Александър МАРИНОВ
По темата дали, как и защо би могло да бъде излъчено правителство при третото завъртане на парламентарната рулетка се чуват множество мнения, кое от кое по-любопитно. Както се казва, съвкупната анализаторска гилдия напъва жили до скъсване. Преобладава становището, че е по-добре правителство да има, за да работи парламентът, да се борим с кризите и т.н. Повечето от партиите са на същата позиция, но от загриженост не толкова за проблемите на хората, а за тяхната присъда при избори наесен.
Трескаво се търсят и намират всякакви доводи, че предсрочният вот е ужасна заплаха. Представител на БСП би рекордите в това отношение, като обяви, че „отиването на избори е по-страшно дори от това ГЕРБ да управлява”.
Далеч по-малко внимание се отделя на въпроса, ако все пак правителство бъде избрано, дали би заработило и какво би могло да свърши. За да намерим правдоподобен отговор, е нужно да отчетем няколко ключови аспекта, най-вече тези, които обясняват защо толкова бързо се пропука и разпадна управляващата четворна коалиция.
На първо място стои проблемът с намирането на по-добра политическа конструкция на рециклираното управление и най-вече – нов,
наистина работещ механизъм за вземане на решения.
Това е решаващо предварително условие, защото без него няма как да има пълноценен напредък нито по програмните, нито по персоналните въпроси. Към момента всички партии признават (някои ясно, други с недомлъвки), че това е било фатална пречка, но идеи, още по-малко конкретни предложения, не се чуват. Ако няма ефективен механизъм за вземане на решения, в най-добрия случай ще се повтори грешката с „безпроблемното” приемане на коалиционното споразумение, при което противоречията и усложненията просто бяха заметени под килима. Само че този път драмата ще настъпи по-бързо и ще е по-тежка.
На второ място идва задачата да се изработи конкретна и измерима програма за управление с краткосрочен хоризонт. В това отношение се чуват оптимистични твърдения, че добра основа има, като се посочва документът, приет от трите партии при неуспешния първи мандат на „Продължаваме промяната”. Картината обаче далеч не е толкова позитивна. Преди всичко – доколкото може да се съди от предварителни информации – отново ще имаме компилация от неконкретни и пожелателни заявления.
Много по-лошо е, че очевидно има
различия при интерпретацията на приоритетите.
Ето само един пример. Според мандатоносителя БСП „Темите „Русия” и „Македония” са изчерпани. В програмата е записано – полагане на усилия за възстановяване на отношенията с Руската Федерация. Това показва, че е направено нещо, което трябва да се поправя. Предвижда се също възстановяване на разговори с всички възможни доставчици на газ – това включва и „Газпром”.
Дали и в какъв вид това наистина е било записано в програмата на „Продължаваме промяната” не е известно. Но дори да е записано, едно нещо са благите приказки, друго – практическите управленски стъпки. Отговорът на Асен Василев пресече мераците на БСП още в зародиш: „И в момента имаме договор с „Газпром”, който руската компания не изпълнява. Ако „Газпром” започне да изпълнява договора, това трябва да бъде обсъдено в състав на Министерския съвет. Отношенията с Руската федерация също не са прекратени – има руско посолство в София и българско – в Москва”.
Развоят е логичен – не изглежда правдоподобно министър-председател от най-голямата парламентарна партия (особено ако това е Асен Василев) да се съгласи с интерпретацията на социалистите, защото това би означавало пълно дезавуиране на решенията на предишното управление. Все още няма реакция от „Демократична България”, но предварително е ясно каква би могла да бъде тя.
Още в редица заявления, предхождащи връчването на третия мандат, Петков, Василев и други представители на "Продължаваме промяната" изведоха на преден план друг приоритет в програмата – борбата с корупцията, засега изчерпваща се с реформата на съответната комисия и избора на Бойко Рашков за неин председател. След първата консултация с БСП тази позиция вече бе формулирана като предварително (дори ултимативно) условие за по-нататъшното провеждане на преговори. Асен Василев, който вече видимо ръководи формацията, заяви: „Ще използваме изработената програма като основа за разговорите от тук нататък. Условието ни е да сме сигурни, че има работещо антикорупционно мнозинство, което да се докаже, като по време на преговорите се приеме Закона за КПКОНПИ и се избере Бойко Рашков за шеф на антикорупционния орган”.
Накрая,
тепърва предстои да се преговаря за програмата с ИТН,
които не участваха при нейното обсъждане и приемане на фазата на първия мандат. Тук има допълнително усложнение – как ще бъде постигнато разбирателство едновременно с парламентарната група на ИТН и с отцепилите се от нея депутати.
Разбира се, очертаните трудности имат смисъл само ако допуснем, че четирите партии се отнасят сериозно към програмата на правителството и особено към любимите им напоследък „червени линии”. Нищо чудно БСП да приложи познатия трик – да заяви, че Асен Василев е персонално неприемлив, а след това тихомълком да преглътне отказа по програмно-политическите въпроси. Само че този път стомната за власт може да се счупи.
Дори да допуснем, че очевидните програмни различия могат да бъдат загладени, остава проблемът със структурата и състава на Министерския съвет. След като мандатоносителят отхвърли възможността за неполитически („експертен”) подход, ясно е, че ще бъдат запазени досегашните принципи – в правителство ще участват изявени представители на партиите и позициите ще бъдат разпределени на някакъв квотен принцип. Срещу последното се обяви „Демократична България”, но едва ли тяхната позиция ще надделее. А това означава, че
автоматично ще бъдат възпроизведени старите недъзи,
но вече в една много по-сложна от всякаква гледна точка обстановка. Резултатът е предвидим, колкото и намеренията да са положителни.
Що се отнася до персоналния състав, каквито и размествания да се правят, четирите партии – макар и по различни причини – не разполагат с особен избор. Ще бъде голямо постижение, ако преговарящите не се скарат още по време на преговорите, но как тези достатъчно намразили се люде биха работили заедно и солидарно, е трудно да си представим.
С една дума, трябва чудо, за да успее „този Лазар” (правителството) да стане и да проходи.
