с приемането на изискването всички законопроекти да се внасят в Народното събрание заедно с мотиви и предварителна оценка на въздействие.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст