Г-н Янев, близкият до нас ХХ в. показа, че във времена на кризи никнат популистки и национал-популистки партии. Как новосъздадената ви партия ще опровергае това правило?
– Миналият век беше бойното поле между три идеологии – фашизма, комунизма и либерализма. Либерализмът победи. След тази победа се получи идеологически вакуум, който в някои среди беше наречен постлиберализъм. И това изживяваме в началните години на ХХІ век. От гледна точка на националната държава за нас е важно да съчетаем личните с националните интереси. Нашият проект „Български възход“ гони именно тази цел.
Как идеята за националната държава, най-ярко защитавана в ЕС от Виктор Орбан, се вписва във вашите представи за общоевропейското развитие, в което културите са си по местата, но границите все повече отстъпват пред различни наднационални принципи?
– Може би границите играят все по-малка роля, но участието на национална държава в наднационално образувание като ЕС, трябва да се осъществява в ясни правила – на взаимната помощ, взаимната изгода и националните интереси. Орбан е един от примерите как лидер на национална държава провежда такъв тип политика – ефективна за унгарските граждани, но и адекватна на общите правила и регулации.
Вижте цялото видео от интервюто със Стефан Янев ТУК:
Да разбираме ли, че моделът на Орбан е близък до вашата идея за политическа посока, все пак той създава доста главоболия на ЕС?
– Не бих казал, че аз и моите съмишленици в „Български възход“ ще подражаваме на някакъв модел. Нашият модел е дефинирането и реализацията на националния интерес. Някои от идеите може и да съвпадат с тези на Орбан, но ние следваме собствен модел.
Често инфантилните червени линии, които българските партии чертаят с повод и без повод, размиват очертанията на големите съвременни конфликти, а те поляризират рязко България и Европа в два свята: олигархия и бедност, правосъдие и задкулисие, Изток и Запад, путинизъм и евроатлантизъм, НАТО и Русия. От кои страни на разделените светове застава „Български възход“?
– Нашият партиен живот се ръководи не от идеологически профили, а от червени линии. Дори червени ровове. В парламента партиите трябва да взаимодействат – това е призванието им пред избирателите. Взаимодействието решава проблемите на хората, а не червените линии.
В България бездната на неравенството е огромна, практиките в задкулисието са мащабни, а правосъдната ни система е в тежко състояние. Как ще подходи „Български възход“ към тези болни теми, защото къща насред блато няма как да се строи?
– Така е. Трудно е да определим сфера от обществения живот, която да не е в криза. Това, което се предлага като нови политики и нова посока трябва да се базира на ясни приоритети и да се знае, че нищо не може да се случи за три дни, за три месеца или дори за три години.
Вие сте генерал, а когато задкулисието вземе превес, често военните въвеждат ред. Как ще пресушите блатото на корупцията, ако сте на власт?
– Това е много интересен въпрос, а аз нямам магическа пръчка, за да представя накратко план, който се състои от много страници. Този план е многосекторен, многовекторен и разчита на системност.
Правителството в оставка дойде на власт с призива за нулева толерантност към корупцията. Как във вашата концепция смятате да решите, примерно – проблема с едноличното раздаване на "необществени" поръчки?
– С решения в рамките на закона.
А когато законите са писани в угода на задкулисието?
– Където е необходимо законите трябва да бъдат променени. С екипа от първото служебно правителство през 2021 г. се сблъскахме с тази действителност и направихме необходимите усилия за изсветляване на този тип отношения между държавата и субектите в икономическите сектори. Постигнахме много на базата на баланса, диалога и търсенето на възможности за решаване на проблеми без законодателна промяна. Ако сравним онова, което постигнахме тогава за седем месеца с това, което редовното правителство направи за същия период, особена разлика не виждам, независимо от гръмките обещания за борба със задкулисието.
Адекватно ли е според вас задкулисието да се отъждествява с партиите ГЕРБ и ДПС, които явно или не управляваха България през последните 12 години?
– Затруднен съм да дам пряк отговор на този въпрос. Дълги години слушаме приказки за задкулисието, а в един момент видяхме как то започна да се подвизава в сградата на българския парламент, където депутати бяха пренастройвани към различни парламентарни групи.
Завладяна ли е държавата?
– Зависи от гледната точка.
Икономически. И ако да, от кои кръгове?
Това е силно твърдение и трябва да почива на доказателства, а доказателствата не ги виждаме. Ако в икономиката фирмите плащат данъци и не са в сивия сектор, трудно е да определим дали ръководителите им имат влияние върху обществения живот, пряко свързано с управлението на държавата. Особено при съществуващото лобистко законодателство.
От десетилетия има „правилни“ фирми, които гравитират около властта и получават всевъзможни привилегии. Това не е ли изкривен пазар?
– Тогава задаваме въпроса "В последните седем месеца законодателната и изпълнителната власт направиха ли стъпка в тази посока?"
Какво щяхте да предприемете вие, ако бяхте начело на изпълнителната власт?
– Прави се анализ на проблемите и се започва решаването им – бавно постъпателно и плавно. Правила могат да се налагат и без промяна на законите.
Имахте фраза, че помощта за Украйна удължава агонията на хората там. Продължавате ли да стоите на това мнение?
– Разбира се. Агонията е в продължаването на войната и нетърсенето на дипломатическо решение. Колкото и дълго да продължи войната, ще дойде времето на дипломацията. А какво ще се случи на дипломатическата маса е въпрос на друг вид компромис. Трудно е да се допусне, че светът ще се върне към времената на тоталните войни, когато участниците получават стопроцентови победи или загуби.
Не е без значение кой от какви позиции сяда на масата на преговорите.
– Никога не е без значение. Но продължаването на военните действия няма да доведе до особена разлика.
Какви козове ще има на масата на преговорите една победена и превзета Украйна?
– Фокусираме се върху регионален прочит на проблема, а проблемът е глобален. Въпросът не е за отношенията между Русия и Украйна, а между Русия и Запада. Украйна е по-скоро жертвата на този конфликт. На украинска територия се решават глобални проблеми. Имаме пренареждане на глобалните отношения на международната сцена. Войната е между индустриалния и спекулативния капитал. От там тръгват нещата. Глобалният проблем става локален.
Как се екстраполира тази война между индустриалния и спекулативния капитал в отношенията между Запада и Русия?
– Екстраполират съобразно ситуационните нагласи и превеса на едни или други сили съответно в Запада и Русия. Руският елит не е сменян дълги години и това дава известна предвидимост на поведението. Докато колективният Запад не е толкова колективен. Големият потърпевш от конфликта в Украйна ще бъдем ние, европейците.
Не са ли Украйна и нейният народ?
– Те са най-големият потърпевш. Но ЕС ще бъде следващият най-голям губещ, от гледна точка на икономическите последици. Не само заради нарушените доставки, но и поради начина, по който ще функционират отделните икономики в ЕС. Чува се за рецесия, стагнация, дори стагфлация.
Смятате ли, че Запада, верен на своите либерално-демократични принципи, върви срещу себе си като поставя в изолация един явен агресор?
– Принципно всички страни трябва да реагират на агресията. Това е в основата на Хартата на ООН. За съжаление в годините след ВСВ сме виждали различни практики на агресия по целия глобус. Който е по-голям и силен преминава границите. Заклеймяването на агресията е добро начало, но всичко опира до реалната политика след това. До преговорите с агресора за прагматични неща.
България като член на НАТО и ЕС не е ли в тима на силните, които определят правилата на играта?
– Наднационалните образувания трудно могат да бъдат квалифицирани като силни и слаби. Все още живеем в системата на националните държави. Те зависят от поведението на държавите-членки. По-силните страни-членки доминират в международните организации. Дали поведението на НАТО и ЕС е силно или слабо, ще се разбере на масата на преговорите.
Какво очаквате да се случи на масата на преговорите?
– Бъдещето на Украйна не касае пряко НАТО и ЕС. Като изключим общочовешките принципи и принципите за неделимост на държавите. НАТО и ЕС ще имат нов тип отношения с Руската федерация и потенциално с Изтока. Ще има нов глобален ред, различен от сегашния.
Двуполюсен, многополюсен, еднополюсен, как го виждате?
– Мисля, че времето на еднополюсния свят мина, светът категорично ще бъде многополюсен.
Казахте важната дума „неделимост“ на националните територии. Значи Украйна и нейните поддръжници трябва да водят битката си докрай, по силата на международното право?
– Всяка държава трябва да се стреми към спазване на международното право.
Тоест – политическата карта на Европа трябва да се върне в договорните граници?
– Всички трябва да се съобразяват с това. Ако този разговор продължи, може да се стигне до коментиране каква част от България може да бъде отделена или каква част от друга държава може да бъде присъединена към България. Това не е сериозно. Като член на НАТО и ЕС България е заклеймила териториалните претенции. Дали Русия ще се откаже от териториалните си завоевания на украинска територия и дали ще върне Крим е въпрос на бъдеще. Малко вероятно.
Една от любимите фрази на президента Джон Кенеди е цитат на Данте: „Най-горещото място в ада е запазено за онези, които в моменти на морална криза са запазвали неутралитет“. Как превеждате тази мисъл към настоящата ситуация?
– Ако тръгнем от Данте и минем през Кенеди, тази фраза означава, че има гледна точка, която не е най-подходяща в даден момент. Пазенето на неутралитет е начин да покажеш принципно отношение по въпроси, по които нямаш представа накъде отива крайният резултат. Винаги е въпрос на избор и преценка. Трябва да изхождаме от моралната дилема на българския народ.
Ако влезете в следващия парламент, ще бъдете ли диалогичен или ще пазите някакъв партиен неутралитет, наблюдавали сме такива партии?
– Не разбирам за какъв неутралитет говорите. В парламента работата на партиите е да взаимодействат.
Разговора води: Емил Янев