За пореден път – мила родна картинка. Емоционално-интелектуалният Везувий изригна на 24 август, "плю" лава и бълва пушеци в продължение на две седмици. Днес обаче – 20 септември, всичко си е толкова мирно и тихо, сякаш нищо не е било. Нито по линия на министър Минеков, който щеше да ни попилее задето сме го плашили с убийство от името на мафията, нито по линия на арх. Петър Петров – директорът на Националния институт за недвижими културни ценности (НИНКН), който щеше да ни съди за платено тиражиране на най-долни лъжи по негов адрес.
Ако "БАНКЕРЪ" беше ортодоксална медия, която има зад гърба си някаква икономическа, политическа или задкулисна групировка, досега да съм опищял орталъка в Брюксел, Страсбург, Люксембург и Вашингтон. Както заради правителствената и ведомствената репресия, на която е подложен редакционният екип, така и заради нескопосания опит за публично опозоряване, сътворен от т. нар. колеги от "Биволъ".
Е, ние не сме от тях, как' Сийке, както е казал Чудомир. Сами си печелим парите и поради тази причина спазваме единственото универсално правило, на което трябва да се подчинява нормалната журналистика: "Не лъжесвидетелствай против ближния си!". Тоест – "Не лъжи!", ако се придържаме към правилата на социалните мрежи, изискващи много съдържание в малко букви и още по-малко думи…
Ето заради тези няколко реда, съчинени незнайно от кого и изпратени до "БАНКЕРЪ" от името на арх. Петров, най-вероятно ще се видим в съда. Той сигурно не знае, но стигне ли се до там, той е длъжен да докаже всички "черни" квалификации от факсимилето. Точно така – той трябва да доказва вината ни, а не ние невинността си.
И така – караме по ред на номерата.
Директорът на НИНК арх. Петър Петров може и да заведе дело срещу "БАНКЕРЪ", но по няколко причини никога няма да го спечели. Тъкмо обратното – ще плаща, ако не друго, поне разноски в полза на ответника.
Първо – той не може да отрече публично известния факт, че от години живее на семейни начала с арх. Петкана Бакалова, която на 24 август преди обед вдигна първата пушилка, че в Пловдив мафията отново руши културно-историческото наследство, обладана от неистовата си страст към бързи и лесни печалби.
Второ – той не може да отрече публично известния факт, че
двамата са имали обща "тематична" фирма – "Архитектура и наследство" ООД,
която е регистрирана през 2006 г. не къде да е, а точно в Пловдив.
Трето – тъкмо поради наличието на тази фирма (дори само от формална гледна точка), кратката биографична справка на арх. Петров в сайта на НИНКН буди… прекалено много съмнения с днешна "тютюнево-складова" дата (цитираме дословно първите няколко реда, защото останалото съдържание е пълнеж за наивници):
"Арх. Петров има близo 15 гoдини пpoфecиoнaлeн oпит в oблacттa нa ĸyлтypнoтo нacлeдcтвo и paбoтa пo нaд 75 oбeĸтa – нeдвижими ĸyлтypни цeннocти, ĸaĸтo и нaд 13 гoдини yпpaвлeнcĸи oпит.
Maгиcтъp e oт ĸaтeдpa „Teopия и иcтopия нa apxитeĸтypaтa“ в УАСГ.
Имa cпeциaлизaция, ĸypcoвe и cтaжoвe в oблacттa нa oпaзвaнeтo нa ĸyлтypнo-иcтopичecĸoтo нacлeдcтвo във Фpaнция. Cтипeндиaнт нa фpeнcĸoтo пpaвитeлcтвo.
Paбoтил e в 4 фpeнcĸи apxитeĸтypни бюpa, в HИΠK – София (ceгa – HИHKH), ĸaтo eĸcпepт в Oбщинa Aceнoвгpaд, cтapши eĸcпepт и глaвeн apxитeĸт в Oбщинa Πлoвдив, paйoн „Цeнтpaлeн“. Бил e yпpaвитeл нa „Apxитeĸтypa и нacлeдcтвo“ OOД – Πлoвдив…"
Служебният министър на културата Велислав Минеков (вляво) е обладан от амбицията да научи истината за печално известните тютюневи складове, но титулярният директор на НИНКН – арх. Петър Петров (вдясно) го заблуждава та пушек се вдига. Даже го лъже, че държавата – в негово лице, естествено – е направила всичко по закон, но мафията закон не я лови. Особено нощем, кога "зашумят" багерите…
Ключовите словосъчетания са (нарочно с големи букви, да няма после един не чул, друг не видял) – СТАРШИ ЕКСПЕРТ И ГЛАВЕН АРХИТЕКТ В ОБЩИНА ПЛОВДИВ, РАЙОН "ЦЕНТРАЛЕН"!
Кога арх. Петров се е подвизавал под тепетата като "Властелина на разрешенията и забраните", знаят малцина, защото официална информация по въпроса няма. Факт обаче е, че до 27 февруари 2017 г. той е пълноправен съсобственик на "Архитектура и наследство" ООД, след което подарява дяловете си на съгражданина си от Пловдив Тодор Недковски. Явно, защото
"заминава" на общинска и държавна работа, която не предполага подобен конфликт на интереси.
Четвърто – на 1 септември въпросът с т. нар. незаконно съборен тютюнев склад на бул. "Христо Ботев" № 51 трябваше да бъде решен от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ). Това е съвещателен орган, който би трябвало да насочва в правилната посока министъра на културата, когато става дума за фиксиране на една или друга частна собственост (и по-конкретно – къща, сграда, парцел или нива) като "Недвижима културна ценност".
По принцип – прекрасно. В частност – отмъщението на "калинките". Защото случилото се на 1 септември бе такава пародия, че даже фантазията на Кърт Вонегът все още е бедна. Нищо, че още през 1965 г. той е поставил правилната – за такива случаи – диагноза: "Ние не пикаем във вашите пепелници, затова – моля ви – вие не хвърляйте фасове в нашите писоари!" Ама като няма кой да чете…
Та… така. На 1 септември, ден четвъртък, без никъде да е огласена заповедта на министър Минеков, с която той "фиксира" (или се примирява със…) състава на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) за следващите две години, в интернет пространството се разиграва нечуван и невиждан цирк. Той продължава цели 12 часа, разпределени по равно – в две сесии: едната – полузаконна, а другата – на ръба, между чука и наковалнята…
Обясняваме нагледно.
Това, което виждате на картинката отгоре е дневния ред на второто заседание от скандалната септемврийска сбирка на СЕСОНКЦ. Прочетете внимателно подчертания пасаж, защото той е изключително важен за манталитета на участниците в заверата. А и на г-н министъра, като "принципал" на въпросния експертен съвет.
Нали запомнихте – експертите на г-н Минеков съгласуват хотел в Несебър, който се намира на ул. "Любен Каравелов" № 1. Е, "бъркаме" в "Гугъл Земя" и какво виждаме, че се намира на посочения адрес? Нищо друго, освен… училище! Съгласуването на "обекта" продължи около час, но на нито един от експертите не му направи никакво впечатление, че всички те вкупом са се объркали.
Връщаме се към любимата на всички ни бивша селскостопанска сграда на пловдивския булевард "Христо Ботев" № 51-53, заради която сме признати за най-платените мекерета на Балканите и най-смъртоносните мегафони на Източна Европа. Не за друго, а защото всички останали обсъждания само потвърждават нашите подозрения –
този съвет е абсолютно паразитна структура
и се контролира от хора, които би трябвало да бъдат под негов контрол.
На пръв поглед – сложна логическа конструкция, на второ четене – задкулисие в действие: шефът на НИНКН предлага, а после – като член на СЕСКОНЦ, гласува за себе си! Смееееех…
Оттук нататък – по същество. И накратко, защото няма нормален журналист, който да изгърми всичките си патрони около съдебната зала.
От експозето на "жертвения агнец" от НИНКН – арх. Александър Младенов (лошо няма, просто толкоз човекът си може), широката публика разбира четири неща:
– т. нар. склад не е склад, а сграда, построена за някакви си нужди;
– по време на Чирпанското земетресение някакви нейни елементи са паднали, но после не са възстановени;
– преди 30 години в имота е имало 6 броя сгради, а днес – преди скандала – само две;
– процедурата за обявяване на културна ценност стартира по "адрес" на селскостопанската сграда (т. нар. тютюнев склад), но приключва със съседната 3-етажна жилищна постройка и… целия имот, въпреки че останалите 4 постройки ги няма поне от 20 години насам, а на тяхно място е вдигната най-обикновена автомивка и е проснат още по-обикновен паркинг;
– заявлението за обявяване на т. нар. "тютюнев склад" за културен паметник е незаконно, защото не е изпълнено дори и половин предписание от Закона за културното наследство, Правилника за неговото прилагане и Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда и за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа на и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности…
И накрая – отделяме минута внимание на най-големия фал, заради който служебният министър на културата –
ако издаде заповедта за признаване на несъществуващите вече постройки за културна ценност
– със сигурност ще бъде съден и осъден.
С изключение на два гласа "Въздържал се", членовете на експертния съвет решиха да посъветват г-н министъра да издаде заповед, с която законно съборените сгради на бул. "Христо Ботев" 51-53 да бъдат консервирани и подложени да детайлна реставрация. И тъкмо далаверата да мине и замине по живо и по здраво, нечие зорко око мерна на монитора подчертаните с черно изречения във виолетовото каре и грозната истина лъсна: експертите умуват върху стар и невалиден фиш, а архитект-докладчикът Младенов рецитира нещо съвършено различно.
В продължение на около час архитект-докладчикът от НИНКН Александър Младенов цитира и рецитира фиш, според който собствениците на имота имат право да дострояват на височина 6 метра. Единственото условие е новите етажи да не се виждат от "околните" тротоари.
По едно време обаче един от експертите се усети и попита защо в неговия фиш подобно "нещо" няма? И знаете ли как се измъкна от ситуацията архитект-докладчикът? По-скоро никак. Обясни на съветниците, че
на тях са им раздадени стари фишове, а той презентира истинския "такъв"
и… всички приеха това за нещо съвсем нормално.
Но, да се върнем на прегазената нормативна уредба. За сведение на мераклиите, напиращи да ни съдят, да ни съдят, споменатата преди малко Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. е адски важна. Заради три-четири разпоредби, които опростяват законовите текстове така, че даже и в Министерството на културата да вдянат за какво иде реч. Цитираме:
"… Чл. 2. (1) Идентифицирането е системен процес, който обхваща дейности по издирване, изучаване и изготвяне на предварителна оценка на изследвания обект като НКЦ.
(2) Декларирането на обект, който може да бъде определен като недвижима културна ценност, се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър въз основа на предварителна оценка. Със заповедта се определят предварителна класификация, предварителна категория и временни режими за опазване…"
И още:
"Чл. 3. (1) Дейностите по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут се извършват въз основа на:
1. ежегодни териториални програми, изготвени от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и утвърдени от министъра на културата;
2. предложения на общинските органи, областните управители, физически и юридически лица;
3. инициатива на НИНКН, извън ежегодните териториални програми, за инцидентно идентифицирани обекти, които притежават белези на НКЦ.
(2) Териториалните програми по ал. 1, т. 1 се изпълняват ежегодно от НИНКН.
(3) Разходите за командировки, материали и информационно обезпечаване, свързани с програмите по ал. 1, т. 1 и 3, се осигуряват целево от бюджета на НИНКН, а за предложенията по ал. 1, т. 2 – от бюджета на областната управа, общината, от собственици, концесионери, ползватели и други физически и юридически лица, и се регламентират с договора по чл. 6, ал. 5…"
Страхливо можем да си признаем, че по отношение на т. нар. "Тютюнев склад" на бул. "Христо Ботев" № 51 ,
не е изпълнено нито едно от разпорежданията,
задължителни за държавните чиновници и според наредбата, и според закона.
Нещо повече – човекът-говорител на арх. Петров от НИНКН – арх. Александър Младенов – само дето не си направи сепуко от срам, че не знаеше "това" или нямаше представа за "онова". С две думи – най-често употребяваните от него словосъчетания бяха
"Ако не се лъжа…" и "Извинявам се…".
С две думи – арх. Александър Младенов е принуден да лъже, защото нито той, нито някой от НИНКН е ходил "на адреса" през последните 10 месеца, нито пък се е качвал в културната ценност по-високо от приземния етаж.
Официално – защото собственикът на имота не бил пуснал инспекторите на НИНКН.
Неофициално – защото на въпросните чиновници така им е било по-лесно и по-изгодно. Тъй като собствениците са много, а три четвърти от тях живеят в Стокхолм.
С тези три снимки се изчерпва детайлното проучване на "обекта", извършено незнайно кога и незнайно от кого…
Това обаче е малкият проблем. Големите проблеми са няколко:
– Защо Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) забрани човешка дейност в парцел, от който държавата не се интересува вече 22 години?
– Защо компетентните лица от НИНКН "облякоха" тази забрана с неистински и откровено фалшиви документи?
– Кога е издадена заповедта на министъра на културата, с която е формиран актуалният състав на СЕСОНКЦ и кога евентуалните му членове са подлагани на обществено обсъждане?
– Защо, след като "собственикът" не ги е пуснал на горните три етажа през ноември 2021 г., въпросните компетентни лица не са потърсили съдействие от полицията, прокуратурата и съда? След като те са длъжни да изпълнят служебните си задължения, а той – хептен откровено – им пречи?
Простичко е. После държавата да му мисли…
Следва продължение…
___________
* Стара градска песен, чиито първи куплет звучи така:
„Кой разплака доброто момиче?
Кой сърцето моминско разби?
Две сълзи, две сълзи колебливо се сляха
по моминското нежно лице…“
