В последните дни на „издъхващото“ 47-мо Народно събрание, деветима народни представители от „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и БСП внесоха Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Предложенията им са призвани да облекчат процедурите за малките производители на електроенергия за собствени нужди (до 10.8 киловата), но заради бързането да хванат последния влак, депутатите са произвели по-скоро… една камара недомислици.
Магистралните идеи на този ремонт са няколко:
– Отпадне на задължителните в момента разрешения за строеж за изграждането, дооборудването и подмяната на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии.
– Осигуряване на възможност тези инсталации да бъдат монтирани върху покривните и фасадните конструкции на съществуващи сгради, както и в прилежащите им поземлени имоти. Тази енергия ще се използва само за собствено потребление, стига общата инсталирана мощност да не надхвърля 10.8 киловата.
– Уведомленията до главния архитект на общината – с описание на техническите спецификации на бъдещата инсталацията за производство на енергия с инсталирана мощност до 10.8 kW , както и нейното местоположение – трябва да бъдат подадени в 14-дневен срок. Всеки, който си позволи лукса да закъснее, ще санкциониран с глоба от 1000 до 5000 лева.
Предложеното изменение на ЗУТ
провокира природозащитните организации,
които по принцип одобряват посоката промените, но се притесняват от непълнотите в тях.
Една от причините е частичното транспониране на чл. 17 от Директива 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. От Гражданската инициатива „Зелени закони“ подчертават, че според нейната Точка 1 „държавите членки установяват процедура чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата, според която инсталациите или агрегираните производствени единици на потребителите на собствена енергия от възобновяеми източници и на демонстрационните проекти с електрическа мощност от 1.8 kW, по-малка или еквивалентна за свързване, различно от трифазна връзка, трябва да се свързват към мрежата след нотификация на оператора на разпределителната система“.
Тъкмо тази нотификация, както и куп още формалности,
вгорчаващи живота на "дребните" инвеститори,
са изпаднали от вниманието на авторите и вносителите на законопроекта за ремонт на ЗУТ.
По никакъв начин бъдещите промени не облекчават и желаещите да инвестират в мощности между 10.8 и 50 киловата. Нищо, че тази опция съществува в чл. 17, т. 2 на Директива 2018/2001 и би трябвало да бъде транспонирана в националното законодателство. Поради тази причина, Гражданска инициатива "Зелени закони" прави съвсем конкретно предложение: чрез ЗИД на ЗУТ да бъдат премахнати всички пречки пред бързото свързване на инсталации за производство на енергия до 50 kW, които покриват изискванията на чл. 17, т. 2 от Директива 2018/2001.
За целта освен ЗУТ, се налага спешен ремонт и на още доста нормативни актове, например – Закона за енергията от възобновяеми източници, Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и т.н.
Според експертите, новата разпоредба на чл. 151 – ал. 10, която се създава с § 4 от ЗИД на ЗУТ и която вменява задължението за подаване на уведомление до главния архитект в 14-дневен срок за всички енергийни обекти (чл. 25а на Закона за енергията от възобновяеми източници), ще внесе объркване в три посоки:
Първо – "под ударите" на проектозакона попадат само енергийните обекти по чл. 25а на Закона за енергията от възобновяеми източници – до 10.8KW. Всичко останали – до 5 MW за собствено потребление, остават извън обхвата на промените.
Второ – всяка инсталация до 10.8 kW, която е предвидено да бъде изградена за собствено потребление в урбанизирана територия, автоматично попада в хипотезата на чл. 25 на Закона за енергията от възобновяеми източници. Тоест – лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при подаване на искане за присъединяване
ще трябва да декларират, че няма да ползва преференции.
Трето – чл. 25а, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници изисква всички енергийни обекти до 5 MW за собствено потребление да имат допълнително споразумение с електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, без вносителите на проектозакона за ремонт на ЗУТ законодателят да ги разделя на две категории – до 10.8 kW и над 10.8 kW.
Подчертавайки тези проблеми, от Гражданската инициатива предлагат текстът на параграф 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде променен така: „В случаите по ал. 1, т. 19 възложителят на инсталацията в срок до 14 дни преди започването на изграждането ѝ подава уведомление до главния архитект на общината, в което описва техническите спецификации на инсталацията и разположението ѝ на територията на обекта. Към уведомлението се прилага и допълнителното споразумение по чл. 25а, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници.“
И още едно уточнение: така предложената разпоредба не се отнася за собствениците на ВЕИ мощности до 10.8 kW, които "играят" на енергийния пазар. Те продължават да работят по досегашния режим и да минават през
пълните процедури за присъединяване към съответната мрежа.
Според експертите на "Зелени закони" съществува още един пропуск в проекта за ремонт на ЗУТ. Според наскоро влезлия в сила чл. 25а на Закона за енергията от възобновяеми източници (на 7 юни 2022 г.), облекченията за инсталациите за енергия от възобновяеми източници за собствено потребление се ограничават единствено за сгради и прилежащите им парцели в урбанизираните територии.
Тоест – от тази "екстра" не могат да се ползват собственици, наематели, арендатори, концесионери и т.н. на сгради с прилежащите им парцели извън тези територии, например – хижи, построени върху терени в горския фонд, ферми и стопански постройки, изградени върху земеделски земи и други. От сдружението определят това като неуместна дискриминация по отношение на тези потенциални инсталации, още повече, че чл. 17 на Директива 2018/2001 не прави разлика по този критерий.
