Федералният резерв повиши лихвените проценти с нови 75 базови пункта за втори пореден месец – най-агресивното затягане на паричната политика от поколение насам. Целта е да се овладее растящата инфлация дори с риск от рязък удар върху икономиката на страната.
Под натиска на най-мощния ценови натиск за последните 40 години, паричните стратези на американската централна банка решиха на редовното си съвещание на 26 и 27 юли да качат лихвата по федералните фондове до диапазона 2.25-2.50 процента. Което прави общото лихвено увеличение за юни-юли 150 базови пункта – най-сериозният ръст от началото на 80-е години на миналия век – епохата, в която един от бившите председатели на Федералния резерв Пол Волкър поведе битка с препускащите цени.
Паричният комитет на щатската централна банка "е твърдо решен да върне инфлацията на целевите 2% годишно", пише в публикуваното на 27 юли във Вашингтон официално изявление на банкерите. Те подчертават, че "смятат осъществените повишения на целевия лихвен диапазон за подходящи" и че ще компенсират политиката, ако възникнат рискове за постигането на тези цели. На пресконференцията след съвещанието банковият шеф Джеръм Пауъл каза, че той и колегите му ще продължат с агресивното затягане на паричната дисциплина, но при по-голяма гъвкавост на бъдещите действия заради забавянето на широката икономика.
Вотът на щатските паричните стратези, между които са и заместник председателя по надзора Майкъл Бар и директора на клона на Федералния резерв в Бостън – Сюзън Колинс, е бил единодушен. Включването на Бар в банковия борд в началото на юли попълни състава му до обичайните седем члена за първи път от 2013-а.
Подложени на унищожителна критика, че са подценили инфлационния набег и са реагирали прекалено бавно, официалните представители на американската централна банка качват ударно лихвите, за да охладят икономиката, дори с риск да я потопят в рецесия. По-високите лихвени стойности вече оказват влияние върху щатското стопанство, като ефектът е особено видим на жилищния пазар, където продажбите се охлаждат.
Американските парични стратези твърдят, че ще успеят да постигнат "меко приземяване" на икономиката и да избегнат рязък спад, но доста анализатори коментират, че овладяването на ценовия ръст ще доведе до рецесия и растяща безработица. Паричният комитет посочва в изявлението си от 27 юли, че "последните индикатори за потреблението и производството са омекнали", но пък разкриването на работни места "е било доста активно през последните месеци и безработицата остава ниска". Допитване на агенция "Блумбърг" до икономисти показва 47.5% вероятност за икономически спад на САЩ през следващите 12 месеца.
Последното лихвено увеличение качва лихвените проценти до неутралните, по оценка на щатските парични стратези, равнища, при които стопанството нито се забавя, нито се забързва. Прогнозите от средата на юни показват ръст на лихвите до около 3.4% през тази година и до 3.8% през 2023-а.
Оттук нататък инвеститорите ще следят дали Федералният резерв ще понижи скоростта на лихвените повишения на следващото си официално съвещание на 20 и 21 септември или ще поддържа темпото заради силния ценови натиск. Търговците очакват ново увеличение с 50 базови пункта като най-вероятна опция, максимална лихва от 3.4% до края на 2022-а и лихвени редукции през второто тримесечие на 2023-а.
Индексът на потребителските цени в САЩ се повиши през юни с 9.1% годишно. Ценовият подем подбива печалбите и предизвиква недоволство от икономиката, създавайки сериозни проблеми на президента Джо Байдън и на демократите от Конгреса, които трябва да се явяват на междинни избори след няколко месеца.
Високата инфлация за кратко породи дори спекулации, че Федералният резерв ще качи лихвите с цял процент през този месец, но те не се сбъднаха. Поради което щатският долар, който беше поскъпнал до почти 1.01 за едно евро преди края на съвещанието на паричния комитет на Федералния резерв, поевтиня след решението до около 1.02 за едно евро.
Централните банки по света водят битка с растящите цени. "Бенк ъф Канада" качи лихвите с цял процент през юли, а Европейската централна банка сюрпризира с по-високо от очакванията повишение с 50 базови пункта – първото за последните повече от десет години.
