Сметките на британските домакинства за ползваната електроенергия са с поне 30% по-високи отколкото на мнозинството европейски съседи. Това се дължи на по-голямата зависимост на Острова от природния газ за генериране на ток.
Европа е в повсеместна енергийна криза, предизвикана от редуцираните петролни и газови потоци на руски горива, но директният натиск върху домакинствата варира в широки граници от енергийния микс на съответната държава, посочва нидерландската консултантска фирма "Енърджи прайсиз". Важни фактори са и правителствената подкрепа, ценовите механизми и данъчните ставки, както и лимита на цените, до които може да се качва електроенергията, въведени от държави като Франция.
Европейският съюз предлага таван на газовите котировки и данъчно облагане на допълнителните печалби на енергийните дружества като форми на защита на домакинствата и бизнеса, а много европейски страни въвеждат индивидуални мерки, като данъчни редукции. По оценка на експерти от бранша, няма друг вариант освен правителствените интервенции в сегашните изместени енергийни оси.
Цената на електричеството обаче се очаква да продължи да расте през тази зима заради скъпия газ и намалените доставки от други източници, дължащи се на проблеми с поддръжката във френските атомни централи и сухото време, засегнали вятърните генератори.
Обединеното кралство генерира около 40% от електричеството си от изгарянето на природен газ след като много по-бързо от партньорите си редуцира зависимостта си от въглища. Мярката помогна за намаляване на въглеродните емисии, защото твърдите горива отделят в атмосферата два пъти повече въглероден двуокис отколкото синьото гориво, но пък направи страната по-зависима от ръста на газовите котировки. Това е основната причина британските домакинства да плащат с 30% повече за ток (малко над 60 евроцента за киловатчас) от гражданите на втората най-скъпа европейска държава – Италия (малко под 50 евроцента за киловатчас). Следват Германия с грубо 45 и Нидерландия – около 43 евроцента за киловатчас; Испания и Естония, съответно с приблизително 35 и 33 евроцента за киловатчас; Франция и Гърция – с грубо 25 евроцента за киловатчас. Най-евтин е токът в Унгария – малко над 10 евроцента за киловатчас.
Данните са на "Енърджи прайсиз" и са на среднопретеглена база за краен потребител, в която са включени цената за доставка и данъците и са отражение на особеностите на електрозахранването за всяка отделна държава.
Голямо значение има и правителствената подкрепа за битовите клиенти и бизнеса. Най-много държавни средства за защитата им в периода между септември 2021-а и август 2022-а е похарчила Гърция – почти 4% от БВП, следвана от Литва с около 3.5% и Италия – с грубо 2.7 процента. България е предоставила приблизително 1.2% от БВП за компенсиране на високите цени на енергията в посочения по-горе период, по данни на института "Брюгел" и на "Файненшъл таймс".
Някои домакинства на Острова и на Стария континент вече са подписали нови енергийни договори, докато други продължават да плащат по цени на предишните контракти. В резултат, новите могат да са по-скъпи от представените усреднени стойности.
Във Великобритания т. нар. ценови таван, прилаган досега за сметките на битовите потребители, трябва да скочи с 80% на 1 октомври, но новият британски премиер Лиз Тръс обещава замразяване на цените и лимит на обичайната сметка на домакинство на около 2500 брит. паунда годишно.
По-високите цени на едро на синьото гориво със сигурност ще качат и разходите за електроенергия в някои европейски държави през зимата. Най-много за газ плащат потребителите в Нидерландия, следвани от германците и британците. И Амстердам и Берлин са силно зависими от руските газови доставки, особено след като холандците затвориха газовото находище в Гронинген – навремето едно от най-големите в Европа – защото изчерпването на запасите е започнало да предизвиква земетресения в града.
